Ярък пример и вдъхновение за живот

Проповед на иконом Василий Шаган, 21.11.2018, храм „Св. Николай Чудотворец” Варна.

Честит празник, братя и сестри,
Божието благословение и Неговата милост да бъдат с всички вас!

Накратко наричаме днешния празник Въведение Богородично, но всъщност е денят, в който Иоаким и Анна завели в храма единствената си дъщеря, Дева Мария, за да я оставят там – при свещениците, при жените, които служели в Йерусалимския храм, за да живее там и да се възпитава. Едно безумно за човека на 21 век решение – да оставиш тригодишната си единствена дъщеря в храма на възпитание... Но в това безумие, което ние усещаме двадесет века по-късно, явно се е проявила силата Божия. А тя се проявява не предвид нашите логически човешки съждения, а въпреки тях. Бог се проявява със Своята сила и със Своята правда в човешката немощ, в моментите, когато на нас ни изглежда странно и безумно, защото Той няма нищо общо с нашето мислене. И нашите чувства далеч не са Негови чувства. Бог е толкова съвършен, както в Своята правда, така и в Своята благост, но не бива да се отказваме, осъзнавайки своята немощ пред величието Му, а да се стараем дръзновено и решително да се отваряме пред Него. Защото докато не познаем правдата Божия, а оставаме в своята мнима човешка правда, ние не можем да получим и радостта, и свободата, за които толкова много копнеем.

И ето, не по нашата логика, Дева Мария, въведена на 3-годишна възраст в Йерусалимския храм, след определено време получава благата вест от Господа като предложение да роди Неговия божествен Син, Спасителя на света. И тя се съгласява. И приемайки, тя дава живот на предложението на Бога. Този пример, братя и сестри, който виждаме в Божията Майка, се отнася и за самите нас. Готови ли сме ние да приемем предложението на Бога, предложенията, които Той винаги отправя към нас, за да им дадем живот, да ги въплътим в своя живот? И ако всеки един от нас има предложението да познае Бога като правда, да познае Бога като вечен живот, да бъде съвършен, както е съвършен небесният ни Отец, готови ли сме ние да вървим към Бога в отговор на тези призиви? Или сме склонни да оставаме в своята нерешителност и човешка немощ?

Днешният празник, братя и сестри, е пример за това, как може да отдадеш целия си живот за Бога, защото накрая ще придобиеш самия Бог. Както Той казва на друго място в Евангелието: Ако погубиш душата си, ще я придобиеш. Тоест, ако отдадеш живота си, ще придобиеш живот. Защото животът не е това, което ние имаме и сме се заловили за него, въпреки че виждаме много често смъртта. Животът е нещо много повече, аз се затруднявам да го определя. И едва ли някой от нас може категорично да отговори какво е животът... Може би неправилно си задаваме въпроса? Защото животът е самият Христос. Но как е възможно Бог като личност да е живот – ние даже не можем да го проумеем, защото сме свикнали да боравим с други категории и определения както за живота, така и за любовта... Но ето го яркия пример на Божията Майка пред нас. И ние я почитаме и се молим пред нея. Защото е ходатайка пред своя божествен Син за всички нас. Той на нея ни е поверил. И може би само тези, които в своята немощ са се обръщали с молитва към нея, са осъзнали какво е да имаш в лицето на Богородица своята божествена майка.

Царицата на небето. Златната ключалка, през която може да отворим за себе си царството Божие. Стомната, в която се пази истинската храна. Това е Богородица, на която се покланяме и която почитаме днес. Този празник още през 1929 г. с решение на Светия Синод е определен да бъде ден на християнската младеж и семейството. Това е благословение за всички нас – виждайки образите на прародителите Иоаким и Анна и на Богородица, можем да се досещаме откъде да се вдъхновяваме и откъде да се учим и на кого да се молим, когато сме изправени пред своите отговорности за своите семейства. Особено когато децата ни са далече, Бог винаги чува нашите молитви за тях и ги благославя и ги упътва.
Честит празник още веднъж и Бог да благославя вашите семейства и децата ви!