
На дълбоко с Христос

Проповед на протойерей Михаил Манев в Първата неделя след нНеделя подир Въздвижение – 22.09.2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Обични от мене народ Божий, наследници на царството Божие,
Ние христовите люде, тези, които избраха за свой господар Христос и с Неговото изкупително дело разбраха, че имаме надежда за вечен живот, ние, които живеем с Него и се опитваме да спазваме Неговите повели и заповеди, сякаш забравяме, че Той не ни е даденост, а нещо, което трябва да заслужаваме всеки ден, всеки миг от нашия живот. Много често ние се опитваме да намерим някаква физична величина, с която да измерим Неговата доброта, Неговата божественост. Търсим в хората образите на Христос и сякаш не виждаме как самият Той стои с нас.
Много често виждам хора, които влизат в храма с високо вдигната глава, горди, които застават пред иконата, но не със смирение, а някак си изискващи, настояващи, и започват да редят някакви молитви, някакви думи, с които искат от Христос, от Богородица, от някой светия някакви неща и то веднага, ако може на момента. И ето в днешното Евангелие (Вж. Лука 5:1-11) сякаш виждаме как се променя човек, като се докосне до Бога, как осъзнава своята греховност и своята немощ, как целият му свят се преобръща.
Когато Христос казва на ап. Петър: „Иди там, в дълбокото, и хвърли мрежата си”, този зов отеква в него. Всичките му представи и цялата му опитност заговорват, че това, което трябва да направи, е безумно, това е невъзможно. Разумът му и опитът му като рибар през тези дни показват, че през деня, като отидеш в дълбокото, ще излезеш с празна мрежа, нищо повече – труд на вятъра. В този момент, в който се борят разумът му и онова в сърцето му, надделява зовът на сърцето, и той завършва с думите: „Нека бъде според думите Ти, ще го направя това, защото Ти го казваш, Онзи, Който говореше преди малко на хората със сила, Онзи, Който докосна сърцето ми и душата ми.”
Сигурен съм, че и вие сте имали моменти, в които сте усещали зов в себе си, да направите нещо неразумно, нещо, което умът ти казва, че не трябва да е така... И когато ние, недостойните люде, се докоснем до Бога, усетим Неговото величие, благодат, Неговата любов и милост към нас, пак в сърцето ни разумът ни казва, че това не е така, че не сме достойни за Него... Но когато осъзнаем, че всъщност в дълбокото не сме сами, че дълбокото не може да ни погълне, защото Бог няма да го допусне, след като изпълняваме Неговата воля, и вървим по Неговите стъпки, тогава този свят не е страшен – той е свят за преобразяване, свят за съживяване...
Тогава, когато осъзнаем колко сме далече от Бога, когато кажем: „Иди Си от нас, защото сме недостойни”, тогава започва нашият подвиг, тогава започва нашето повдигане, нашата радост да общуваме с Бога откровено, без лъжа, без маска, без лицемерие. Оставаме само ние, делата на ръцете ни и Неговата безкрайна любов и благост. Онова бреме, което Той ни е дал да носим в себе си – да изпълняваме Неговата воля, да почитаме Неговия закон... И като се научим да ходим в дълбокото, уповавайки се на Него, да можем да помогнем и на другите. Ала не с гордост, а като онези смирени рибари, неуки и неграмотни, осветени от Светия Дух, пълни с благодат и истина, пълни с живот. Та когато хората видят промяната ни – как се връщаме от дълбочината живи и здрави, изпълнили лодката си с много дарове, когато видят пълнотата на нашия живот, самите те да пожелаят да видят Христос, да се докоснат до Него, за да може и тяхната лодка да се изпълни с дарове. И да се върнем заедно в света, за да го обновим, да го преобразим, за да може царството Божие да дойде тук, на земята, за вечни векове. Амин.
Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)
Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...
От звани да станем избрани
На 21 януари се навършват шест месеца от блажената кончина на отец Илия Попов. След Светата Литургия, ще отслужим панихида в негова памет. Да се помолим заедно. Начало - 10:00 ч., храм "Св. Николай Чудотворец", Варна.
Усъвършенстване в любовта или жестокосърдие?
Има много изображения на това първо гонение – избиването на всички тези малки деца... А после и избиването на мъчениците... Жестокост. Жестокост. Жестокост... Как да го приеме човек?!
Какво се случва в центъра

Алтернатива - януари, 2023
За духовната радост, която не зависи от календара и в трудни житейски минути не изчезва, а ни дава сили и ориентир. Тази основна тема следва януарският брой на „Алтернатива”...
Събития
Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината
Как да обичаме себе си и ближния? (1 част)
Какво се случва в центъра
Съботната трапеза отново отвори врати
Празнични икони. Богоявление (+Видео)
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Веднъж за цял живот. Бракът, семейството, децата” - прот. Илия Шугаев
„Наръчник за адаптиране на библейски текстове за деца” - Илиана Димова