Духовно просветен център

Ние сме Неговото лозе

03.09.2017 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Притчата за лозето и злите лозари – проповед в 13-та Неделя след Петдесетница, иконом Василий Шаган, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Тази притча, братя и сестри, е специално за нас. Защото ние сме Неговото лозе. И от това, как всеки ще се грижи за спасението на своята душа, какво ще приема и кого ще приема в помощ за своето духовно израстване, и дали ще приема някого, зависи от самите нас.

Чухме за лозарите, че те бяха избрани от стопанина и поставени да се грижат за Неговото лозе, за да Му принесат плодове. Но когато идва време стопанинът да си прибере плодовете, разбирайте – да различи в нас душите, които ще приеме при Себе Си, се срещна със злото в тези лозари, с тяхната завист и безхаберие. Те пребиха всички пратеници, а накрая убих и Неговия възлюбен Син, като си мислеха, че така ще присвоят лозето.

И ние, братя и сестри, които сме лозето, което Бог е посадил, за да Му принесем добри плодове и заедно с Него да разделим радостта на Неговото Божествено царство и Неговия живот, много често сме подобни не на добрите лозари. В грижата или безгрижието, за своята душа рядко принасяме добри плодове, на които Бог може да се зарадва. И ако погледнем колко често Той ни праща и добри учители, и добри  наставници, и добри родители, а неи не винаги проявяваме внимание и послушание и не винаги отваряме очите си и ушите си, за да ги видим и да ги чуем, и да се поучим. Затова плодовете ни не винаги Го радват.

Но ето, че когато господарят изпрати Своя възлюбен Син – предобраза на нашия Спасител Иисус Христос, Който след всички патриарси, пророци и учители беше изпратен в това богопосадено лозе, за да проповядва цялото откровение за Божието царство и любовта на нашия Бог към нас – Той беше изведен извън лозето (както Христос извън Йерусалим) и убит. Те мислеха, че могат всичко, което е Божие, да го присвоят. Както Адам навремето мислеше, че ще може да стане като бог без Бога. Но извеждайки Сина извън лозето, очиствайки живота си от Него, както и ние много често правим, обръщайки гръб на Господа, се оплитаме в какви ли не философски и други учения, а после плодовете не радват и самите нас. (…)

 

Още по темата
Още от Проповеди

С живот пред Бога просияла между човеците

14.10.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците…

Гледната точка на Бога

29.09.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каква е гледната точка на Бога за нас, докато ние смятаме себе си за недостойни? Как се ловят човеци? И ако силата е у Бога, то какво зависи от нас? Кой е нашият контрапункт?

За лозето и благото на Стопанина

06.09.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Мислим си, че без Бога сме свободни, че така живеем по-лесно, присвоили Неговото имане… Но когато прогоним Бога на тишината, с какво ще я запълним в себе си? Кой ще отговори на нашите вътрешни чувства и копнежи… Без Бога губим всичко!

Какво се случва в центъра