Духовно просветен център

Последователността на степените на духовното издигане от греха до богопознанието и обожението

22.01.2015 г.
Автор: Преподобни Максим Изповедник

На 21 януари Православната църква чества паметта на великия подвижник за Христовата истина и защитник на чистотата на вярата - преподобни Mаксим Изповедник

Преподобният Максим Изповедник развива класическата схема на учението за греха в неговия индивидуален аспект, която се състои от четири етапа, разположени постепенно:

1. Греховни възпоминания или фантазии – прилог
2. Въжделение или пожелание
3. Съсложение или съгласие със злите помисли
4. Грях на дело или греховна постъпка

Движението от прилога към греха започва от момента на най-финото движение на ума и завършва с най-грубото – греховната постъпка.
Като тълкува думите от Второзаконие „за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят” (Втор. 5: 9), преподобният Максим пише:
„под първото поколение ще разбирате семето на злото, т. е. прилога, под второто поколение – пожеланието, под третото – съгласието, а под четвъртото – действието, т. е. постъпката”.
И думите от книгата на пророк Амос „за три престъпления на Тир и за четири няма да го пощадя” (Амос 1: 9) преподобният Максим тълкува в същия смисъл:  
„като говори за четири престъпления, пророческото слово, както предполагам намеква за следното: за прилога, пожеланието и навика в злото-действието”.

Тази класификация дава възможност да се определят ясно критериите за духовно-нравствената отговорност за греха. Преп. Максим обяснява, че първите две степени не подлежат на отговорност, тъй като не се явяват в истинския смисъл грях, виновни са третата и четвъртата степен:
„Наказанието е за третия и за четвъртия род, т. е. за съгласието и за постъпката, защото прилогът и желанието не изпълват все още мярката на злото”.
„Относно първото и второто, като недостигащи мярката на злото, Бог дава прошка, а за третото и четвъртото престъпление, т. е. за съгласието с греха  и  за утвърждаването в греха, чрез навика – Бог явно заплашва с наказание”.

Очевидно е, че критерият за вменяването на греховността на третата и четвъртата степен на развитието на греха е свободната воля и осъзнаването на човека, според която приема за негово дело това, което е резултат от неговия избор, докато първите две степени са дело на падналите духове и на афектите на човешката природа, които са получили действие в човека след грехопадението. Свободната воля и съгласието на нашия разум с греха се определят от св. Максим като най важното условие за развитието на злото в човека.

„Какво означава Вавилонската пещ? (Дан. 3: 6)
Причината за всичко, което ни се случва е двояка: доброволно то става чрез действието на намиращите се вътре в нас страсти към наслаждението, а неволно то става чрез външните нападения – прилози. Волните са, когато Навохудоносор, т. е. дяволът, заповядва да се разпали за нас пещта на страстите, като запалва яростта като дърво, въжделението разпалва като смола, наслаждението като нафта, а одобрението на разума като факла  (Дан. 3: 46), защото ленът за факлата се разбира като разума. Затова и свещениците, когато свещенодействали се обличали с лен (ленена дреха), (Изход 28: 42). И ако разумът одобрява (това възпламеняване на страстта), той става като факла, чрез която лесно се разпалват всички останали страсти”.

Последователността на покаянието

Покаянието представлява последователно отдалечаване от злото във всичките му проявления. Тук движението се извършва в обратна посока. В началото трябва да се отдалечим от греха, извършван на дело, после от съгластието с греха в ума, а накрая и от греховните пожелания и от прилозите. Тази аскетическа схема преподобният Максим вижда във старозаветните установления относно съботите и юбилеите, като им дава тълкувания в християнски и духовен смисъл:
„Ако законът е духовен, как следва ние да празнуваме съботния ден, и съботната неделя, т. е. Петдесятница, и съботната година  и седмолетието, т. е. Юбилея (Лев. 23: 3, 15- 16; 25: 40)?
Съботата празнуваме, когато спрем действието на пороците.
Съботната неделя празнуваме, когато спрем съгласието с помислите.
Съботната година празнуваме, когато не приемаме и прилозите на въжделенията, когато новата година води до произрастване на нови плодове и с тях пробужда  и желанието.
Юбилеят празнуваме, когато съвършено прекратим порочните възпоменания  и фантазии, които се възбуждат от случващото се с нас. Защото юбилеят се разбира като освобождаване на тези, които са по робство или избавление от злото, защото само когато някой придобие съвършено безстрастие, само тогава се освобождава от веригите на греха и с избавлението на душата си от скърбите въвежда в нейния дом радосттта”.

