
Най-ярък пример и пътеводна звезда за нас

В петък на петата седмица от Великия пост винаги служим целия акатист и канона на Пресвета Богородица. Сигурно сте си задавали въпроса, защо през Великия пост Църквата възпява толкова умилително Божията Майка, и не е напразно.
За Благовещение светиите казват, че това е началото на нашето спасение. В канона днес чухме думите: „Ти си виновна за нашето издигане към обожение”. Виновна, разбирайте, в добрия смисъл на думата, тоест отговорна за нашето издигане към Бога и богоуподобяването ни. И ако Великият пост, както и целият ни живот, е стремеж към богоуподобяване, братя и сестри, то тук разбирме, че Богородица има заслугата за това наше издигане. Затова Църквата толкова тържествено я възпява и отправя молитви към нея, и ни я показва като най-ярък пример, към който ние трябва да се стремим.
Животът на Божията Майка не е бил никак лесен, нито комфортен. Тъкмо обратното. И ние може би се страхуваме даже да си помислим да се уподобим поне малко на нея. Но всъщност нейният живот я е издигнал до това, което ние виждаме в нея, и я прославяме с думите: „Ти си Царицата на небето и златната ключалка, през която можем да влезем в рая.” Божията Майка е нашият най-ярък пример как трябва да живеем без да се страхуваме и въпреки суетата и страховете, които имаме в този свят.
Нека не се страхуваме да посрещаме лишенията и трудностите заради Христа и изпитанията, които може да имаме. Защото, който се е опитвал да живее по Божията правда, винаги е срещал тези трудности и изпитания, които са се оказвали препъникамък за мнозина. Някои са се отказвали и не са променяли живота си. Но всъщност този живот, скромният, с въздържание, с молитва, с надежда на Господа, води до тази чистота, която виждаме в образа на Божията Майка. А другият често ни води до пълно обезобразяване на нашата природа, която Бог ни е дал. Затова нека да изберем правилно. В живота по Божията правда има такава благост, където никъде другаде няма, а постигнатото в самонадеяност много често се разпилява на прах. Ние сме призвани в трудностите, в търпението, в своята скромност да трупаме тази чистота, която ще ни прави винаги свободни от лъжата и радостни в тази свобода.
Трудно е за човека да преодолее своята индивидуалност. А е нужно само да се смирим и да приемем другите, с техните нужди, с техните особености, с тяхната вяра, с тяхната надежда. Църквата е мястото, където можем да обърнем внимание един на друг, мястото, където всички са равни, няма богати и бедни. Всички ставаме еднакви, когато стоим пред Бога, защото пред Него всеки е нищ, независимо какво богатство има в света. Всеки от нас има индивидуални качества, но трябва да ги проявяваме само с идеята да допълним единството, за да се случи пълнотата помежду ни, а не за да изпъкнем над другите. Тъжно е, когато цялата Църква се моли и върши нещо заедно, а отделни хора безразсъдно се разхождат като монади из храма и вършат своята индивидуална молитва. Това е толкова трагично. Защото в тях дори няма нагласата да се спрат и да видят какво става край тях, да поискат да участват…
Но не се страхувайте, братя и сестри, образът на Божията Майка е пътеводна звезда за нас, които в поста се стремим да се научим поне малко на това, което искаме да имаме – на любов към ближния и към Бога. Остава още малко до Възкресението и нека Бог да дава на всички кураж. Да имаме повече вяра и повече упование на Господа, а по-нататък, ако сме открити, Бог ще влезе в нас и чрез Своя Свети Дух ще свърши нужното. Надявайте се на Богородица и не се отказвайте пред трудностите. Амин.
Проповед на иконом Василий Шаган след канона и акатиста на Пресвета Богородица в петата седмица на Великия пост - 23 март 2018 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна
Да вярваш като апостол
Вярата е велика съкровена тайна. Тя не идва просто от знание. Необходимо е да отговориш на Божия призив, който е отправен към всеки един човек. Като леко, но велико всъщност докосване, с което Той докосва сърцата и излива в тях Своята благодат...
Истината живеела в него
Свети Йоан не просто се ражда от мъж и жена, той се ражда чрез Божията благодат. Той дошъл с мисия – да прави пътеките прави за Онзи, Който иде след него. В тези прави пътеки трябвало човек да казва истината, безкомпромисно...
Постът - период на подвижничество
Нашите грехове са духовни рани, които трябва да излекуваме. Това ни се дава като шанс по време на поста, защото цялата Църква ще се моли и ще влезе в периода на подвижничеството. Постът е подвижничество за нашето оздравяване...
Какво се случва в центъра
Паметта и молитвата ни събраха отново в Каварна на 1 юли
На 1 юли започнаха летните младежки дейности в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил”, Варна. И тази година в началото беше младежкото поклонническо пътуване до древна базилика „Св. св. Козма и Дамян” край Каварна...
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Света Богородица е образец за майка и жена
Милосърдие
Енорийска задружност в помощ на бежанците от Украйна
Деца, преживели война. Съвети на психолога
Събития
Православните храмове на Варна – малки документални форми
Празник на аязмото и параклиса „Св. св. Константин и Елена”
Кръгла маса „Образователна интеграция чрез обучението по Религия-Православие”
Интервю
Какво се случва в центъра
Нови книги
„Нашата надежда е Христос” - митрополит Атанасий Лимасолски
„Истинските избори” - Фредерика Матюз-Грийн
„Прераждането на душата. Православен отговор” - Илия Маринов
Православни светии
Слово при пренасяне мощите на свети Николай, архиепископ Мирликийски
Св. Константин Велики в историята на Църквата