Духовно просветен център

Неверието на апостола срещу вярата на равнодушието

25.04.2020 г.
източник: shutterstock.com
Автор: Владимир Легойда

За съжаление ние знаем твърде малко за този апостол. Евангелието – най-важният и авторитетен източник – повече говори за Петър и Йоан; за Павел. А името на апостол Тома преди всичко ни кара да си спомним онзи епизод, когато той първо не повярвал във възкресението на Христос, а след това получил уверение в истинността на случилото се от Самия Спасител. „Тома неверни” става разпространен художествен образ. Но както често се случва, неговите интерпретации в масовата култура се оказват доста далеч от дълбочината на Евангелския смисъл.

Неверието на апостол Тома най-малко може да бъде тълкувано като упорито отричане. Напротив, това неверие идва тъкмо от жаждата му за вяра. Да си спомним ситуацията: учениците – най-близките приятели на Спасителя – са изплашени, объркани и разпръснати след страшните събития на Страстите Господни. Все още не разбрали докрай Кой точно е бил сред тях, апостолите в онези дни живеят с надеждата за среща с Христос, но в същото време смятат, че тази среща е нещо съвсем невероятно. И когато Тома вижда апостолите, вече срещнали Христа възкръсналия, той може би не им вярва, защото, не са му достатъчни техните думи, тяхната радост. Той трябва да се увери, защото от това зависи всичко в живота му. Парадокс: Тома не вярва тъкмо защото много иска да повярва – не „да приеме на вяра”, а с цялото си същество да разбере истината. И Христос навярно затова и се явява на Тома, защото вижда жаждата ме за вяра. Стремежът на човека към вяра, към увереност – не може да остане без отговор. Бог винаги откликва.

В неверието на Тома го няма това равнодушие, което, за съжаление, много често се среща сред нас… Ние много лесно – благодарение на това, че днес никой не ни преследва – наричаме себе си вярващи, но често такава „вяра” не води към среща с Бога. Тъкмо затова и си припомняме благодатното неверие на Тома, защото то го доведе до Христос. Може цял живот да се мислиш за християни, но така и да не срещнеш Христа – просто защото не търсиш тази среща, защото твоята вяра е равнодушна. А това е много по-зле от „неверието” на апостола. Всички тези благоприятни условия – когато вярата ни не се подлага на постоянни изпитания, когато не ни се налага да отстояваме и доказваме правото си да вярваме – създават среда за една разслабена вяра, която не може да наречем по друг начин освен неверие...

Образът на Тома се доближава до още един Евангелски образ – бащата, който моли Спасителя да изцели сина му. На въпроса на Христос, вярва ли в това, че синът му може да бъде изцелен, бащата отговаря с друг парадокс: Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми (Марк. 9:24). Това също е своеобразен „вопъл на Тома” – колосална потребност да получиш отговор от Бога. Само Бог може да изцели и само Бог може избави от неверие. И в същото време това е страх. Този страх е естествен за падналия човек (състояние, в което сме всички), защото в този паднал свят не е толкова просто да повярваш. И от този страх може да ни освободи само Христос – Бог, Който след време ще откликне на молбата на Тома, така също отговаря и на молбата на бащата за изцелението на сина му. Много често човек не може и да каже нищо повече, само едно: „Вярвам, помогни на неверието ми!”, но в такива моменти тъкмо това е достатъчно, за да чуем отговора на Бога.

Със съкращения
Превод: Румяна Рашкова
Източник: foma.ru

Владимир Легойда
Главен редактор на списание „Тома” (рус. „Фома”), председател на Синодалния отдел на РПЦ за връзките с обществеността и средствата за масова информация, преподавател в МГИМО (Московския държавен институт по международни отношения)

„Когато избирахме название за списание „Тома”, от една страна, съвсем съзнателно се насочихме към метафората „Тома неверни”, а от друга – по-важната – искахме да насочим вниманието на читателя към тази Евангелска история, която е важна както в своя исторически контекст, така и в съвременен прочит.”

Още по темата
Още от Коментар

Какво правим в Църквата?

17.06.2020 г. | архимандрит Андрей Конанос | Коментар

Това, което правим в Църквата, не е нещо моментно, то ни докосва и впоследствие. Ти си мислиш, че това, което си взел, изчезва, но семето попада в душата ти и не след дълго, Бог знае колко, то започва да работи вътре в тебе...

Съборна и апостолска…

15.06.2020 г. | протойерей Игор Прекуп | Коментар

Обикновено дългите постни периоди предшестват някой велик празник. Петровият пост не само предшества празника на св. апостоли Петър и Павел, но и следва празника Петдесетница – рождения ден на Църквата. Той се явява като жива връзка между тези два празника...

Царството Божие вътре във вас е!

07.06.2020 г. | Борислав Аврамов | Коментар

Две царства се борят да изпълнят човешкото сърце, и което го изпълни, то ще се възцари в света. Някога, поразено от величието на кръстната Христова любов и от вярата на мъчениците, земното царство се подчинило на Небесното Царство. Днес...

Какво се случва в центъра

Моята история

"Господи, аз бях до тук!"

Любов и брак

Женските избори