Откъде сме тръгнали и към какво сме призвани

29.03.2023 г.
Автор: иконом Василий Шаган

В сряда през петата седмица на Великия пост се чете целият Покаен канон на св. Андрей Критски.

Проповед на иконом Василий Шаган в края на четвъртата част на Покайния канон на св. Андрей Критски – 18 март 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Братя и сестри,
Да кажем „Слава на Бога”, че и тази година отслужихме заедно с покаяние Канона на св. Андрей Критски. Тези дни с вас си говорихме за това, какво е покаяние, и колко е важно, за да го имаме, да осъзнаваме откъде сме тръгнали и към какво сме призвани. Говорихме и за тялото и душата на човека и казахме, че душата има три основни сили – разумна, желателна и страстна, която задвижва всички наши желания. И тези сили помежду си са във взаимодействие.

Разумната сила е тази, с която ние всичко обмисляме, правим си изводи и заключения, определяме своите основни цели и търсим начин как да ги следваме. Желателната сила може да бъде отъждествена с нашата воля, но както казва св. Антоний Велики, човек не винаги изпълнява своята воля, а много често – чужда. Чуждата воля се изпълнява поради страст, поради някаква лична изгода или от любов, или разбирайте по друг начин, подтикван от дявола, от своите човешки страсти или от Бога. Затова е много важно, както казва св. Симеон Нови Богослов, ние да внедрим в своето сърце волята Божия, а не тази на дявола или нашето своеволие. Третата сила, която може да задвижи нашите желания с решителност и дръзновение, е силата на нашите чувства и сетивата (...). Светите Отци почти единогласно казват, че човек има само едно чувство, което е съсредоточено в сърцето, а останалите, сетивата, са тези, чрез които то се опитва да опознае и възприеме света.(...) Именно в чувствата е тази двигателна сила, с която ние се опитваме или да постигнем волята Божия, или да постигнем нещо, което няма нищо общо с нея. (...) И целта на духовния живот е да опитаме, тези вътрешни сили да се подчинят на разумната сила и да се насочат в правилната посока за спасение на душата. (...)

Защо си говорим тези неща, особено в първата седмица на поста. Защото спасението е въпрос на това, знаем ли какво е то и какво всъщност искаме да спасяваме. Ще повторя думите на св. Игнатий Брянчанинов, че истинското покаяние започва само тогава, когато човек осъзнава своята първоначална чистота и знае себе си, какво е неговото тяло, промислено от Бога, какво е неговата душа, която Бог му е дал също, и какви са нейните сили, и когато осъзнава своята първоначална непорочност, човек няма как да не започне да тъгува за изгубената чистота. Но важно е да знаем, че сме призвани да се върнем към своето първоначално състояние, и Бог ни излива затова Своята благодат и дарове, за да може ние да се покаем и да се изправим от своята греховна отдалеченост и падналост и да се върнем в своето истинско достойнство.

Нека Божието благословение бъде върху вас и да продължаваме с покайно настроение, докато бог ни дава сили. Амин.
 (Запис на цялата проповед чуйте ТУК)

Още по темата
Още от Проповеди

А вечен живот е да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога (Йоан 17:3)

16.06.2024 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Днешната неделя Църквата е посветила на светите Отци от Първия вселенски събор. Интересно време и място да отбележим тяхната памет – между Възнесение и Петдесетница…

Да не осъждаме

09.06.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Лишените от тази дарба на зрението, не виждат изкушенията на света.Те чуват, и онова, което чуват, много добре го осмислят. За тях думите за рая, за вечния живот, това е една голяма радост – че имат бъдеще, което не е в тъмнина...

Кой трябва да проповядва в Църквата?

02.06.2024 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Самарянката не останала равнодушна. Въпреки че живеела в грях, тя живеела и с надеждата за идването на Спасителя. „Да не би това да е Христос” – си мислела тя и отишла в града, и проповядвала на всички...

Какво се случва в центъра