Така  св. Максим отнася този фрагмент към практическата философия – първия етап на християнското подвижничество, в който целта е борбата със страстите и достигането до безстрастие.
Многозначното разбиране за греха в неговите различни степени при преп. Максим се свързва и с многозначното разбиране на самите Божии Заповеди, дадени в Свещеното Писание в помощ на отхвърлянето на греха и на борбата с него. Така преподобният тълкува цитата от Псалтира: „Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.” (Пс. 11: 7), като подчертава дълбочината и универсалността на словото Божие:
"Словата Господни се наричат чисти, защото ни очистват от всеки грях, наричат се разтопено сребро, заради тяхната прозрачност и блясък като сребро и заради тяхната Божествена и очистваща сила за нашите сърца, защото „земя” в Евангелието се нарича сърцето. А седмократно очистени се наричат, защото, чрез  всяка заповед се очистваме седмократно. Примерът на една заповед ще поясни това прекрасно: Законът повелява да не убиваме, а всеки, който желае да се очисти чрез тази заповед седмократно, не само се отвръща от извършването със собствените си ръце на убийство, но ако види гладен го храни, ако види жаден, му дава да пие, ако види гол, го облича, ако види странник, го приема у дома си, ако види болен, не го презира, ако види затворник в тъмница, го посещава и, казано най-общо, който не е направил дори едно от тия, е извършил убийство, защото е позволил някой да умре при такива обстоятелства, като е имал възможност да го придобие.

И така шестократното изброяване на посочените по-горе заповеди на Господа се обобщава в едната заповед на закона: „Не убивай” (Изход 20: 13; Мат. 5: 31) и така словото Господне очиства седмократно. И всичко това може да се приложи към всяка друга заповед”.
Затова и заповедта за покоя преподобният Максим разбира в различен смисъл. Той започва със заповедта да се отдалечаваме от злото в неговия най-прост и очевиден вид и завършва чрез духовния покой и възхождането към богопознание.
На въпроса какво значи ”Упразнитесе ся и разумейте яко аз есм Господ”, преп. Максим отговаря:
„Съществува шест вида покой от делата, изпълнявайки който, можем да достигнем до познание на Бога.
Първият вид покой е покоят от извършването на греховете.
Вторият  е покоят от начина на живот, който предизвиква грехове.
Третият вид е покоят от местата  и общуването с живеещите, които не се пазят.
Четвъртият вид е покоят от занятия, които с нищо не подпомагат живота по Бога.
Петият вид покой е покоят, който е свобода от живота, който води до разсейване на ума  и  го подлага на многогрижие.
Шестият вид е покоят  въобще да нямаш своя воля, т. е.  отричането от света и истинското послушание към Бога.”
Като говори за последователните стъпки на духовното издигане в аскетическия живот, преподобният Максим привежда потвърждение от Свещеното Писание:
„Защо Господ сякаш повтаря извършеното от своите раби Мойсей и Илия и провел 40 дни и какво означава това число 40?
Мойсей, бидейки първи законодател, когато предавал на израилтяните закона, постил четиридест дни. Това означава , че неговите законоустановления предписват отхвърлянето на съгрешенията, извършвани на дело, защото всеки грях се предизвиква от чувствените предмети и от сетивата.
А това, че Илия, като носел образа на пророческия дар, който превъзхожда установленията на закона, постил четиридест дни, означава, че пророческият дар предписва освен това и отказ от съгласието с греховните помишления и желания.
Господ Иисус Христос като Изпълнител на Закона и като Единственият, който взел върху Си греховете на света, постил четиридест дни, като с това показа, че трябва не само да се отвращаваме от извършването на греха на дело и от съгласието с тях в душата, но и застанал по-високо от най-фините греховни фантазии и мечтания”.   

преведе Борислав Аврамов

 

Още от Нашата вяра

Откровението от св. Йоан Богослов е откриване на литургичния опит и пълнота на Църквата

26.09.2020 г. | архим. Василий Гондикакис | Нашата вяра

Св. Йоан Богослов в Светия Дух вижда цялото. Той пише това, което пише, не за да всее ужас, а за да утеши и укрепи с това, да каже цялата истина, без да скрие или да подмени нещо...

Фантазия и въображение (2)

26.08.2020 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Най-успешното средство за освобождаване от фантазията е покаянието. Човек може да изчисти въображението си само чрез дълбоко покаяние. Покаянието е съпроводено от болка и плач. Плачът изгаря всеки антропоцентричен поглед към живота...

Фантазия и въображение (1)

21.08.2020 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Въображението представя пред човека идеализирана представа, която задвижва насладата, а тя скланя човешкия ум към грях, и когато човекът бъде поробен по този начин, той извършва греха на дело. Затова трябва да проучим добре значението на фантазията за грешния живот на човека...

Какво се случва в центъра