Живеем в ерата на сурогатите

29.03.2016 г.
снимка: pravoslavie.bg
Автор: Архангел.бг

Интервю на иконом Василий Шаган с протойерей д-р Добромир Димитров, служещ в храм „Св. вмчк Мина”, Велико Търново. Записът е от гостуването му във Варна през 2015 г.

Тук, на Балканите достатъчно добре познаваме духовното изкуство, Православието, но в същото време виждаме какво се случва в Европа, постхристиянска Европа. Вие сте били в Оксфорд и можете да кажете какво става там. Как реагира един съвременен западен европеец на православната култура и изкуство?

Когато отидох в Англия, не подозирах какъв духовен живот ще открия там. Дотогава аз имах впечатления от посещенията си в манастира Есекс, основан от стареца Софроний в средата на миналия век. Но Оксфорд ми даде един по-различен поглед. Още повече, че енорията там е оглавявана от митрополит Калистос Уеър. Оказа се, че Православието в Англия е много здраво и много разпространено. Съвсем отговорно бих казал, че след традиционно православните страни Англия е място, където то се развива най-много в Западна Европа. Първо, това е станало благодарение на такива личности като: митрополит Антоний Блум, стареца Софроний Сахаров и митрополит Калистос Уеър. Доколкото съм запознат, а и от духовния живот там, аз разбрах, че има вече 100-120 души англичани, които са свещеници и проповядват на своя език за корените на Англиканската църква. Тя не е тази, която прави Хенри VІІІ. Англиканската църква има много богата история. Тя е основана от аскети, от мисионери, от хора, които са проливали кръвта си за Христос. Но кризата, в която се намира сега – допускането на жени свещеници, приемането на хомосексуализма – води до силен отлив от нея. Този отлив е в полза на православните и римокатолиците. Но не е само това. Там аз видях един западен модел на Православието. Защото това е Православие. Общностите са толкова живи, че човек вижда смисъла да остане в тях.

Ние сме традиционалисти и ни е трудно да мислим за това, колко универсално може да бъде Православието. В какво се проявява всъщност универсализмът му на Запад – понеже казахте, че сте видели западното Православие – и какво най-много впечатлява днешния западноевропеец, поради което се влюбва в него?

Ние сме свикнали да сме традиционно православни, но какво е традицията всъщност. Думата, която използваме, е латинска, а славянската дума всъщност е предание. Тук, като българи, имаме една традиция, която е свързана повече с битовото, с ежедневието на човека, но това не е древна традиция, а на 200-300 години. Много често тя се подменя с идеология, с национализъм – с нещо, което заменя Православието. Бих казал, че българите около 75% са православни, но де факто само 3 или 4% от тях участват в светотайнствения живот на Църквата и в богослужението. Тоест тази „традиция” е една, а традицията, която се е запазила в Англия, е друга православна традиция – тя е мултикултурна. Традиция, която продължава думите на Христос, че когато сме в Него, няма мъжки пол и няма женски, няма елини и няма юдеи. В тази ситуация, в която се намира Православната църква в Англия, независимо под омофора на Вселенския патриарх или на Руския патриарх, или на Румънската патриаршия, или на друга поместна църква, виждаме нейната мултикултурност. В една енория може да има гърци, англичани, сирийци, сърби, белгийци, най-различни хора, чиито корени дори не са православни. Да вземем например манастира „Св. Йоан Кръстител” в Есекс, който е към Вселенската патриаршия. Там има хора от 16 националности. Можете ли да си представите, че на едно място са хора от Запада и от Изтока? Египет, Сирия, Белгия, Англия, Германия – това не са страни, където Православието е традиционно. Всичко това прави наистина огромно впечатление – богослужението е на няколко езика, никой не се сърди, че не е само на неговия език, проповедта е достъпна, на английски, и всеки може да слуша и разбира това, което се говори.

Всички знаем, че днес мултикултурна Европа се оказва неспособна да накара хора от различни култури и религии да живеят заедно. От това, което казахте, може ли да направим извод, че Православието е един много добър модел, под свода на който могат, както виждаме, да живеят различни хора? И кое точно дава тази възможност?

Абсолютно съм съгласен с това, наистина. И ние виждаме опита в това отношение. Културата е нещо, което може да бъде кръстено. Ние имаме една секуларна Европа, една секуларна Англия, където религията е изместена единствено в частното, извън публичното пространство. Но виждаме как Православието може да променя културата, да влиза в културата на всеки един народ, както е станало и тук, на Балканите, но да влиза и в една обща култура, християнска култура, каквато е, да кажем, монашеството. Самата енория също е плод на тази култура. Това обединява. Ние в Църквата имаме принципа: „Единство в многообразието и многообразие в единството”, и трябва да разберем, че другият, с неговата уникалност и ценност, може да бъде част от пъзела на нашата общност, че той е ценен именно с това, че е различен, а не на всяка цена да бъде еднакъв, да служи на една идеология с нас. Бихме могли да говорим за един провинциализъм на културата. А християнството е надкултурно и мултикултурно.

И все пак, като имаме предвид колко обществено подредена е Англия, и в социален план, и в политически план, мислите ли, че свободата, която проповядва Православието, се проявява най-силно сред множеството религии и култури, особено след случая с „Шарли Ебдо”, а и сравнено с Англиканската църква и католицизма? Това ли е най-хубавото, което православните могат да покажат, или това е мистиката, за която говорим, че ни отличава от другите?

Православието може да покаже именно общността на Христос, където културните различия остават на заден план. Разбира се, свободата в Православието е нещо, което привлича. Дори имаше един коментар, че случилото се с „Шарли Ебдо” е защото ислямът е много нова религия, той реагира първосигнално. „Шарли Ебдо” поругава и християнската вяра, но за нас свободата на личността е най-важна. И когато идват англикани или католици в лоното на Православието, те откриват именно това – свободата на личността, същевременно и отговорността, защото свобода и отговорност са взаимни, те не могат да бъдат разделени. И разбира се, мистиката. Хората се докосват до нещо древно, нещо автентично, нещо, което не е реформирано. Човек жадува за нещо, което е истинско и старо, защото живеем в ерата на сурогатите.

Ако се наложи да говорите на един млад човек, заразен с либералните идеи от Запада, какво бихте му казали като вдъхновение или нещо за вярата? Каква радост може да намери във вярата?

Той може да намери отговор на всичките си въпроси. Както младият човек в Евангелието. Защото винаги става въпрос за това – какво да направя, за да наследя вечен живот? Понеже всички наши стремежи се обезсмислят със смъртта, обезсмислят се с раздялата ни с тези, които обичаме. И мисля, че Православието е най-важно с това, че дава отговор на всички въпроси и модел на автентичен, нормален живот. Докато либералните идеи, въобще, политическите идеи се сменят и човек остава празен. И те винаги свършват със смъртта, а тук става дума за преодоляването й. Може да звучи странно, че ние говорим за това, но наистина това е най важният проблем на човека, който не може да преодолее, а това го прави Православието.

Още от Интервю

На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко

05.01.2025 г. | Марияна Валентинова, д-р Дарин Алексиев | Интервю

Този празник всъщност ни напомня, че трябва да се осветим отново. Не просто да отидем да запалим свещичка... И да не се ограничаваме само с някакво външно религиозно почитание, а да пристъпим към този Христос, към въплътеното Слово, като се очистим от всички лоши мисли...

Трите дни преди Пасха. 2 част

01.05.2024 г. | протойерей Димитрий Юревич. Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Трите дни преди Пасха. 1 част

30.04.2024 г. | протойерей Димитрий Юревич, Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Какво се случва в центъра