„Патриарх Павле - светец на нашето време” - Жан-Клод Ларше

В книжарница „Благослов” получихме новото издание на Ловчанска епархия „Патриарх Павле - светец на нашето време” на френския православен богослов проф. Жан-Клод Ларше. Изданието се осъществява с благословението на Ловчанския митрополит Гавриил и със съдействието на Сретенския манастир в Москва, който е предоставил на Ловчанска епархия авторските права върху изданието. Книгата съдържа биография на приснопаметния сръбски патриарх, разкази за аскетическия му начин на живот, позицията му по много важни за страната му въпроси, както и кратки случки от живота му, показващи чувството за хумор и мъдростта на патриарха, разказвани с любов и уважение от християните не само в Сърбия.
Предговора на автора четете ТУК.

Откъс от книгата:

Патриархът, който умееше да слуша

Въпреки обширната си ерудиция, огромен опит и точни духовни ориентири, новият патриарх пожелал да изслушва мнението и позициите на широк кръг интелектуалци: философи, историци, писатели, артисти и пр. - по повод на сложната ситуация в Югославия.

От време на време ги събирал, като понякога обновявал състава на участниците, и внимателно ги изслушвал, дори и техните позиции да се разминавали с неговите. По време на тези среши на които присъствали и няколко епископи (като близки ученици на архимандрит Юстин (Попович), сега вече прославен, - ползващи се тогава с определена тежест), се случвала полезна обмяна на мнения.

Проявявайки едновременно и смирение, и своя демократичен дух, патриарх Павле разказва: „Това бяха хора, необвързани с политически партии, с различен жизнен опит и възгледи, открито изразяващи своите мнения, понякога, бих казал, като на изповед. С голямо внимание изслушвах разсъжденията на тези опитни хора, които по съвест знаеха това, за което говореха, и чиито критически мнения понякога можеха да бъдат много радикални. Трябваше тези срещи да се случват по-регулярно и така, че вечерите изцяло да могат да бъдат посветени на ключови въпроси, отнасящи се до Босна, Херцеговина, Крайна, Косово, Македония. След тези събирания настъпваше пауза, но след като минаваха няколко месеца и започвахме да усещаме, че ситуацията ще се влошава и развива в наша вреда, чувствах необходимост да изслушам опитни, питаещи благоволение към нас хора. И така, канех десетина души от тези, които все още не бяха идвали в Патриаршията. Те споделяха с мен своите предвардвания в сдържани, но касаещи делото изказвания. Трябва да кажа: бях трогнат от това, че у нас има такива разумни и искрено обезпокоени от ситуацията хора; при това знам, че те би трябвало да са много повече, доколкото понастоящем честните хора често са хора затворени. Много досадно и жалко е, че подобни среши не се състояха там, където се решаваха съдбите на нашия народ – срещи, които биха могли да бъдат по-представителни, където обмяната на мнения и съвети би могла да доведе до истинско съгласие и намиране на изход от това най-лошото, което ни беше приготвено”.
. . .

Противодействие на национализма и остракизма

(...) Той неведнъж призовавал към изпитване на съвестта и покаяние. Така в посланието си от януари 1992 г. подчертава, че „всеки сърбин трябва да изпитва своята съвест, да проанализира своите постъпки и да запита себе си дали не е спомогнал чрез греховете си за умножаването на общите беди”.

Без да отрича ролята, която тук играели чисто политическите интереси на някои ръководители или партии, а също ролята на отделните чужди държави, патриархът считал, че състоянието на война, в което се потопила Югославия за продължителен период от време, е отчасти резултат от материализма, натрапен от комунистическия режим, развил у хората егоизъм и индивидуализъм, а чрез това – взаимна ненавист.

„Очевидно е, че множество фактори и различни сили доведоха до ситуацията, която в крайна сметка премина във война. Това, което не по-малко допринесе за тази ситуация, беше материалистическата концепция, действаща по такъв начин, че нашите духовни потребности бяха сведени до небитие, което породи огромна празнота. Всичко това усили апетита както на едните, така и на другите и доведе до разрив, до безконечна ненавист. [... ] Християнският закон гласи: „Това, което желаеш за себе си, прави и за другия”. Но както виждаме, всички ние, за съжаление, постъпваме съгласно принципа: „Това, което всеки от нас не желае за себе си, прави на ближния”. Когато някой така постъпва, той подбужда и другите да се държат по същия начин. Това поведение трябва да бъде преодоляно, защото няма никакво основание, нито Божествено, нито национално, ни лично, ни естествено, което да ни дава право да отвръщаме на престъплението с престъпление. Такова основание няма. За съжаление не всички хора са способни да разберат това. Ненавистта няма край и мнозина се хванаха за оръжието. В това е нашата беда. Омразата породи тази трагедия.. .”

За патриарх Павле светът не може да се строи само на политически основи. Той може да бъде истински единствено върху основи духовни – върху изкореняването на омразата и гордостта, върху покаянието и състраданието към всеки, на чиято и страна да стои; върху осъзнаването на това, че във войната няма победители, а само загубили.

„Прекратяването на въоръженото противостоене все още не е окончание на войната. Истинският мир настъпва само с прекратяването на ненавистта, когато тези, които считат себе си за победители, както и тези, които се чувстват победени, разберат, че всички те са загубили и няма значение кой в по-голяма, кой в по-малка степен. Защото победеният тук е човекът, независимо от коя страна е. Нека това поражение да ни подтикне към покаяние пред Бога, а не към чувство на вражда, което ни прави недостойни за Неговото милосърдие. За всяка страна в конфликта последствията от войната ще бъдат много болезнени.

Дълги години ще продължи скръбта, която е невъзможно да се забрави, неизлечимите рани, беззащитните унижени хора, живеещи с неувереност в утрешния ден; разрушенията, причинени от войната, ще останат и в нашите сърца. Много поколения потомци ще носят в себе си следите от ужасите, с които се сблъскахме, и затова всеки от нас трябва да почувства своята отговорност и задължението да се погрижи за децата и младежите, а също и за болните, та тяхното напускане на този свят да бъде облекчено, благодарение на нашето участие и помощ” (Интервю на Йован Янич).