Добрата "лоша" новина

05.06.2015 г.
Автор: Диляна Иванова

В тези дни, когато чествахме 1150 годишнина от Покръстването и възпоменавахме паметта на св. цар Борис-Михаил, както и на светите братя Кирил и Методий, много често си мислех за децата. Децата в нашата Църква. За мен лично тази тема е свързана  с размисли за неделните училища, защото пета година неделното училище в енорията ни е  моето малко служение в Църквата. Трудно приех да се заема с него. В началото неколкократно отклонявах предложението на настоятеля за това. Неделното училище, във вида, в който го познавах не ми беше по душа, струваше ми се безполезно и в някои отношения дори вредно за личната среща на децата с Бога. Преминах през много колебания и съмнения, докато реша да опитам. Нямаше нито една от тези пет години, в която да не се заричах, че тя ще бъде последната. После отново се раждаше надежда и продължавах. Сега, след тези пет години, стигнах до убеждението, че съществуването на неделните училища е оправдано и, при определени условия, те могат да бъдат смислени и полезни за децата и Църквата като цяло. Какви са тези условия според мен?

Трябва ясно да се каже, че като форма на катехизация неделните училища възникват в протестантските общности. Тази форма не може механично да бъде пренасяна в православната Църква. Тя трябва да бъде сериозно ревизирана и приспособена към православната образователна традиция. Работата в неделното училище може да бъде успешна, само ако то е част от целокупния живот на Църквата, а това означава на конкретната жива литургична и евхаристийна общност.

Училището и енорията

С други думи, за мен, успешното училище е енорийско. То обхваща  основно децата от въцърковените семейства и целта му е да подпомага родителите и свещеника в усилията им да създадат благоприятни условия за установяване на лични отношения между детето и Бога, на връзка между детето и Църквата. Неговата дейност трябва да извира от храма, от богослужението и да води пак натам. Недопустимо е заниманията на училището да се провеждат паралелно с Литургията.
Акцентът не бива да бъде слаган върху рационалните знания. Вярата не е интелектуално преживяване. Тя е стихия, живот, който детето попива с всичките си сетива, с цялото си същество. Вярата не се  преподава, а се споделя. В тази връзка училището трябва да бъде топла прегръдка за децата от Църквата, място за близост, за общение, за духовна споделеност. В него детето трябва да се чувства като в голямо семейство, което е органична част от още по-голямото семейство на енорията.

Училището и свещеникът
 

Ролята на свещеника за живота на училището е незаменима и изключително важна. Там, където неговото присъствие не се чувства, основите се пропукват и изкривяват. Това не означава, че свещеникът трябва лично да организира и води заниманията. Неговата роля е друга. Преди всичко, като добър пастир, той трябва да познава децата и да ги назовава по име. Да се моли пред Божия престол за тях, за учителите и родителите. Той дава идеи, благославя, създава благоприятни условия, подкрепя духовно и насърчава учителите, помага със съвет при възникващите проблеми. Преглежда, одобрява, допълва програмата. Заедно с настоятелството се грижи  за материалното обезпечаване на училището. Периодично се появява на заниманията, за да поговори с децата, да отговори на въпросите им, да ги  почерпи с бонбон, да им постави вдъхновяваща задача. Участва в отделни занимания, в излетите и празниците. Свещеникът е Бащата в енорийското семейство и неговото присъствие и поведение силно влияят върху образа на нашия небесен Отец, който детето гради в душата си. Не на последно място чрез присъствието на свещеника в неделното училище се градят връзки, които улесняват пристъпването на детето към първата му изповед.

Училището  и родителите

Училището е призвано да бъде помощник на родителите. За да може то да изпълни тази своя роля, те трябва да му дадат своята подкрепа – от доброжелателното отношение, през личното участие в отделни занимания и подпомагането  организацията на тържества и излети, до молитвената поддръжка. Активното участие на родителите в неделното училище дава възможност на децата да влязат в контакт и лична връзка с повече хора, с различни професии, таланти, характери, но обединени от една вяра и един дух. Това придава допълнителна сила и убедителност на споделянето на вярата. За детето е много вдъхновяващо и важно да види някой човек, различен от свещеника, учителя и родителя, който вярва в Бога и изповядва вярата си.

Училището и учителят

С две думи, на първо място учителят трябва искрено да живее вярата си. Да съзнава немощта си и да се моли тя да бъде възпълнена. Да се труди да разшири сърцето си за децата и родителите. Де не е перфекционист и смирено да съзнава ограничеността на своите възможности и задачи. Да почита Божия образ във всяко дете. Сам да възраства във вярата и познанието. След това идват неговата професионална компетентност и знания.

Учебните програми

Изключително вредно е използването на готови програми. Учителят трябва да създава програмата си сам, с напътствието на свещеника,  отчитайки мнението на родителите и имайки предвид конкретните деца, които близко познава. Не е желателно тя да гони строга систематичност, но е нужно да има посока и цел.Тя смело може да бъде променяна „в крачка”, стига да запазва заложената в нея идея. В програмата трябва да намерят място празници, забавления, излети, творчески проекти. Програма, в която няма простор за свободна проява на благословената от Бога индивидуалност и надареност на всяко дете, обрича на провал заниманията на училището.

В заключение искам да кажа, че всичко това са кратки бележки, отразяващи  индивидуалния опит (както положителен, така и отрицателен) от дейността на едно все още прохождащо, конкретно училище. Ако се осмеляваме да ги споделим, то е защото смятаме, че въпросът за неделните училища, за тяхната цел и облик е от изключителна важност за нашата Църква и че той все още не е дебатиран сериозно.  А дебатът е належащ. Би било прекрасно, ако в епархията се състои поне една среща на катехизаторите в неделните училища, където те могат да сверят часовниците си, да поставят въпросите си. Те могат да бъдат подплатени с  примери и идеи, с забавни случки и спомени.

Пет години са и много и малко. В тях имаше успехи, имаше и провали. Но за себе си  вече знаем, че напипваме посоката. Тези дни, в края на учебната година, получихме и едно много ценно потвърждение. „Мамо, имам лоша новина – споделило едно от децата вкъщи. - Следващата неделя за последен път ще имаме Неделно.”

 

Още от Семейство и възпитание

Културата на дома определя и културата на подрастващите деца

15.05.2018 г. | Милена Стоева | Семейство и възпитание

Чистотата на духа, на нравите и на вярата са основните ценности, които определят битието на една израстваща личност. Най-важното нещо е да пазим своите брачни отношения чисти и колкото е възможно по-истински. Децата поемат всичко, което се случва около тях...

Бащата в семейството

05.02.2018 г. | доц. д-р Бойчо Бойчев | Семейство и възпитание

Въпроси и проблеми пред бащите и за бащинството в съвременния свят и семейство. Къде е мястото на бащата в съвременния свят и семейство? Каква е ролята му и какви са функциите му днес? Изчерпано ли е бащинството в съвременния свят и семейство?

Ако ваш близък попадне в секта?

24.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Семейство и възпитание

Какво трябва да направите, ако ваш близък попадне в секта? В статията дава съвети известният руски познавач на съвременните тоталитарни култове и секти професор Александър Дворкин, който ще гостува на Седмицата на православната книга във Варна на 4-5 септември тази година.

Какво се случва в центъра