Обвинение и самооправдание. Механизми за психологическа защита

13.03.2018 г.
perthnow.com.au
Автор: Архангел.бг

Запис от четвърта публична лекция от програмата „Съпричастност. Въпроси и отговори. Пастирска грижа” - 12.02.2018, ДПЦ „Свети Архангел Михаил”, Варна

Отец Василий Шаган: Обвинението е умишлено възлагане на вината върху другия човек. То се случва най-често при нежелание да поемем отговорност, а понякога при обида, и бива обмислено или необмислено. Необмислените обвинения често са неоснователни и хаотични, имат битов и преходен характер. Обмислените обвинения изискват голяма отговорност, защото заслужено се отправят към другата страна и категорично носят в себе си чувството на вина. Днес психолозите не препоръчват да задържаме в себе си чувството за вина като вътрешно състояние, докато в старите времена, под вина се разбирало не просто емоционалното чувство за виновност, а дълбоко чувство на отговорност, чувство за дълг, който трябва да въздадеш заради някакви свои действия (…) Има случаи обаче, когато обвиненията се отправят, колкото и парадоксално да звучи, от желание да получим внимание и признание от другите, като най-често се влиза в ролята на обидена жертва. Подобен тип, но дори и по-страшни са обвиненията от завист (...) Подобно поведение спрямо другите обикновено води обвиняващия до самота и безотговорност, той без предпазливост се отдава и на други грехове, загубва чувството си за справедливост, а често и вярата си в Бога. Такъв човек винаги намира оправдание за себе си, за това свое поведение. Но самооправданието идва от егоизма и от липса на чувство за грях (…)

Милена Петрова: Да знаеш истината, предизвиква болка. Болка, която не винаги може да понесем. Много по-лесно е да избягаме, да си заровим главата в пясъка, да сложим поредната маска, за да не видим истината. И ние носим тези маски не само пред другите, но и пред себе си, и дотолкова свикваме с тях, че започваме да ги приемаме за част от нас. И да отричаме истините за нас, скрити под маските (…) Отричането е един от методите за психологическа защита, до които прибягваме. Той е и най-подмолният, защото трудно се разпознава. Но все пак има индиректни начини, които ни позволява да го уловим. Много често отричащият проектира своя проблем върху другите, вижда го в тях. Това може да е сигнал за нас – ако нещо много ни дразни в друг човек, много вероятно е ние също да имаме такъв проблем, но да го отричаме. Също така раздразнението, което изпитваме, ако някой ни посочи проблем, който не си признаваме, е сигурен индикатор за нашето отричане. И това го има при всеки от нас, както отричането, така и другите методи на защита – причините може да са различни – важното е да имаме желание да работим за тяхното преодоляване, за да ги заменим с адекватни решения на проблемите си (…)

В края на срещата о. Василий направи обобщение, като разказа историята на една  жена от своя роден гад Тараклия – баба Саша. Живяла някога в далечен Сибир, край Кемерово, много млада тя остава вдовица с едно дете – мъжът й загива във Втората световна война. По това време българите от Бесарабия били изпращани в Сибир, да работят в тила (за фронта били ненадеждни, тъй като България е била съюзник на Германия във войната). Баба Саша се оженила за един от българите и след войната заминава с него в Бесарабия. Раждат им се три деца, но синът им умира през гладните години, а скоро и мъжът й. Остава за втори път вдовица и цял живот живее с глухонямата сестрата на мъжа си. Без ропот, без обвинения, с много търпение, смирение и силна вяра.
Тази история беше ясен пример за това, че човек може да живее по друг начин – като загърби самолюбието си и претенциите си, като се издигне над дребното и битовото, и придобие друг бит – живот с Бога. (…)

Още по темата
Още от Коментар

Значение на чувствата в живота на човека

10.04.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

В работата с чувствата е важно да се научим да ги разпознаваме, колкото се може по-рано, за да може да ги овладяваме преди да са станали неконтролируеми. Разпознаването на чувствата е първата степен на емоционалната интелигентност...

Сламката на Иуда

04.04.2018 г. | Александър Ткаченко | Коментар

Всеки от нас греши, кой повече, кой по-малко. И никой не знае кой от тези „малки”, превърнали се вече в навик грехове може да се окаже последната сламка, която пречупва живота ти безвъзвратно?

Нашето възкресение. Слово за Лазарова събота

31.03.2018 г. | йеромонах Игнатий (Шестаков) | Коментар

Тази история е и за всеки един от нас. Въобще всички евангелски събития са тук с нас през цялото време и пронизват целия ни живот. Всички евангелски събития имат непосредствено отношение към нашия личен живот и, най-вече, към спасението на нашата душа.

Какво се случва в центъра