„Нашата надежда е Христос” - митрополит Атанасий Лимасолски

В книжарница Благослов” е налично новото издание на Ловчанска епархия „Нашата надежда е Христос”. Книгата съдържа 17 беседи на Лимасолския митрополит Атанасий (непубликувани досега). В тях са включени и отговори на въпроси от публиката по проблемите на съвременния човек, засягащи вътрешния живот на християнина, смирението, борбата с гнева, човешките идоли, чистотата на съвестта, упованието в Христа. С особена любов авторът разказва и за своите духовни наставници – съвременните светци Ефрем Аризонски, Йосиф Ватопедски, Ефрем Катунакийски, както и за други подвижници на благочестието. Макар и опосредствано, читателят може да се докосне до тяхното живо слово, умъдрено от светогорската аскеза, изпълнено с любов към Христа и състрадание към хората. Сборникът излиза с благословението на Ловчанския митрополит Гавриил. (www.predanie.bg)

В анонс – откъс от един от текстовете:

С чисти съвест

На Тебе поверяваме целия си живот и надежда, човеколюбиви Владико (литургична молитва)

Бог обича човека. Когато Той обича, обича в пълния смисъл на думата и по необятен начин, който ние не можем да разберем. Божията любов е толкова велика и необятна, че човешкият ум не може да я обхване. Ние маже да сме пълни с грехове, зловоние, пороци, но това никога не може да накара Бога да ни намрази. Той не иска това, защото иска да ни обича и до последния ни миг да ни зове към Себе Си, и да ни дава всичко необходимо, за да Го познаем и открием в живота си. След като предадем целия си живот и надежда на Него, нямаме никаква причина да се страхуваме, да се тревожим и да се питаме какво и как ще стане. Остави всичко в Божиите ръце. Какво ще стане? Нищо повече и нищо по-малко от това, което Бог допусне. Бог всичко знае и вижда. Не се бой. Добре, като хора със сигурност сме слаби и в трудните моменти започваме да се безпокоим. Но можем да преодолеем това състояние, като поверяваме целия си живот и надежда в Божиите ръце „Сами себе си и целия си живот на Христа Бога да предадем”.

...и просим, и молим, и умоляваме

Трите силни думи, които означават, че цялото си сърце, същество, сила, същност превръщам в молитва. Това е мощната молитва, която прави и чудеса. Това е мощната молитва, която се ражда от вярата, че Бог е човеколюбив Владика и е изключено нещо да Го спре. Тук много помага четенето на житията на светиите, и ви препоръчвам да прочетете една книга – „Живот и слова на преп. Порфирий Кавсокаливит” – най-хубавата книга за него, която е публикувана. Този велик, реално неограничен човек… Какво да кажа, четеш неща от този велик светец от наши дни и се изумяваш. Какъв човек! Ама човек ли беше в крайна сметка? Човек беше. И всички съвременни светци, и старците Паисий и Яков имаха голяма вяра, с която можеха да преодолеят всички природни закони.

Върнах се от Атина преди два часа – вчера отидохме на поклонение в един малък манастир край Атина. Там монахините ни разказаха, че старецът Порфирий посещавал манастира. Веднъж им разказал цялата история на манастира – какво ставало там преди много векове. Казвал им: „Де да можех да ви дам очите си - да видите това, което аз виждам”. Казал им за пещерите, за подвижниците, за пустинята, където било пълно с подвижници. След това им рекъл: „Тук, в този манастир, е пълно със свети мощи, целият манастир е една света Трапеза, жертвеник”. Действително, по-късно бяха открити безброй мощи на мъченици, които варварите убили в нощта на Възкресение. Старецът виждал чрез благодатта и дори казвал на монахините какво имало на това място преди Христа (става въпрос за манастира „Пантократор (Вседържител)”, Дау Пендели, на 40 км от Атина – бел. прев.). (…)

Божиите човеци имали голяма вяра, която постигнали чрез борба, скърби, изпитания и изкушения. Тя била плод на тяхното опитно преживяване. Затова, когато четем техните жития, и особено тези на съвременни светци, които познавахме, видяхме, чухме – старецът Порфирий бе наш съвременник – това ни помага още повече, защото виждаме как в нашата епоха са поникнали такива цветя на вярата. (…)

За какво се молим на св. Литургия? Нима за това, всичко да върви добре – нашите финанси, заеми и апартаменти? И тези неща са нужни, но за какво се молим? Главното е това, което ни каза Христос – първом да търсим царството Божие и след това всички останало. Небесният Отец знае от какво имаме нужда. Затова да не се тревожим, а да се молим за основното.

…удостои ни да се причастим с Твоите небесни и страшни Тайни на тази свещена и духовна трапеза с чиста съвест

Молим за всичко това, което засяга връзката ни с вечното Божие царство. Имаме Христос пред себе си, готови сме да отидем да се съединим с Него. Понякога децата, особено в училище, ни питат:

- Господине, виждал ли си някога Христос?

- Разбира се, всеки ден!

- Всеки ден?

- Всеки ден Го виждаме, виждаме Христос пред себе си.

И не само Го виждаме, а много повече – ставаме едно с Него, ядем Го и Го пием, защото е върху св. Трапеза, не една част от Христос, не една енергия, а целият Христос! И ние сме пред Него, готови и просещи Неговата любов и Милост, за да можем да се удостоим да се причастим. Как?

… с чиста съвест

Да не ни изобличава съвестта. Старецът Паисий казваше, че всички ние съгрешаваме много или малко, но не бива да го правим хладнокръвно, бре детенцето ми. (…)