На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко

В памет на богослова д-р Дарин Алексиев, който ни напусна на 18 декември 2021 г. Бог да упокои душата му в Своето царство.
Интервюто е от 06.01.2021 г. за предаването „Добър ден, България” на Радио „Фокус”.

Фокус: Православната църква отбелязва Богоявление – един от най-големите християнски празници в началото на всяка година. Смята се още за Ден на светлината и просвещението. За значението му разговаряме с богослова Дарин Алексиев. Господин Алексиев, откъде идва празникът Богоявление?

Дарин Алексиев: Както казахте, днес Българската православна църква чества този празник, но той носи няколко различни наименования – Богоявление, Кръщение Господне, Йордановден. Наричаме празника Кръщение Господне или Богоявление, защото на този ден се възпоменава Кръщението на Господ от Свети Йоан Кръстител. И затова говори Свещеното Писание. По време на Кръщението се случва и голямото чудо – първи път в историята се открива може би най-великата тайна на битието, а именно, че Бог е един по същност и троичен по лица. Това, в което ние християните дълбоко вярваме и знаем, че е така. От небето се чува глас, който всъщност обявява пред цялото човечество: „Ето това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Във водата – Иисус Христос, въплътеното Слово, а от небето се появява гълъб, т.е. Светият Дух, който се спуска върху Иисус Христос, и по този начин за първи път се появява Светата Троица. Това е изключително нещо. И затова всъщност този празник се нарича и Богоявление. Има един въпрос, който обикновено богословите задават на този ден, защо Бог, който се е въплътил, се кръщава в този ден, имал ли е нужда да се кръсти? И всъщност отговорът, който всеки християнин е необходимо да знае, е, че на този ден се освещава водното естество, което е може би в основата на всичко. Знаете, по-голяма част от Земята е изпълнена с вода, човешкото тяло в по-голямата си част е вода. Водното естество, без да занимаваме аудиторията, е изключително важно в творението на битието.

Фокус: Какво е значението на празника в църковния календар и какво послание отправя към миряните, към вярващите?

Дарин Алексиев: Този празник всъщност ни напомня, че трябва да се осветим отново. Не просто да отидем да запалим свещичка, не просто номинално да отбележим някакво събитие, но да присъстваме на този водосвет, който Църквата още от петък вече прави, днес също се прави водосвет, и с благодатта, която слиза в храма и над водата, да напоим нашите умове и сърца. И да не се ограничаваме само с някакво външно религиозно почитание, а да пристъпим към този Христос, към въплътеното Слово, като се очистим от всички лоши мисли, като внимаваме не само на днешния ден, но и винаги тези мисли да не излизат от душите и от устата ни. И още - да пристъпим към Богочовека, като изучаваме Неговото слово и Неговите думи, които са думи за вечен живот. Нещо, към което ние често оставаме нехайни. И между впрочем, не за да звуча патетично или проповеднически, но трябва само да напомня, че този труд или тази радост, която днес за пореден път се възвестява, е всъщност задължение за всеки един от нас – да напоим с дейна вяра нашия живот, нашите дела и нашите мисли.

Фокус: Казахте водосвет. Какво още повелява традицията на Богоявление?

Дарин Алексиев: На днешния ден трябва да отидем на светата Литургия в храма и след това да вземем светена вода, разбира се, да я занесем вкъщи. Знаете, традицията повелява на този ден да се вика свещеник, да поръси в дома ни за здраве. И предвид обстановката, която знаем, че е в цяла България, пандемична, ако не се вика свещеник, то поне стопанинът на къщата задължително трябва да поръси с тази взета вода от църквата целия дом именно за здраве. И тук искам да отбележа, може би няма да кажа нищо ново за болшинството от вашите слушатели, но един особен факт се забелязва вече години наред, а именно - когато се вземе вода на Йордановден, тя запазва своите свойства и преснота през цялата година, дори не една година, а твърде дълго време, което говори, че това е особена вода. И винаги, когато човек има нужда – духовна необходимост от подкрепа, ние знаем, че сутрин на гладно е хубаво той да пие от тази Йордановска вода, за да може през цялата година той да има реалната връзка, осезанието от този днешен велик ден. Поверието е, че ако на Йордановден времето е студено, годината ще бъде плодородна, а пък ако замръзне кръстът във водата, това е още по-добро нещо. Хората са свикнали да свързват този празник с мъжкото хоро, то стана напоследък известно с тези масови събития, но то всъщност е в неразривна връзка с календара на нашите предци. Традицията на днешния ден е взимането на тази Йордановска вода и въвеждането й от храма в дома.

Фокус: Какво всъщност символизира хвърлянето на кръста във водата?

Дарин Алексиев: То не е просто някаква благочестива традиция и идеята не е да се направи някакво обществено събиране. Обществени събирания могат винаги да се направят. А както казах, това е освещаване на водите. Това освещаване на водното естество е да се напомни на човечеството за великия миг на Божието Кръщение. Когато Христос, изпълнявайки всяка правда на закона, като човек влиза във водата и по този начин изпълнява цялата Божия воля. Това не е гмуркане, за да се извади кръста, да кажем, от хора, а е по-скоро умиване на ума и сърцето. Макар да се вярва, че на този ден, който извади кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив, ние трябва да търсим духовния смисъл на това изваждане на кръста – а именно да се потопим в себе си и да се запитаме, ние можем ли да извадим кръста. Ние самите да извадим собствения си кръст, да го държим в ръка и да вървим с него през цялата година. И в този смисъл символиката, която трябва да се търси на този ден, е много по-дълбока.

Фокус: По-дълбока е символиката наистина. А връзката на днешния празник с утрешния каква е? Днес е Йордановден утре е Ивановден.

Дарин Алексиев: Точно така. Днес е Йордановден, а утре е Ивановден, чества се паметта на Свети Йоан Кръстител. Това е човекът, който е кръстил Христос. Всъщност на днешния ден се чества едно изключително събитие, а на утрешния ден почитаме онзи, който извършва това събитие. Неслучайно Свети Лука го нарича „най-великия от родените от жена”, онзи, който е кръстил Христос, въплътеното Слово, е неслучайно наречен така. Защото, забележете, самият св.Йоан се отказва от това нещо, не пожелава да Го кръсти. Но Христос му заповядва „това трябва да се случи, трябва да се изпълни Божията воля”. И утрешният ден, Ивановден, е именно паметта, чества се паметта на този превелик мъж. Неслучайно, макар и днес празничният и великият ден да съпровожда радостните усещания на християните, трябва да напомним, че думите, с които започва проповедта си св. Йоан Кръстител, са: „покайте се”. След това, когато Христос започва Своята проповед, тя също е „покайте се”. И макар днес да е ден за празник, ние трябва да помним, че думите и на единия, и на другия всъщност са думи за това, ние хората да се покаем в себе си и да погледнем в душите си честно и откровено. Да погледнем вътре в себе си. Освен това между всички останали пророци, за които знаем от Стария Завет, Свети Йоан Кръстител се отличава с това, че е имал великото избраничество да посочи с ръката си Онзи, Когото светът е очаквал, т.е. да посочи, че това е великият месия.
Затова и днешният ден, и утрешният ден са изключително тачени и почитани от Църквата и от целия ни народ.

Интервю на Марияна Валентинова 
Източник: m.focus-news.net