Духовно просветен център

Никейският символ, Св. Атанасий, „консесусът” и чистотата на вярата

18.01.2020 г.
източник: greekcitytimes.com
Автор: Георги Тодоров

Необозрима е литературата, посветена на изследването на Първия Вселенски събор, както и на продължилата през следващите десетилетия борба срещу арианстващите противници на Никейския Символ. Това е истинска съкровищница от поуки, валидни и за нас до ден днешен. При това не само в областта на „академичното богословие”, но и по отношение на нашето съвременно църковно мислене и поведение. 

Главната цел на Събора е било решаването на арианския спор и тази цел е била осъществена напълно чрез съборно приетия Символ на вярата, а ключов инструмент за изясняването на въпроса е терминът „единосъщен”, който определя равночестието на Отца и Сина и отхвърля арианските твърдения за вторичност и тварност на Бог Слово.

Но арианството не умира. То продължава съпротивата си още няколко десетилетия. Радва се на подкрепата на няколко императори и в един миг, в началото на 360 г., изглежда, че удържало пълна победа. На негова страна бил императорът-самодържец Констанций ІІ, който не само е вярващ християнин, но много активно и „с най-добри намерения” се меси в църковните дела. Целта му е на пръв поглед съвсем добра и благородна – да обедини на основата на консенсус двете спорещи страни в Църквата.

Тази цел би била прекрасна, ако Църквата беше чисто човешко дело, въпрос на „обществен договор”, който винаги може да се предоговори и преформулира чрез взаимни компромиси. Но Църквата не е основана на „обществен договор”. Тя е родена на Петдесетница със снизхождането на Светия Дух върху апостолите и без Светия Дух всички наши „добри намерения”  и „разумни начинания” за Църквата се превръщат в лукаво оръжие на врага за наша погибел.

Констанций ІІ е бил по своему вярващ „християнин”. Но по отношение на Църквата той в много отношения е бил противоположност на своя велик баща. Бил отрано кръстен, вярващ и практикуващ християнин. Ала амбицията му да прилага „светския разум” и своята човешка воля при решаването на църковните въпроси е постигнала отрицателен резултат.

Средството за това по човешки замислено и проведено „обединение”  на Църквата е чисто човешко – копромисът, при това в неговата най-приемлива форма: консенсус. Св. Атанасий не е бил принуждаван да подпише някакво неистинно твърдение, а само да приеме онази (преобладаваща част) от Никейския символ, която е била приемлива и за императора, и за полуарианите, като само се въздържа от използването на спорната дума „единосъщен”.

В своето съчинение „Послание за Съборите в Аримина в Италия и в Селевкия в Исаврия” св. Атанасий Велики едновременно с пълна сериозност, но и с неподражаемо чувство за хумор цитира някои от множеството полуариански символи на вярата, които били изработени на поредица от събори с цел да се създаде някаква „формула на компромиса”. Свикването на тези събори ставало по инициатива на императора и по съвети на появилите се по онова време (когато Църквата вече не е гонена, а покровителствана от императора) епископи-кариеристи. Целта им била ясна: да се избягват отявлените ариански твърдения, но и да не се отрича изрично арианството чрез изповядването на термина „единосъщен”. Логиката е проста и „силна”. Това е логиката на консенсуса и толерантността: „нека не се делим, нека не гледаме „малкото”, което ни разделя, а да гледаме „голямото”, което ни обединява”.

Ето един от многото примери за такава „консенсусна формула”. Това е Символът на вярата, приет на събора в Селевкия Исаврийска (359 г.): „…Така изповядваме и вярваме в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. Вярваме и в Господа нашия, Иисуса Христа, Неговия Син, роден от Него безстрастно преди всички векове, Бог Слово, Бог от Бога, Единородния, Светлина, Живот, Истина, Премъдрост, Сила, чрез Когото всичко е станало, както на небето, тъй и на земята, видимо и невидимо. Вярваме, че Този Син Божий в края на вековете, се яви, за да премахне греха (Евр. 9:26), прие плът от Светата Дева, стана човек, пострада за нашите грехове, възкръсна, бе взет на небесата, седи отдясно на Отца и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви. Вярваме и в Духа Светаго, Когото нашият Спасител и Господ назова Утешител, като обеща при Своето отшествие да изпрати, и изпрати на учениците и с Него освещава в Църквата вярващите и кръщаемите, в името на Отца и Сина и Светия Дух…” 

Какви красиви и верни думи. Всичко, което е казано в този Символ на вярата, е съставено от истини. Всеки православен християнин изповядва всяка една от тези истини. Защо тогава свети Атанасий не е бил съгласен да подпише този Символ? Защо е изтърпял да бъде низвергнат и отстранен от своята катедра, да бъде оклеветен, подложен на безброй гонения?

