
Пълнени картофени пантофки с праз и сос от тиквички плюс торта на 1400 м надморска височина

След рецептата на главен готвач Галина Василева, вижте и нейната нова история.
Необходими продукти за 4 души:
1 Малка глава лук
4 Големи картофа
1 Цял праз лук
2 Скилидки чесън
40 гр. Растително олио
Стрък мащерка и розмарин
Сол и черен пипер
1 тиквичка
Ким
2 Домата
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват, отрязват се на 2 половини по дължина и се подрязват откъм облата страна, така че да стоят добре върху повърхността на тавата. С помощтта на парижка лъжичка или друг домашен прибор издълбаваме картофите, за да се получи легло за пълнежа. Бланшираме картофите и вътрешността на картофите около 8 мин. в подсолена вряла вода, като добавяме в нея ким за аромат. След това изваждаме картофите и ги нареждаме в намазана с мазнина тава. В същата вряла вода, пускаме доматите за около 20 секунди и ги охлаждаме веднага в студена вода. Така ще можем да ги обелим за соса.
За пълнежа:
Нарязваме изцедените картофени изрезки на малки парченца, също така нарязваме праза, скилидката чесън, както и пресните билки розмарин и мащерка. В тенджера задушаваме нарязаните продукти около 5-6 мин. на среден огън. Когато плънката е готова, посоляваме умерено със сол и черен пипер и напълваме 8-те половини така, че да образуват калпаче. Печем 20 мин. на 160-170 градуса.
За соса:
Измиваме доматите и тиквичката и ги нарязваме отделно на малки кубчета. Нарязваме лука на дребно, след което го слагаме в тенджера или дълбок тиган да се задуши. Добавяме тиквените кубчета и задушаваме заедно с лука. Когато станат златисти, добавяме 100 мл. вода и оставяме да заври за момент. Посоляваме със сол и черен пипер. Пасираме соса с пасатор. Ако ви се стори рядък, може да сгъстите с малко брашно или нишесте и дърпате от огъня. Задушаваме в мазнина нарязаната скилидка чесън и доматите в тиган, много за кратко на силен огън. След това ги изсипваме в соса от тиквички. Който желае може да добави при доматите нарязани маслини, ще подсилят вкусът. Извън пости можем да запечем картофите с кашкавал.
Сервираме „Пантофите“ върху легло от сос, украсени със стрък от билка. Рецептата е много лесна и мисля, че всеки може да се справи с нея. Успех!
Тортата на Мила
Ето една рожденденска история от планината. Не помня преди колко години се случи, може би преди 10. Отивахме на планина в Родопите. Вече познавах групата, с която потеглях. Но този път присъстваха и хора, които от предишни ходения не бях виждала.
Тръгнахме от Варна с влака за Пловдив. После щяхме да продължим с друг транспорт до мястото, откъдето се тръгва пеш. Преходите продължават около 6-8 часа, след което се спира и нощува в някоя хижа. Там обикновено е много задушевно, вечерите започват с хвърляне на раници и обувки, душ, малко тишина и сбирка в механата на хижата. Докато вървяхме подразбрах, че Мила, момиче, което не познавах от предишни ходения, но очевидно отдавна част от тази група, има рожден ден.
Обожавам дните там горе. Вървиш и мислиш за какво ли не, молиш се или спираш да мислиш, просто живееш. Весело, спокойно, оставил ежедневието, което съсипва толкова истински неща, долу в еднаквото и шаблонното. И ето на, слънце, хора се смеят. Всеки има своята история и би изслушал чуждата с удоволствие..
Имахме бисквити по раниците и ми хрумна, че можем да сглобим една бисквитена торта за Мила, просто защото има рожден ден и вероятно ще се изненада приятно. Преминавахме покрай махали, но не виждах магазини. Помолихме хижарите да ни продадат 2 литра мляко, захар имаше по раниците, намери се малко брашно и 2-3 яйца за крема.
Направих голяма бисквитена торта, бяхме 30 души. Украсих я с натрошени бисквити и няколко цели ядки , защото нямаше друго. Но да си имаш торта на 1400 м надморска височина, си е истински лукс. Мила нищо не подозорише за приготвената торта, когато в разгара на танците след цялото ходене, изнесохме голямата тава пред нея. Тя засия от радост. Стана й мило, защото не се познавахме. Сигурна съм, че години по- късно още разказва за случката с тортата. А аз се радвам, че можах да стана част от тази радост.
Още рецепти от Галина вижте в канала ѝ в YouTube:
Пътят на буквите. Делото на светите Братя Кирил и Методий
Историята на българската писменост е интересна и сложна. Тя започва при контакта и свързването на българската култура със световната култура. Рядко в човешката история се срещат личности, които са променили съдбата на милиони хора, но именно такава роля имат светите братя Кирил и Методий...
Църковният славянски език
В човешката история няма друг книжовен език, който да е създаден специално за християнска проповед и молитва. Той е създаден от Църквата и за Църквата, с молитва и за молитва и проповед на Евангелието. От раждането си той е християнски език...
Немногословен ерудит
Цариградският патриарх Фотий е първият средновековен библиограф и може би първият рецензент с света. Основание за тази оценка е съчинението му „Мириобиблион” - опис и анотации на прочетени от него книги...
Какво се случва в центъра

Завърши младежкият музикален лагер „Небесни деца”
Целта беше младежите да надградят усвоеното от въведителния курс по източно църковно пеене и да го приложат на практика. Това се случи по време на Празничната литургия на Рождество Богородично в храма в Каварна...
Нашата вяра
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Моята история
Малки разкази за отец Георги от Жегларци
Силата на тяхната духовност и нищожността на моята
Какво се случва в центъра
Завърши майсторският клас по иконопис за деца „Образът на св. Николай Чудотворец”
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски
Православни светии
Светите апостоли Петър и Павел и благодатта свише
Беседа на Отсичане главата на свети Йоан Кръстител
Въздигане на Светия Кръст Господен
Установяване на празника Въздвижение
Обновление на храма „Възкресение Христово” в Йерусалим. Забравеният празник