Духовно просветен център

Нашите деца и нашата вина

20.02.2021 г.
Автор: свещеник Алексей Атанасов

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в Неделята на хананейката – 14 фебруари 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец” Варна

В името на Отца и Сина и Светия дух!

Братя и сестри, този евангелски разказ, тази случка с хананейката (Матей 15:21-28) аз лично бих ви препоръчал да я запомните наизуст и да я разказвате на хората, които имат нужда от Бога, които търсят Бога. Защото всичко в нея показва отношението на нашия Господ Иисус Христос, на Бога, към нашите молитви.

Обърнете внимание първоначално на това, че тя не е еврейка, не е от израелския народ, но в момента, в който чува, че самият Христос е там, в нейния град, това ѝ дава надежда за нейните проблеми с дъщеря ѝ.

Не е описано точно какво ѝ е имало на нейната дъщеря, но всеки един от нас – които имаме деца – може да предположи. Там са използвали думите, че зле се мъчи от бяс, но това може да означава абсолютно всичко. (…) Може да означава тютюнопушене, изнервеност, нетърпение, незачитане на никакъв Бог, прекомерно играене на електронни игри, наркотици, алкохол… Знаете колко страдат родителите, особено майките, ако техните деца попаднат в някаква такава страст, или буквално може да се каже бяс, от който те са обладани.

Обърнете внимание как в първия момент Христос не иска да чуе молитвата на майката. Така става и с нашите молитви понякога. Но жената не се отказва и светите Отци ни казват да обърнем внимание, че тя не се моли: „Помогни на дъщеря ми”, а казва: „Помогни ми”. Явно е осъзнава, че с нещо в нейния живот – дали грехове, дали как е възпитала дъщеря си – може тя да има вина за състоянието, в което е детето ѝ. (…) С такова смирение моли и с такава вяра. Дори третият отговор на Христос, който е направо съсипващ, не я отказва да се моли. И точно тук става обратът. (…) Когато не губим вяра, дори ако е станало по-зле…

Думи на о. Алексей в края на св. Литургия: Братя и сестри, хананейката трябва да ни е пример за смирение и търпение в молитвите ни. Независимо какво се случва с нашите близки и с децата ни, само Бог е Този, Който познава човешката душа – Той е Този, Който може да я поправи завинаги. Амин.

Цялата проповед чуйте в прикачения видео файл:

Още по темата
Още от Проповеди

Отвори ми вратите на покаянието!

27.02.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е вопъл, който излиза от самото сърце само тогава, когато ние сме осъзнали своята греховност. Защото тогава можем да сме искрени към Бога. Едни осъзнават пред Бога всичко, което Той ни е дал, и благодарят за това, а други осъзнават своята немощ и викат към Господа: „Бъди милостив! ”...

Време е да сверим докъде сме стигнали

27.02.2021 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Дали сме още с блудници, или вече се обръщаме към Бога; дали, вече ни посрещат на трапезата и имаме мир и радост в сърцето си, или сме онзи, верният, който работи на нивата и още не се е върнал при баща си, за да види трапезата Му пълна с блудници, чиито нозе умива лично Отца му и се радва, че са живи.

Вярата на хананейката

14.02.2021 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Вярата на тази жената – отхвърлената, езичницата – да бъде поука и на нас днес. Нека се опитаме да подражаваме на нейната вяра, на нейната настойчивост, на нейната непоклатна надежда и смирение...

Какво се случва в центъра