Притчата за блудния син

21.02.2022 г.
Блудния син, фрагмент - икона от Хилендарския манастир, Света Гора
Автор: Митрополит Йеротей (Влахос)

Светителят Григорий Палама тълкува притчата за блудния син (вж. Лука 15:11-32) от исихастка гледна точка. Св. евангелист Лука разказва: „Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.” (Лука 15:13). Св. Григорий Палама разглежда тази притча не от нравствена, а от богословска гледна точка. Св. Григорий, който има ум Христов и пребивава в Духа, достига до истинското значение на притчата. Той разбира, че грехопадението на човека, така нареченият „прародителски грях” (προπατορικό ἁμάρτημα), е помрачаване и умъртвяване на ума, а възкресението на човека – това е оживотворяване на мъртвия ум. В тази светлина св. Григорий Палама тълкува и притчата за блудния син.

Умът (ὁ νοῦς) – това е истинското богатство на човека. „Нашият имот и богатство е преди всичко вроденият ни ум. Докато следваме спасителния път, умът е съсредоточен в самия себе си и в Първия и Най-висш Ум – Бога...”(1). Нашето спасение е в това, че имаме ума си в Бога. Когато отваряме вратите на страстите, тогава нашият ум „веднага се разпилява, блуждаейки около плътските и земните неща, около различните наслади и страстните помисли, свързани с тях”(2). Тогава човешкият ум става блуден. Богатството на ума е мъдростта (ἡ φρόνηση), и тя различава доброто от злото, докато ние спазваме Христовите заповеди. Ако умът се отдалечи от Бога, тогава и мъдростта се пропилява в блуд и безразсъдство.

Човешката душа има, освен разумна (λόγο), желателна (ἐπιθνμία) и раздразнителна (θυμό) част. В естественото си състояние умът на човека „простира желанието си към единия и истинен Бог, Единствения благ, Единствения желан, Единствения, Който дава наслада, непремесена с никаква печал”(3). Когато умът се намира в неестествено състояние, тоест когато се отдалечава от Бога и затова се помрачава, тогава желанието (γ επιθυμία) „се разпилява във всевъзможни стремежи към услаждане – ту към пожелаване на ненужни ястия, ту към пожелаване на нескромни тела, ту към пожелаване на неполезни неща, а понякога – към пожелаване на празна и безполезна слава”. Това става с желателната сила на душата.

Но когато умът се намира в естественото си състояние, тоест когато е съединен с Бога, тогава той предизвиква в нас гняв (τον θυμό) само срещу дявола и използва мъжеството на душата за борба срещу духовете на злото и страстите. „А ако (умът) не се държи за божествените заповеди на въоръжилия го Владика, тогава воюва срещу ближните си, предава се на гняв срещу съплеменниците си, изпада в ярост срещу онези, които не одобряват безумните му стремежи, и, уви, човекът става човекоубиец...”(4).
_______________________

(1-4) Цитатите в текста са съгласувани с българското издание на „Беседи (омилии) върху Постния Триод” (Омилия трета) на св. Григорий Палама, Православно отечество, 2015 г.
Книгата е налична в книжарница „Благослов” в Духовно-просветния център.
 

Из: „Св. Григорий Палама като светогорец”, III гл.: Св. Григорий Палама като изразител на исихастката традиция на Света Гора: Беседи, митрополит Йеротей (Влахос), Свято-Троицкая Сергиева лавра, 2011

Превод от руски език: Борислав Аврамов
Източник: azbyka.ru 

Още по темата
Още от Нашата вяра

За опазването на петте сетива - 2

14.07.2022 г. | Св. Никодим Светогорец | Нашата вяра

Според св. Василий Велики, очите са две нематериални ръце, чрез които душата усеща всичко, което се намира далеч от нея. Пази внимателно очите си, защото идолите на зрението се запечатват дълбоко в паметта - остаряваме и умираме заедно с тях...

Молитва за Отечеството и народа ни

22.06.2022 г. | Нашата вяра

Преблагий и всевишний Боже, Господарю на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоята всемогъща власт и пред възвишения Твой престол ние се прекланяме и смирено Те молим милостиво да погледнеш на нашето Отечество и на нашия народ.

Петдесетница - 2 част

12.06.2022 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава... Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил...

Какво се случва в центъра