Духовно просветен център

Посоките на празника

25.12.2019 г.
Автор: Архангел.бг

Колко и какви са посоките на празника на Христовото Рождество и къде ни отвеждат те? За много от нас първата  посока в навечерието на празника беше към магазина. Ще кажете, твърде комерсиално. Но не съвсем. Много хора отидоха до магазина не за свои лични цели и желания, а по-скоро с лична кауза – на милосърдие. Закупените продукти те донесоха в храм „Св. Архангел Михаил” в отговор на призива на енорията: Дари радост за Рождество Христово! Благодарим на всички дарители – на Ружа и семейството й, на Григор и годеницата му, на Ангел и всички доброволци от Ротъри клуб, на децата от кино школа „Братя Люмиер” към ЦПЛР-ОДК Варна, които заедно със своята ръководителка Елица Матеева донесоха топли дрехи, играчки и лакомства за децата на хората в нужда, както и на всички пожелали да останат анонимни, но не и равнодушни, в желанието да помогнат, с каквото могат.

Други поеха друга посока преди празника – в ролята на доброволци. Те дойдоха и разпределиха всички дарени и закупени продукти в над 250 пакета с консерви, макарони, брашно, варива, колбас, маргарин, маслини, сирене, портокали, мандарини и сладкиши, а на следващия ден (21.12) ги раздадоха на хората, които идват на съботната трапеза за бедни. Освен топлия обяд всеки отнеса в дома си и усещането за специално внимание преди настъпващия празник. Благодарим на всички помощници с добри сърца, жертващи всяка събота от своето време за социалната дейност в енорийския център!

А празникът наистина настъпваше. Оставаха броени дни до тихата и свята нощ, когато отново пастири-благовестници ще възвестят за раждането на предвечния Бог. Точно тази беше другата посока на празника. През последната седмица на поста двадесетина млади мъже посветиха вечерните часове за разучаване на Рождественските песнопения, славещи идването на Бог Слово на земята, раждането на божествения Младенец. На Бъди вечер коледарите посетиха възрастните хора в дом „Гергана” и децата в Центъра за социални услуги „Изгрев” и, както някога пастирите в Рождественската нощ, разнесоха благата вест: „На земята Бог дойде, Себе си да даде”.

В неделя преди Рождество Христово посоката на празника ни отведе в храма. Там отново чухме Евангелието на евангелист Матей (1:1-25), което Църквата чете винаги в тази неделя, като изброява цялото родословие на Христос. Поредица от имена на реални личности, някои неизвестни за нас, други – патриарси, трети – пророци, далеч не всички праведници, но свидетелстващи за едно: Бог се роди по плът и прие човешка природа. Когато се подготвяме за Бъдни вечер, – каза в края на Литургията отец Василий, – не бива да забравяме основната идея всичко трябва да е скромно. Защото Христос дойде на земята скромно Той се родил в най-бедното място, никъде нямало място за Него. Следователно Той трябва да намери място в нашите сърца и нашите домове. И те трябва да бъдат много скромни от гледна точка на материалното, но много богати в духовното. Ако на първо място е родилият се Хритос, всичко останало ще придобие смисъл и подаръците, и веселието. И веселието ще бъде истинско, насочено към вечността, заради която Христос дойде да ни върне рая. Това именно празнуваме. (...)
(Чуйте проповедта от 22.12.2019 в Аудио)

Ва 24 декември отново бяхме заедно в храма. След Утренята с Царски часове беше отслужена и Вечерня с Василиева света литургия. Дълга и изморителна служба, но мнозина бяха дошли именно на нея да приемат свето Причастие, Кръвта и Тялото Христови – нещо, което може да ни се случи само като членове на Църквата и само в храма – да се съединим с Него не само духовно, но и физически. Тъкмо на това обърна внимание отец Василий в своята проповед. (Чуйте в Аудио) А след службата продължи украсяването на храма и подготовката на празнични изненади за всички от енорията.

И ето, настъпи Рождество Христово. Радост и надежда изпълват сърцата ни. Храмът е препълнен и отвсякъде се чуват поздрави: Честит празник! Честито Рождество! Празничната света Литургия в храм „Св. Николай Чудотворец” отслужиха свещеник Илия Попов и иконом Василий Шаган (Към проповедта в Аудио), а на клироса под ръководството на Мартин Димитров пееха мъже и жени от енорията, обучаващи се в групите по източно църковно пеене. С песнопения се включиха и коледарите-благовестници. А след това в залата на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” децата и учителите от Енорийската детска школа „Кандилце” зарадваха всички със своя концерт – стихове и песни и викторина с въпроси за малки и големи. Накрая дойде ред на хор „Витлеемска звезда”, който се събира само веднъж годишно именно на този концерт, а участници в него са деца и възрастни от публиката. Изненадата тази година беше, че след първите две изпълнения хорът се раздели на две части – деца и възрастни и си устрои истински песенен дуел-надпяване под бурните аплодисменти на залата. Разбира се, накрая всяко дете получи подарък и всички споделиха помежду си донесените лакомства за почерпка.

Разотивахме се с усмивка на лица и с усещането, че сме открили крайната цел на всички посоки на празника. Това са нашите сърца. Именно тях имахме за цел да очистим по време на поста, да изтръгнем оттам плевелите на страстите и да насадим на тяхно място добродетели, да отворим място за любовта към ближните, място за радостта и надеждата от общуването с Бога. И слава Богу за дадената ни отново възможност!

Вижте още снимки от посоките на празника в ГАЛЕРИЯТА

Още от Коментар

Какво правим в Църквата?

15.05.2020 г. | архимандрит Андрей Конанос | Коментар

Това, което правим в Църквата, не е нещо моментно, то ни докосва и впоследствие. Ти си мислиш, че това, което си взел, изчезва, но семето попада в душата ти и не след дълго, след няколко минути, няколко дни, няколко месеца, Бог знае колко, то започва да работи вътре в тебе...

Три примера за живот, с които да изпълним нашия

05.05.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Коментар

Предстои ни един ден, в който ще почетем и паметта на св. Георги, който дръзнал да се изправи срещу властите, за да каже истината. И на Иов, многострадалния – стълб за всеки християнин как да понесе страданията в живота...

Коронавирус и хипоксия на духа

02.05.2020 г. | протойерей Павел Великанов | Коментар

Вдишване – издишване... Така диша всичко, което живее. С различен ритъм. С различна продължителност на вдишване и издишване. От части от секундата – до неизмеримите наши, човешки единици и междугалактически мащаби. Ако Църквата е живо тяло, организъм, а не само организация, тя също диша...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори