„Опит за построяване на изповед” - архимандрит Йоан Крестянкин

В книжарница „Благослов” получихме книгата на архимандрит Йоан Крестянкин „Опит за построяване на изповед” (изд. „Елеон”, 2017). Превод от руски – Елеонора Димитрова.
Книгата е предназначена за всички православни християни, които имат нужда от духовно ръководство при самоподготовката си за изповед.

От издателя:

Изповедта като очистително лекарство на нашите болни от греха сърца и умове. А как да се подготвим, как да разберем какви сме и да изповядаме (да изхвърлим) греха от себе си, за да не ни тежи? Именно тук ни помага предложената книга. Авторът й, архимандрит Йоан Крестянкин (+2006 г.), е един от съвременните прозорливи старци на Русия.

Непосредствен материал за настоящия сборник са беседите на архимандрит Йоан, изнесени през 70-те години на XX век през първата седмица на Великия пост след четенето на покайния канон на св. Андрей Критски... правел анализ на общите грехове, от които страда всеки един от нас, така че всеки човек да може да се види и разбере в какво е грешен и съответно да се покае и изповяда. Този анализ архимандрит Йоан правел по десетте заповеди на Божия закон и деветте заповеди на блаженствата.

Макар и на книга, духовното ръководство на псковския старец е особено ценно за всички нас, които искаме да се спасим и които не напразно произнасяме стиховете от 50-я псалом: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене”, когато се каем ц се готвим за Свето Причастие.
 

Из „ОПИТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗПОВЕД ПО ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ”

Ние сме се събрали тук, за да принесем на Господа поредното си покаяние. Бих желал да предваря изповедта с няколко думи. Всеки от нас по мярката и силата на своите възможности се старае да съблюдава чистота в жилището си и спретнатост в дрехите си. А има някои особено чистоплътни хора, които ревностно поддържат чистота и порядък. И как е загрижен този човек, ако по някакви причини този порядък и чистота се нарушават. Също и човекът, който е привикнал да следи за чистотата на своето сърце и спретнатостта на душата си, не може да живее без покаяние. Такъв човек живее и жадува за поредната изповед, както изсъхналата земя очаква живителната влага – по словата на псалмопевеца Давид: душата ми е към Тебе като жадна земя(Пс. 142:б). Представете си за минутка човека, който не измива

от себе си телесната нечистота цял живот! Така и душата се нуждае от измиване и какво ли би било, ако не би било Тайнството Покаяние, това лечебно и очистително „второ Кръщение”!

Всички навярно са виждали и то не веднъж, а може и от детството си да помнят, какво става когато през зимата времето се затопли и децата търкалят снежни топки. Вземат малка топка сняг в юмруче и я изтъркалват от възвишението надолу; за един миг тази топка бързо се превръща в огромно кълбо през мръсния сняг! Същото става и с грехоВното състояние на нашата душа. Проследете себе си! Вие по най-искрен начин със сълзи сте се покаяли, причастили сте се със Светите Христови Тайни – какъв мир и какъв покой в сърцето! Но ето, излизайки от храма, вие срещате някого и в разговора невнимателно сте хвърлили дребното камъче на осъждането в сърцето си... Край! Лавината се е откъснала от мястото си! Вижте сега с каква мълниеносна бързина ще се намотава греховната топка...

Имаме и домашно покаяние: вечер, по време на молитвата, си спомни с какво си досадил на Господа през деня и се покай. А опитните духовници-наставници съветват изобщо да не се отлага покаянието, но щом си скривил съвестта си, съгрешил си, веднага укори себе си и проси прощение от Господа. И Господ ще ти прости, защото сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш (Пс. 50:19)

Обаче тежестта на тази греховна топка, която ние успяваме да натрупаме в душата си, ще ни дави дотогава, докато над главата на искрено каещия се грешник по време на Тайнството Изповед не бъде прочетена от свещеника, имащ по благодатта на свещенството власт да разрешава грехове, разрешителната молитва.

Това усещаме и прежиВяВаме ние, грешните люде. А ето какво зримо са Виждали светите люде. При последния оптински старец Нектарий дошла една негова духовна дъщеря. Когато се приближила до него, старецът я благословил и казал: „Ти трябва да се изповядаш, над тебе е облак бесове!” Ето кого привлича към нас душевната нечистота!

И още нещо ни се иска да кажем: след завършване на Тайнството Изповед, преди прочитане на разрешителната молитва, от свещеника се чете молитва за принеслите покаяние. Обърнете Внимание на думите В тази молитва: „Примири и го съедини (т.е. каещия се) с Твоята Света Църква в Христа Иисуса нашия Господ...” Как така да се примирим с Църквата? Ние ходим В храма, молим се, пеем акатисти и молебни канони, изпълняваме клиросните си послушания (тези, които участват в извършване на богослужението). Оказва се, че с греховете си ние отдавна вече сме отлъчени от Бога, от благодатното вътрешно общение с Църквата. Прерязали сме духовната връзка, пъпната връв, чрез която нашите души и духът ни се хранят от благодатта на Светия Дух. Ето и свещеникът, който извършва Тайнството Изповед, се моли за присъединяването на нас, които сами сме се изтръгнали с греховния си живот от Църквата.

С две думи, ние трябва да отидем на изповед вече обмислили своите постъпки, вече оплакали пред Господа греховния си живот. Трябва всеки да принесе личното си покаяние пред Кръста и Евангелието.

Преди да започнем да се каем, ние трябва на всички всичко да простим! Да простим, без да се бавим, сега! Да простим наистина, а не така: простил съм ти, но не мога да те гледам и не искам да говоря с теб! Трябва веднага на всички и всичко да се прости, като да не е имало никакви обиди, огорчения и неприязън! Само тогава ние можем да се надяваме да получим прошка от Господа.

Помогни ни, Господи, в тази минута на всички всичко да простим!

Един път по време на земния живот на Иисус Христос дошъл при него някакъв законник и го попитал: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? И получил отговор: Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце... и ближния си като себе си (Лук. 10:25-27). Ето нашите главни заповеди – това са любовта към Бога и към своя ближен.

Но тъй като нашите задължения към Бога и към ближния са разнообразни, то и заповедите са разделени от Бога на десет и са представени по този начин: първите четири имат отношение към Бога, останалите шест – към ближния. Сега и ще разгледаме с какво сме нарушили Закона Божий.
Господи, приеми нашето покаяние според силите ни! (…)
 

Други книги на издателство „Елеон”, които може да намерите в книжарница „Благослов”:

„Митилинските новомъченици и чудотворци Рафаил, Николай и Ирина” от игумения Евгения Клидара (2013). Разказ за чудното откриване на мощите на светите Рафаил, Николай и Ирина, за живота и мъченичеството им, за чудеса на светиите, които продължават и до наши дни. Приложен е молебният канон към светиите, както и 20 цветни фотографии от манастира „Свети Рафаил” в Терми на о. Лесбос, Гърция, където се съхраняват мощите им.

„Света Петка – житие, чудеса, молебен канон, акатист” (2016). Книгата съдържа: пространно житие на преподобна Параскева-Петка Българска, разкази за нови случаи на чудесна помощ от света Петка, молебния канон, адаптиран за четене от миряни, и акатиста към преподобната.

„Да достигнеш святост” (2018) – избрани жития на миряни-подвижници от двутомника „Аскети в света”, издадени от „Света гора”, съставени е по спомени на съвременници и архивни материали. Авторът е съвременен атонски старец, пожелал да остане анонимен, близък сподвижник на св. Паисий Светогорец.