Апофатичното богословие

06.03.2015 г.
Автор: Архимандрит Пласид Дезей

Истинското апофатично богословие се отъждествява с мистичното единение, съпътствано от съпроникване на човека от Божествените енергии, които го преобразяват. Подобно „единение” представлява отрицателно познаване на Бога по две причини. Първо, защото то не е нито сетивно възприятие, нито разумно постигане на предмета, а е „духовно усещане”, отиващо отвъд всеки естествен начин на познание, при него е налице „претърпяно” изживяване на Божествената отвъдност:

И наистина, човек не вижда истински с ума си или с тялото си, но със силата на Духа; и със сигурност знае, че вижда по надприроден начин една светлина свръх светлината /…/ Той вижда как излиза извън себе си и бива грабнат от тайнствената сладост на своето видение вън от всеки предмет, вън от всяка мисъл за предмета, вън от самия себе си. /Св. Григорий Палама/

Второ, защото при самото единение душата има усещането, че ако е съпричастна на Божествената светлина, тази съпричастност ще нараства непрестанно, без никога да придобие завършеност. Всяка степен на съпричастност едновременно изпълва действителната способност на душата и я пронизва с ново въжделение, и така до безкрай, понеже Божествената същност е винаги отвъд причастностите, давани на тварите. В това постоянно възраждащо се въжделение душата изпитва по напълно отрицателен начин отвъдността на Божията същност: „Истинското познание и истинското съзерцание на Бога означава да се разбере, че Той е отвъд всяко познание, отделен отвред от Своята необхватност като от дълбока тъма”. /Св. Григорий Нисийски/

Ако апофатичното богопознание се състои в това духовно и мистично единение, очевидно пътят, водещ до него, няма да бъде умозрението, но очистването на сърцето, смирението и непрестанната молитва. Това ни припомня св. Григорий Палама в един откъс от своите Триади в защита на светите исихасти.

Именно пречистеното сърце получава товa просветление, докато и едно нечисто сърце може да получи слова или познания за Бога. Следователно просветлението очевидно надхвърля всяко слово и всяко познание, макар да се нарича познание и умосъзерцание – защото се предоставя на ума от Свети Дух. Както вече се каза, става дума за съвсем различно, духовно умосъзерцание, което е недостъпно дори за вярващите сърца, ако не са пречистени чрез делата. Ето защо Онзи, Който дава съзерцанието и Който е негов обект, сиреч Бог, светлината на чистото сърце, казва: Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога /Мат. 5:8/. Защо ще бъдат блажени поради тази чистота, ако въпросното съзерцание беше познание, което и ние, нечистите, можем да притежаваме? Следователно този, който бе просветлен и който дефинира просветлението /св. Йоан Лествичник/, беше прав: то е не познание, а „неизразима енергия, която човек съзира, без да вижда” – понеже се касае за умозрение извън сферата на разума. Мога да добавя и други свидетелства, но сe опасявам, че дори и приведените не са били от полза, защото според същия свят мъж „онзи, който иска да разкаже с думи за усещането и енергията на Божественото просветление на тези, които не са го изпитали, прилича на желаещия да научи с думи тези, които не са опитвали мед, каква е същината на неговата сладост. /Св. Григорий Палама/

 

Из „ Сигурност в невидимото. Първооснови на християнското учение”, Руенски манастир, 2007, София, превод от френски Петър Рогалски

виж още

 

Още от Нашата вяра

За опазването на петте сетива - 2

14.07.2022 г. | Св. Никодим Светогорец | Нашата вяра

Според св. Василий Велики, очите са две нематериални ръце, чрез които душата усеща всичко, което се намира далеч от нея. Пази внимателно очите си, защото идолите на зрението се запечатват дълбоко в паметта - остаряваме и умираме заедно с тях...

Молитва за Отечеството и народа ни

22.06.2022 г. | Нашата вяра

Преблагий и всевишний Боже, Господарю на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоята всемогъща власт и пред възвишения Твой престол ние се прекланяме и смирено Те молим милостиво да погледнеш на нашето Отечество и на нашия народ.

Петдесетница - 2 част

12.06.2022 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава... Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил...

Какво се случва в центъра