Прогнози на Преображение за следващия сезон

04.08.2017 г.
Автор: Венцеслав Георгиев

Когато мисля за Преображение, идват в съзнанието ми думите на един Анонимен Алкохолик: „Ако някой ме попита – възможно ли е човек да се промени, веднага ще му отговоря – абсолютно НЕ. И ако пак ме попита, бих му отговорил същото – абсолютно ДА.” На пръв поглед абсурдно и алогично твърдение. Ключът за разбирането му се крие в последвалото обяснение на въпросния алкохолик за собствените му опити да се промени.

В навечерието на един от най-радостните празници за християните, се сещам за някои от великите чудеса, които се случват в света всяка година след идването на Христос. Наред с благодатния огън на Великден в Йерусалим и обръщането на посоката на течението на река Йордан на Йордановден, на Преображение всяка година става чудо на планината Тавор. Чудото, което се е случило с апостолите в този ден.

Ето, апостолите претърпели промяна в този ден - станали радостни. Дали обаче тази промяна тогава е била същностна за тях? Все едно да имаш кола без климатик и парно и да си я карал досега в екстремни условия, на студ или жега. И изведнъж попадаш на идеалния климат, в който се чувстваш комфортно. Представям си, че нещо такова се е случило на Тавор. Затова и апостолите отначало се уплашили: досега не били имали такова преживяване. След това обаче не искали да си тръгват…

По-късно, в благословената горница на деня Петдесетница, апостолите вече можели да се чувстват комфортно при всякакви условия. Не че нямало от какво да се страхуват.

Такъв тип промяна /преображение/ е донякъде и в нашата власт. С желание, достатъчно воля и усилие, човек може да промени средата си на живот. С помощта на някои психологически техники, може да подреди редица неща, донякъде. За други обаче, трябва да се обърне към Производителя. Там той няма достъп. Само Онзи, Който е създал душата, може коренно да я променя или поправя. Горе-долу такова беше и обяснението на алкохолика. Когато колата ти е необратимо повредена, имаш нужда от намесата на Производителя. Дори и Той не може да отстрани напълно някои дефекти, но може да направи така, че да караш колата си без проблем, стига да спазваш някои ограничения при ползването. Например, никога повече да не слагаш добавки в горивото. Например, алкохол, ако искаш да нямаш проблеми.

Сравнението е доста грубо - колите са доста несъвършени, тях ги правят хората. А душата е направена от Бог и тайните на нейното функциониране са само донякъде познати.

Като историята за житното зърно. Слагаш семенце в земята и то претърпява коренна промяна! От земята не изникват зърна, а съвсем друго нещо – трева, от която после излиза клас  и така нататък.

Нали сравняваме човешката душа със зърното, което бива погребано в земята и там, умирайки, от него израства същностно друго нещо. Така човек, посят в земята след смъртта си, очаква възкресението от мъртвите в следващия сезон на това творение.

Не е в наша власт да накараме едно семе да покълне и поникне. Или от посято жито да порасне царевица. Но в известна степен е в наша власт да влияем на процесите по покълване и отглеждане. Наша е отговорността да осигурим подходящи условия на съхранение, грижа за обезпаразитяване, подготовка на почвата, торене… Разбира се,  зърното може да поникне и даде плод в други /неподходящи/ условия, но шансовете за това са много малки. Особено за самотното зърно, попаднало между тръни.

За мен е важно в какви условия поставям своята душа. Доколкото зависи от мен. Бурите и наводненията не са в моя власт. Мога само да се моля да не ни сполетяват на Този, който ги движи. Както онези туземци, които не се страхували от честите опустошителни тайфуни, докато при тях бил един католически свещеник, когото те с основание почитали като свят човек.

От мен зависи в каква посока ще подкарам колата си, за какво ще я използвам, ще я поддържам ли редовно, ще споделя ли радостта от съществуването й с някой друг, ще карам ли внимателно. Ако пък говорим за житото  - дали ще го посея в подходящите условия преди да умра, така че да се надявам на добра реколта в следващия сезон, или ще го посея в мучурището от временни страсти и удоволствия?

Дано не пожъна безплодна трева в бъдещия живот, която ще бъде хвърлена в огъня като негодна за нищо.
/Публикувано на 05.08.2016 г./

Още по темата
Още от Коментар

Личност и поведение

07.06.2018 г. | Архангел.бг | Коментар

Всеки човек е сътворен от Бога с неповторима индивидуалност, няма друг човек, подобен на нас в този свят. И всеки човек е важен за Бога не като елемент на външното тварно битие, а именно като уникална личност...

Нашата молитва за починалите

25.05.2018 г. | протойерей Андрей Ефанов | Коментар

Нека Господ помилва всички нас, живи и починали, всички, които се нуждаят от Божията милост... защото „е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните”. Нека бъдем верни, за да може Спасителят да стане и наш Избавител от адските мъки и Извор на радост...

Чакане

18.05.2018 г. | Дякон Ненад Илич | Коментар

Боже, колко неща правим, които не са в Твоето сега... Когато успеем да правим само тези неща, които правим от любов към Бога и хората, ние сме в това Сега. Съществуваме. А иначе не съществуваме – само чакаме...

Какво се случва в центъра