
На дълбоко с Христос

Проповед на протойерей Михаил Манев в Първата неделя след Неделя подир Въздвижение – 22.09.2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Обични от мене народ Божий, наследници на царството Божие,
Ние христовите люде, тези, които избраха за свой господар Христос и с Неговото изкупително дело разбраха, че имаме надежда за вечен живот, ние, които живеем с Него и се опитваме да спазваме Неговите повели и заповеди, сякаш забравяме, че Той не ни е даденост, а нещо, което трябва да заслужаваме всеки ден, всеки миг от нашия живот. Много често ние се опитваме да намерим някаква физична величина, с която да измерим Неговата доброта, Неговата божественост. Търсим в хората образите на Христос и сякаш не виждаме как самият Той стои с нас.
Много често виждам хора, които влизат в храма с високо вдигната глава, горди, които застават пред иконата, но не със смирение, а някак си изискващи, настояващи, и започват да редят някакви молитви, някакви думи, с които искат от Христос, от Богородица, от някой светия някакви неща и то веднага, ако може на момента. И ето в днешното Евангелие (Вж. Лука 5:1-11) сякаш виждаме как се променя човек, като се докосне до Бога, как осъзнава своята греховност и своята немощ, как целият му свят се преобръща.
Когато Христос казва на ап. Петър: „Иди там, в дълбокото, и хвърли мрежата си”, този зов отеква в него. Всичките му представи и цялата му опитност заговорват, че това, което трябва да направи, е безумно, това е невъзможно. Разумът му и опитът му като рибар през тези дни показват, че през деня, като отидеш в дълбокото, ще излезеш с празна мрежа, нищо повече – труд на вятъра. В този момент, в който се борят разумът му и онова в сърцето му, надделява зовът на сърцето, и той завършва с думите: „Нека бъде според думите Ти, ще го направя това, защото Ти го казваш, Онзи, Който говореше преди малко на хората със сила, Онзи, Който докосна сърцето ми и душата ми.”
Сигурен съм, че и вие сте имали моменти, в които сте усещали зов в себе си, да направите нещо неразумно, нещо, което умът ти казва, че не трябва да е така... И когато ние, недостойните люде, се докоснем до Бога, усетим Неговото величие, благодат, Неговата любов и милост към нас, пак в сърцето ни разумът ни казва, че това не е така, че не сме достойни за Него... Но когато осъзнаем, че всъщност в дълбокото не сме сами, че дълбокото не може да ни погълне, защото Бог няма да го допусне, след като изпълняваме Неговата воля, и вървим по Неговите стъпки, тогава този свят не е страшен – той е свят за преобразяване, свят за съживяване...
Тогава, когато осъзнаем колко сме далече от Бога, когато кажем: „Иди Си от нас, защото сме недостойни”, тогава започва нашият подвиг, тогава започва нашето повдигане, нашата радост да общуваме с Бога откровено, без лъжа, без маска, без лицемерие. Оставаме само ние, делата на ръцете ни и Неговата безкрайна любов и благост. Онова бреме, което Той ни е дал да носим в себе си – да изпълняваме Неговата воля, да почитаме Неговия закон... И като се научим да ходим в дълбокото, уповавайки се на Него, да можем да помогнем и на другите. Ала не с гордост, а като онези смирени рибари, неуки и неграмотни, осветени от Светия Дух, пълни с благодат и истина, пълни с живот. Та когато хората видят промяната ни – как се връщаме от дълбочината живи и здрави, изпълнили лодката си с много дарове, когато видят пълнотата на нашия живот, самите те да пожелаят да видят Христос, да се докоснат до Него, за да може и тяхната лодка да се изпълни с дарове. И да се върнем заедно в света, за да го обновим, да го преобразим, за да може царството Божие да дойде тук, на земята, за вечни векове. Амин.
Къде са вашите мебели?
Проповед на отец Илия Попов по притчата за безумния богаташ (Лука 12:16-21) - за духовната смърт и богатеенето за Бога и ближните. 9-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2018 г.
Кой е нашият ближен?
Около нас има много хора, които са изпоранени като този човек в разказа на Христос. И точно на тези хора можем да обърнем внимание. Обикновено човешко внимание към хората, които са сами...
Как да запълним пропастта между нашия свят и Божествения
Бог създава този свят, за да можем да общуваме с Него. Бог създава човека за общуване с Бога. И да може целият свят чрез човека да стане едно с Бога. Ала как да общуваме с Бога, щом не можем да общуваме помежду си... (05.11.2017 г.)
Какво се случва в центъра

Ораторски форум „Св. Климент Охридски” - есен, 2023
Преславският събор и значението му за българската история беше темата на Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски” през 2023 г. На финалния кръг на есенното издание се явиха общо 31 участници от двете възрастови групи...

Алтернатива - ноември, 2023
Излезе от печат ноемврийският брой на сп. „Алтернатива”. Празникът Въведение Богородично, честван у нас и като ден на християнското семейство и младеж, задава темата в изданието този месец Има ли място за Христос в семейството днес?

Детската школа „Кандилце” открива учебната година
На 15 октомври започват заниманията на енорийската детска школа „Кандилце”. След Литургията в залата на втория етаж на храм „Св. Архангел Михаил” ще бъде представена програмата до края на календарната година и ще се проведе първото занимание с децата (възраст 10-14 г.)...
Ценности
1 ноември. За началото на празника
Пост. Кое е по-блажно: октопод или попара със сирене? (+ВИДЕО)
Образът на св. Климент Охридски в паметта на Църквата и в контекста на нашето съвремие
Семейство и възпитание
Семейството като рай за детето (+Видео)
Най-важното условие за щастието на детето
Моята история
Нови книги
Отвъд тези хоризонти. Квантовата теория и християнската вяра
„Духовни беседи”, I том - св. Софроний Атонски
Въведение Богородично
Днес е началото на Божия промисъл за нашето спасение
Ярък пример и вдъхновение за живот