Огромен бил натискът, който император Констанций II с цялата сила на своята самодържавна власт е оказал върху епископите на Църквата, за да приемат „консенсусен” Символ. И те го приемат. Подписват всички важни епископи. Освен един - св. Атанасий Велики.

Често се казва, че един човек плюс Бог – това е мнозинство. Всъщност, не е съвсем така. Сам Бог е „мнозинството”. Дори нито един човек да не остане с Бога, а всички ние вкупом („съборно”) да отстъпим от Него, ние ще сме в малцинството и в неистината. За подобно „съборно”  богоотстъпничество свидетелства Псалмопевецът: „Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един” (Пс. 13:3). Слава Богу, тогава не всички са отстъпили. Св. Атанасий, (подкрепен от египетското монашество, от народа на Александрия и пр.) почти единствен от епископите категорично отказва да приеме която и да е от многобройните консенсусни формули. (Имало е и други отделни епископи с проявено несъгласие, например св. Иларий Пиктавийски, ала те не са били толкова значими).

Но защо отказва?

Не е ли искал мир в Църквата? Не е ли изпитвал любов към ближните си? Не е ли бил толерантен? Не е ли искал да изпълни Христовата молитва да бъдат всички едно? (вж. Йоан 17:21)

Когато честваме отците на Първия Вселенски събор и борците за Никейския Символ на вярата, цялото християнско богословие е единодушно, че „самотният” св. Атанасий е бил прав, а огромното мнозинство на архиереите в Църквата – включително епископите на Рим, Константинопол, Антиохия, Йерусалим и т.н. са били на страната на неистината. Единодушни сме, че полуарианските („консенсусни”) Символи са били изтъкани от истини с единствената цел да подменят Истината. Да подменят Никейския Символ на вярата, чийто главен смисъл е да утвърди единосъщието на Отца и Сина. Сигурни сме, че св. Атанасий е обичал ближните си не по-малко от другите (и от нас), а вероятно и повече; че е милеел за единството на Църквата не по-малко от другите (и от нас), а вероятно и повече; че дълбоко е желаел да се изпълнят Христовите думи в пълнотата на техния смисъл: „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче Си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти Си Ме пратил” (Иоан 17:21).

Тъкмо затова – заради любовта, заради мира и единството на Църквата – св. Атанасий стоял твърд като скала и не се съгласил на консенсус с лукавия дух. Пагубно е единодушието, когато не е единодушие в Бога („да бъдат в Нас едно”) и в Истината. Иначе то ще бъде единодушие не в Светия Дух, а в лукавия дух на неистината. Ще бъде не единодушие спасително, а пагубно.

Св. Атанасий Велики, както и всички светци, е наш съвременник. Още от ранните си години, когато е сред дейните участници на Първия Вселенски събор, и до ден днешен, чрез примера на земното си житие (което е предобраз и основа на небесното), той е един от най-великите учители на Църквата. Неговите уроци ни помагат да се ориентираме и в съвременността, да не влизаме в консенсус с лукавите духове, да не се осланяме на човешкото мнозинство не само в света, но и в Църквата, да не допускаме компромиси по отношение на Бога и Православието.

източник: iskoni.com/ glasove.com

Още по темата
Още от Православни светии

Похвално слово за Кирил Философ

14.02.2020 г. | Св. Климент Охридски | Православни празници

Кой език ще може да разкаже подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Бог създаде тези уста по-светла от светлината, за да просвети помрачените от греховна измама. Чрез тях Бог обогати с благоразумие много народи...

Св. Макарий Велики: Но все пак сърцето помни онзи мир

19.01.2020 г. | Св. Макарий Велики (Египетски) | Православни празници

Ако запалите огън под съд с вода и сложите в огъня дърво, огънят се разгаря и водата ще заври. Но ако не сложите дърво в огъня, той постепенно ще угасне. В нашите сърца гори небесният огън на благодатта...

Св. Антоний Велики за борбата със злото

17.01.2020 г. | Архангел.бг | Православни празници

Когато душата изцяло се предава на Бога, тогава щедрият Господ й дарява истинско покаяние и я очиства от всички страсти, учи я да не следва страстите и й дава сила да ги преодолява и да побеждава враговете...

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)