Духовно просветен център

Нерешителните хора и 21 век

10.07.2019 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Третата неделя след Петдесетница – 7 юли 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В днешното Евангелие Христос категорично казва по какъв начин трябва да живеем. И тук пред нас остава въпросът – кое е най-ценно на този свят. Кое е най-ценното за мен? Ако определяме себе си като най-голяма ценност, и в потвърждение на това са нашите грижи и в миналото и за бъдещето, то даваме ли си сметка  какво мислим ние за настоящето? Защото най реалното нещо в живота ни, братя и сестри, това е мигът, в който сега се намираме. Сега мислим, сега се вдъхновяваме, сега се храним, сега дишаме и сега, в този момент, стоим (или не стоим) пред Бога.

И не само от Евангелието го разбираме това, но от целия жизнен опит на човечеството, особено когато размисляме за смъртта, осъзнаваме, че най реалното нещо в живота е настоящият миг. Понеже в миналото нищо не можем да променим... а сега от Евангелието разбираме, че не трябва да се грижим за утрешния ден, защото за всичко това ще промисли нашият Отец небесен, както е промислил за небесните птици и полските кринове... Следователно ние дори да положим всички усилия да преукрасим живота си, не бихме могли да го направим, ако Бог не реши да промени и облагороди живота ни и да го преукраси. А той е преукрасен от самото начало, защото ние, хората, сме поставени като венец на Неговото божествено творение и сме увенчани с Неговата божествена слава, бидейки сътворени по Неговия образ и по Негово подобие.

И така, бидейки чеда на нашия Господ, братя и сестри, ни изниква вечния въпрос – как аз живея и дали аз в настоящето си се опитвам да съм истински верен на Господа, така, както Той ни казва в днешното Евангелие: Търсете най-напред царството Божие и Неговата правда, а всичко това, за което се суетите и грижите, то ще ви се придаде... Как ще ни се придаде? Тук е камъкът, в който ние винаги се спъваме, понеже сме маловерни, и в маловерието, разбира се, че на първо място се грижим какво да ядем, какво да пием, какво да облечем, къде да живеем. И не просто се грижим, а изцяло се потапяме и изгубваме най-ценното, което имаме – своята душа... Тя не може да бъде удовлетворена с всичките ни тези земни грижи... Те не способстват за облагородяването на нашето сърце. И ако сърцето ни е център, средоточие на нашата душа, ние, когато се вглеждаме в него, разбираме, че всичко, което сме придобили, не е достатъчно, за да почувстваме истинската радост. И не е достатъчно, защото не сме придобили истинската свобода, сами сме влезли в клопката на своето безгрижие за душата ни... Защото богатството, което не е в сърцето ни, ръжда и молци го разяждат и крадци могат да го откраднат. То е тленно, преходно – само това, което съберем в сърцето си, ще можем да покажем един ден на Бога. Ценно е това, което можем да привнесем оттук към вечността (...)

С нашата вяра, братя и сестри, която приемаме, тотално променяме себе си, защото вярващият човек е отворил пред себе си други хоризонти, отворил е пред себе си вечността и живее с надежда на вечността в този тленен свят, живее с представа, че участва във вечността, и това не е мнима представа, а възможна. Да живееш тук, воден от Светия Дух, и да се чувстваш участник в божествената вечност, е възможно, и може би само тогава човек започва да се чувства пълноценен (...) Но нито вярата ни е възможна, нито надеждата е възможна без любовта, тази абсолютна категорична добродетел. Защото в нея се реализира всичко. В любовта се задейства и нашата решителност – на нас, нерешителните хора на 21 век. Колкото и да сме смели в изявленията си, трябва да признаем, че съвременният човек е най нерешителният в историята на човечеството. Той до такава степен се е примирил със своята смъртност, че не може да повярва, че вечността, за която жадува в сърцето си, е възможна. Точно поради тази причина Христос започва днешното Евангелие: Внимавайте колко е чисто вашето око, дали с него, разбирайте душата, можете да видите желаната от вас вечност, която Бог ни е открил и към която ни е призвал... И това е характерно за съвременния човек – ние ходим с помрачени очи, душата ни е помрачена. И дори когато усещаме нужда, не ни достига решителност в търсенето на тази вечност. Защото само на търсещите дава Христос и само те намират (...)

Още по темата
Още от Проповеди

Нашият път към живота

14.09.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Нужно е винаги да бъдем в Божието присъствие и да Го молим да ни праща Своята благодат. Защото Той винаги ще ни чуе и ще ни прати Своята благодат в нашата немощ. И тогава ще са действителни и силни думите, казани на апостол Павел: „Стига ти Моята благодат”, радвай се в нея!"

За да бъде светът спасен (Йоан 3:17)

12.09.2021 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

В неделята преди Въздвижение, четем най-красивото Евангелие от всички - Евангелие, което ни дава да разберем, защо Бог прави тези неща за нас... Защото обикнал света повече от всичко. Обикнал го така, че да може да предаде Сина Си за този свят... (2018 г.)

Пътят към Бога е път на прошката и милостта

06.09.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Ние, които искаме да се издигнем от земята на небето, мислейки не за земното, а за небесното, трябва да вървим по този път. Път, който Бог ни показа в Своя личен пример, докато беше тук в образа на Своя Божествен Син...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори