
Най-ярък пример и пътеводна звезда за нас

В петък на петата седмица от Великия пост винаги служим целия акатист и канона на Пресвета Богородица. Сигурно сте си задавали въпроса, защо през Великия пост Църквата възпява толкова умилително Божията Майка, и не е напразно.
За Благовещение светиите казват, че това е началото на нашето спасение. В канона днес чухме думите: „Ти си виновна за нашето издигане към обожение”. Виновна, разбирайте, в добрия смисъл на думата, тоест отговорна за нашето издигане към Бога и богоуподобяването ни. И ако Великият пост, както и целият ни живот, е стремеж към богоуподобяване, братя и сестри, то тук разбирме, че Богородица има заслугата за това наше издигане. Затова Църквата толкова тържествено я възпява и отправя молитви към нея, и ни я показва като най-ярък пример, към който ние трябва да се стремим.
Животът на Божията Майка не е бил никак лесен, нито комфортен. Тъкмо обратното. И ние може би се страхуваме даже да си помислим да се уподобим поне малко на нея. Но всъщност нейният живот я е издигнал до това, което ние виждаме в нея, и я прославяме с думите: „Ти си Царицата на небето и златната ключалка, през която можем да влезем в рая.” Божията Майка е нашият най-ярък пример как трябва да живеем без да се страхуваме и въпреки суетата и страховете, които имаме в този свят.
Нека не се страхуваме да посрещаме лишенията и трудностите заради Христа и изпитанията, които може да имаме. Защото, който се е опитвал да живее по Божията правда, винаги е срещал тези трудности и изпитания, които са се оказвали препъникамък за мнозина. Някои са се отказвали и не са променяли живота си. Но всъщност този живот, скромният, с въздържание, с молитва, с надежда на Господа, води до тази чистота, която виждаме в образа на Божията Майка. А другият често ни води до пълно обезобразяване на нашата природа, която Бог ни е дал. Затова нека да изберем правилно. В живота по Божията правда има такава благост, където никъде другаде няма, а постигнатото в самонадеяност много често се разпилява на прах. Ние сме призвани в трудностите, в търпението, в своята скромност да трупаме тази чистота, която ще ни прави винаги свободни от лъжата и радостни в тази свобода.
Трудно е за човека да преодолее своята индивидуалност. А е нужно само да се смирим и да приемем другите, с техните нужди, с техните особености, с тяхната вяра, с тяхната надежда. Църквата е мястото, където можем да обърнем внимание един на друг, мястото, където всички са равни, няма богати и бедни. Всички ставаме еднакви, когато стоим пред Бога, защото пред Него всеки е нищ, независимо какво богатство има в света. Всеки от нас има индивидуални качества, но трябва да ги проявяваме само с идеята да допълним единството, за да се случи пълнотата помежду ни, а не за да изпъкнем над другите. Тъжно е, когато цялата Църква се моли и върши нещо заедно, а отделни хора безразсъдно се разхождат като монади из храма и вършат своята индивидуална молитва. Това е толкова трагично. Защото в тях дори няма нагласата да се спрат и да видят какво става край тях, да поискат да участват…
Но не се страхувайте, братя и сестри, образът на Божията Майка е пътеводна звезда за нас, които в поста се стремим да се научим поне малко на това, което искаме да имаме – на любов към ближния и към Бога. Остава още малко до Възкресението и нека Бог да дава на всички кураж. Да имаме повече вяра и повече упование на Господа, а по-нататък, ако сме открити, Бог ще влезе в нас и чрез Своя Свети Дух ще свърши нужното. Надявайте се на Богородица и не се отказвайте пред трудностите. Амин.
Проповед на иконом Василий Шаган след канона и акатиста на Пресвета Богородица в петата седмица на Великия пост - 23 март 2018 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна
Да бъдем като него – мироточиви!
Всичко, което се случва със свети Николай, е защото той е имал силна вяра в Бога. И не само, че е вярвал – той живеел с Него. Във всичко, което правел тук, на земята, позволявал на Бога да се прояви чрез него...
Пламенна молитва
Можем много да се поучим от днешния евангелски откъс. Това е една огромна човешка трагедия. Но той продължава да живее. И когато чува и осъзнава Кой идва към него, започва да вика пламенно...
Къде са вашите мебели?
Проповед на отец Илия Попов по притчата за безумния богаташ (Лука 12:16-21) - за духовната смърт и богатеенето за Бога и ближните. 9-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2018 г.
Какво се случва в центъра

Ораторски форум „Св. Климент Охридски” - есен, 2023
Преславският събор и значението му за българската история беше темата на Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски” през 2023 г. На финалния кръг на есенното издание се явиха общо 31 участници от двете възрастови групи...

Алтернатива - ноември, 2023
Излезе от печат ноемврийският брой на сп. „Алтернатива”. Празникът Въведение Богородично, честван у нас и като ден на християнското семейство и младеж, задава темата в изданието този месец Има ли място за Христос в семейството днес?

Детската школа „Кандилце” открива учебната година
На 15 октомври започват заниманията на енорийската детска школа „Кандилце”. След Литургията в залата на втория етаж на храм „Св. Архангел Михаил” ще бъде представена програмата до края на календарната година и ще се проведе първото занимание с децата (възраст 10-14 г.)...
Ценности
1 ноември. За началото на празника
Пост. Кое е по-блажно: октопод или попара със сирене? (+ВИДЕО)
Образът на св. Климент Охридски в паметта на Църквата и в контекста на нашето съвремие
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Моята история
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски
Православни светии
О, пресвети Николае, превъзходни угодниче Господен, горещ наш застъпниче
Св. Мина: Христòв бях, и съм, и ще бъда!
Въведение Богородично
Днес е началото на Божия промисъл за нашето спасение
Ярък пример и вдъхновение за живот