Духовно просветен център

Големи подвизи не можем да правим

26.08.2016 г.
Автор: Десислава Неделчева

От 20 юни за 5 дни във Велико Търново имаше база варненският Детски поклоннически лагер с ръководител Юлия Христова, част от екипа на Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”. Освен в старата столица Търново, пътешествието се пренесе и в околните Арбанаси, Боженци, Елена и Габрово с техните музеи и възрожденски места. Светите места бяха Преображенският, Килифаревският, Дряновският, Лясковският, Арбанашкият и Къпиновският манастири. Чудесна обиколка с много лични преживявания.

Юлия Христова разказва за детския лагер и поуките.

Първоначалният замисъл да се организира поклоннически детски лагер беше, първо, децата да се запознаят с националните исторически обекти, важни за нашата история. Учат за тях в училище и е добре да ги видят и знаят. Също да се запознаят с манастирите и църквите, които са част от национално-освободителното движение и да ги свържат с историята на своята родина, за да я почувстват близка. Второ, но не по важност, е да се опитаме постепенно да придобием една култура в храма.

Така тръгнахме с 20 деца от различни училища във Варна, от 6 до 12-годишна възраст, обединени всички от изучаването на християнски ценности и традиции като училищен предмет. С нас бяха и няколко деца от енорията. Идеята беше повече деца да има от църквата, да се смесят, да общуват едните с другите. Едните знаят едни неща, другите – други, без, разбира се, да ги лишаваме от игрите и състезанията.

Децата разбраха какво е чудотворна икона, тъй като посетихме една от чудотворните икони в Арбанаси. Тъкмо имахме конфликти в групата, децата деляха нещо помежду си и всички се помолихме. Моят апел беше, освен да отправят лична молитва за себе си, за семействата си и за учението си, да се помолим и за нашата група.

За молитвата нямаше организационен модел. Децата в групата бяха палавички. Казах им - всеки, който желае да се помоли. Не тук да се наредим всички и да кажем една молитва. Всеки да си помисли, предварително ги подготвих в автобуса какво е чудотворна икона, разказах им за чудото с нея: как иконата първоначално била заровена от монасите, които бягали, после я чува един овчар. Иконата сама си е извървяла пътя до тук. Разказах им за мое лично чудо, на което съм била свидетел с мой приятел преди години. Наистина неговият проблем беше много сериозен и до вечерта нещата тръгнаха в една посока.

В автобуса разсъждавахме с децата за чудото. Едно дете каза, че се молело и не му се изпълнило желанието. Чудото не е изпълняване на желания, а е събитие, с което Бог показва нещо на човека. Виждах, че децата, дори да са палави навън, в храма започват да утихват. Особено когато започне някой да им говори увлекателно. В един момент виждаш как едно дете е застанало пред иконата и се моли. Нещата не стават под строй – тук се кръстим, а тук се кланяме. Нямам такава идея. Освен това, това са деца, които не са влизали в храма като енорийските, а стихийно са минавали през църквата. Те в повечето случаи учат християнство, защото са любопитни, не знаят точно какво е.

Такива лагери са полезни, защото децата се научават на самостоятелност и да си помагат взаимно. Много често възникват такива конфликти – за стаята, в игрите, тогава вече идва моментът, когато можем да се намесваме като учители. Християнството ни дава модел за разрешаване на конфликти. Например, ето конкретна ситуация: ние сме две момичета и не искаме третото с нас в една стая. Нека тя да си стои там. Първо, поставете се на мястото на човек, който остава сам, в чужда стая, на чуждо място. Не изпитва ли страх, няма ли да му е трудно, помислете. Стана така, че на тези деца им се обади някой по телефона. Всъщност едното дете не познало гласа на дядо си, мъжки глас, изплашиха се, викат: Госпожо, вземете телефона, ако се обади отново, вие да вдигнете. Сега какво ще правим? В стаята, на чуждо място са, звъни им някой по телефона, мъжки непознат глас и те се стряскат. Плачат. За да не ви е страх, събирате се тричките и си говорите нещо весело. А те са в съседната стая до моята. Друго момиче плаче и не иска да спи самичко. Те сами се усетиха. Госпожо, да дойде ли? Разбира се, че ще я поканите. Аз първо им го подхвърлих, по-добре тричките се наредете на голямото легло, поговорете си, ако заспите така, няма значение, важното е да сте заедно. После те сами решиха да направят така. И спаха трите заедно прегърнати. Самата ситуация ги провокира да мислят. Друга ситуация с момчетата. Едно момче, което за първи път отива само на лагер. Всички казаха, че е заядлив и го игнорираха. Детето, което беше с него в една стая, дойде и заяви, че няма да спи в обща стая с него. Дори си премести багажа. Казах му: решение не съм взела, вечерта ще те уведомя какво е решението. Той самоволно си изнесъл багажа. В лагера има режим, правим вечерна проверка, слагаме стикери на най-хубава стая, имат мотивация да си подрежат нещата. По едно време ме пита: взехте ли решение, госпожо? А ти можеш ли да го оставиш да спи сам през нощта, дори и да си бил скаран с него? Ти как би се почувствал? Добре де, добре, ще отида, знам, че не е редно да го оставям сам. И се върна. Големи подвизи не можем да правим, а такива малки, децата да се учат.

Още от Интервю

Да укрепваме вярата и любовта си и да не допускаме крайни състояния

18.12.2020 г. | Двери.бг, Емилия Бойчева | Интервю

Интервю с психолога Емилия Бойчева за пандемичната ситуация в света и справянето на хората с нея. Как вярата може да помогне за осмислянето на кризата?

Този ли е будителят? Обаче ние знаем, че той е будителят

01.11.2020 г. | Георги Тодоров | Интервю

Знаем, че той е будителят. Защото по духовен път, той постига много повече, отколкото ние по недуховен път. Напротив, ние по недуховен път разваляме това, което той постига молитвено, чрез целия си живот, отдаден на Христа Бога...

Свидетелство за правдата

30.10.2020 г. | Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий Радович | Интервю

Почина Черногорският и Приморски митрополит Амфилохий, Бог да го прости и да го упокои в царството Си! Припомняме си неговите будителски слова за ролята на Църквота в света и по други важни въпроси за съвременното общество...

Какво се случва в центъра