Пълнени картофени пантофки с праз и сос от тиквички плюс торта на 1400 м надморска височина

16.12.2014 г.
Автор: Галина Василева

След рецептата на главен готвач Галина Василева, вижте и нейната нова история.

Необходими продукти  за 4 души:

1 Малка глава лук
4 Големи картофа
1 Цял праз лук
2 Скилидки чесън
40 гр. Растително олио
Стрък мащерка и розмарин
Сол и черен пипер
1 тиквичка
Ким
2 Домата

Начин на приготвяне:

Картофите се обелват, отрязват се на 2 половини по дължина и се подрязват откъм облата страна, така че да стоят добре върху повърхността на тавата. С помощтта на парижка лъжичка или друг домашен прибор издълбаваме картофите, за да се получи легло за пълнежа. Бланшираме картофите и вътрешността на картофите около 8 мин. в подсолена вряла вода, като  добавяме в нея ким за аромат.  След  това изваждаме картофите  и ги нареждаме в намазана с мазнина тава. В същата вряла вода, пускаме доматите за около 20 секунди и ги охлаждаме веднага в студена вода. Така ще можем да ги обелим за соса.

За пълнежа:

Нарязваме изцедените картофени изрезки на малки парченца, също така нарязваме праза, скилидката чесън, както и пресните билки розмарин и мащерка. В тенджера задушаваме нарязаните продукти около 5-6 мин. на среден огън. Когато плънката е готова, посоляваме умерено със сол и черен пипер и напълваме 8-те половини така, че да образуват калпаче. Печем 20 мин. на 160-170 градуса.

За соса:

Измиваме доматите и тиквичката и ги нарязваме отделно на малки кубчета. Нарязваме  лука на дребно, след което го слагаме в тенджера или дълбок тиган да се задуши. Добавяме тиквените кубчета и задушаваме заедно с лука. Когато станат златисти, добавяме 100 мл. вода и оставяме да заври за момент. Посоляваме със сол и черен пипер. Пасираме соса с пасатор. Ако ви се стори рядък, може да сгъстите с малко брашно или нишесте и дърпате от огъня. Задушаваме в мазнина нарязаната скилидка чесън и доматите в тиган,  много за кратко на силен огън. След това ги изсипваме в соса от тиквички.  Който желае може да добави  при доматите нарязани маслини, ще подсилят вкусът. Извън пости можем да запечем картофите с кашкавал.

Сервираме „Пантофите“ върху легло от сос, украсени  със стрък от билка. Рецептата е много лесна и мисля, че всеки може да се справи с нея. Успех!

 

Тортата на Мила

Ето една рожденденска история от планината. Не помня преди колко години се случи, може би преди 10. Отивахме на планина  в Родопите. Вече познавах групата, с която потеглях. Но този път присъстваха и хора, които от предишни ходения не бях виждала.

Тръгнахме от Варна с влака за Пловдив. После щяхме да продължим с друг транспорт до мястото, откъдето се тръгва пеш. Преходите продължават около 6-8 часа, след което се спира и нощува в някоя хижа. Там обикновено е много задушевно, вечерите започват с  хвърляне на раници и обувки, душ, малко тишина и сбирка в механата на хижата. Докато вървяхме подразбрах, че Мила, момиче, което не познавах от предишни ходения, но очевидно отдавна част от тази група, има рожден ден.

Обожавам дните там горе.  Вървиш  и мислиш за какво ли не, молиш се  или спираш да мислиш, просто живееш.  Весело, спокойно, оставил ежедневието,  което съсипва  толкова истински неща, долу в еднаквото и шаблонното. И ето на, слънце, хора  се смеят. Всеки има своята история и би изслушал чуждата с удоволствие..

Имахме бисквити по раниците и ми хрумна, че можем да сглобим една бисквитена торта  за Мила, просто защото има рожден ден и вероятно ще се изненада приятно. Преминавахме покрай махали, но не виждах магазини. Помолихме хижарите да ни продадат 2 литра мляко, захар имаше по раниците, намери се малко брашно и 2-3 яйца за крема.  

Направих голяма бисквитена торта, бяхме 30 души. Украсих я с натрошени бисквити и няколко цели ядки , защото нямаше друго. Но да си имаш торта на 1400 м надморска височина, си е истински лукс.  Мила нищо не подозорише за приготвената торта, когато в разгара на танците след цялото ходене, изнесохме голямата тава пред нея. Тя засия от радост. Стана й мило, защото не се познавахме. Сигурна съм, че години по- късно още разказва за случката с тортата.  А аз се радвам, че можах да стана част от тази радост.

Още рецепти от Галина вижте в канала ѝ в YouTube:

Още по темата
Още от Култура

Пътят на буквите. Делото на светите Братя Кирил и Методий

23.05.2023 г. | Борислав Аврамов, Диана Дочева | Култура

Историята на българската писменост е интересна и сложна. Тя започва при контакта и свързването на българската култура със световната култура. Рядко в човешката история се срещат личности, които са променили съдбата на милиони хора, но именно такава роля имат светите братя Кирил и Методий...

Църковният славянски език

23.05.2023 г. | Борислав Аврамов | Култура

В човешката история няма друг книжовен език, който да е създаден специално за християнска проповед и молитва. Той е създаден от Църквата и за Църквата, с молитва и за молитва и проповед на Евангелието. От раждането си той е християнски език...

Немногословен ерудит

06.02.2023 г. | доц. д-р Нели Костова | Култура

Цариградският патриарх Фотий е първият средновековен библиограф и може би първият рецензент с света. Основание за тази оценка е съчинението му „Мириобиблион” - опис и анотации на прочетени от него книги...

Какво се случва в центъра