Духовно просветен център

Пътят към Бога

17.12.2018 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на св. Праотци, 16.12.2018, храм „Св. Николай Чудотворец” Варна.

Честит празник, братя и сестри, Божието благословение и Неговата милост да бъдат с всички вас!
В навечерието на Рождество Христово днес отбелязваме паметта на светите Праотци, които през целия си живот са очаквали раждането на нашия Спасител. Две хиляди години след Неговото раждане вярваме, че Христос е с нас като Спасител и ни е открил вратата на Божието царство, и в това откровение ни е засвидетелствал пълнотата на Божията слава и Божията милост. Тази вяра, братя и сестри, днес за нас, хората на 21 век, е толкова съществена, че няма как да не се опитваме чрез нея да вдъхновим целия си живот. Това означава да отдадем себе си, един другиго и целия си живот на Господа.

Дали е възможно това? Обременени от суетата на този свят, захласнали се в житейските проблеми, преживявания и емоции, да различим сред всичко това нуждата ни от Христос и да Го приемем, и да тръгнем след Него?... Сигурно е възможно, но може би само тогава, когато осъзнаем своята нищета, нищетата на своя дух и на всякакви други духове, които ни заобикалят и не могат да запълнят жаждата, която изпитваме в себе си. Жаждата за живот, който ни е открил нашият Спасител, показвайки Себе си като Живот... Как ли са направили това светите Праотци? Представете си цар Давид – царят има всичко. Представете си Авраам – праотец, патриарх – и неговите потомци Исаак и Яков. Всичко са имали, били са владетели, но в същото време нещо ги е подтиквало, в жаждата им за истината, за Бога и за живота, да живеят праведно. В своето земно богатство на първо място са поставяли Бога и затова целият им живот е бил път към Бога. Затова църквата ги почита като праведници, и като праотци са в сонма на предците на нашия Спасител. Праведни хора, чрез които Бог се е въплътил.

Да се надяваш на Господа, означава всичко, което очакваш, да го очакваш от Него – своето спасение, свободата от греха и от смъртта. Нашата църква много добре е помислила как да води своите чеда – говорейки за Праотците, проповядвайки Христовото евангелие, събирайки вярващите в събранието, в което сам Христос преподава Своето Тяло и Кръв, тя иска да ни каже, братя и сестри, че има възможност в живота, в който живеем, да намираме възможност да се откъснем от всичко житейско, и в събранието, което се случва на светата Литургия, да сме заедно с Христос, Който винаги е сред нас. Защото Той е сред тези, които са се събрали в Негово име... Не е ли това надеждата ни? Не е ли това утешителната ни възможност – да бъдем заедно с Господа в неделния ден на Неговата божествена литургия? Да почувстваме Божията любов, да усетим присъствието на Бога в своя живот. Защото нашият живот е живот с Христа и в Христа. Амин.

Още от Проповеди

Не бях планирал да умра

24.02.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Христос не говори за този съд като страшен - ние го схващаме като такъв. Страхът от изобличение е онова нещо, което ни кара да се чувстваме на съда като на страшен съд, защото там изведнъж ще се разкрият делата на нашия живот...

За съда на любовта и пътя на промяната

22.02.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Всичко мое е твое

17.02.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична... Защо разказва и за другия син? Този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни...

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)