На Атон всеки намира това, за което е тръгнал

10.10.2018 г.
Автор: Архангел.бг

Интервю на Борислав Аврамов с двама участници в младежкото поклонническо пътуване до Света Гора в средата на септември тази година – Веселин Долмов-Арсен (30 г.), магьосник-илюзионист, и Антон Пенев (26 г.), корабен електроинженер.

За първи път ли бяхте на Атон?

Веселин: Аз за втори. Първият път беше преди 15 години. Тогава ме впечатли това, че мястото е напълно различно, откъснато от светския живот. В някои от манастирите няма електричество, няма нищо, което го има в нашия живот. Там има много чудотворни икони. Едно магическо място. За мене беше уникално приключение за възрастта ми тогава, бях на около 15-16 г. И най-вече това беше много важно за мене тогава, че открих отговор на някои свои въпроси, които имах. Затова и сега много исках да отида отново.

Антон: Аз сега ходих за първи път на Атон. Много съм впечатлен, защото попаднах в един наистина друг свят, в който светското не участва изобщо, и успях да отдалеча ума си точно от тези светски неща. Там го няма материалното в ежедневието, няма я тази динамика, всичко е спокойно и подредено… Интересното е, че отидох там без конкретни въпроси, а получих отговори за много неща.

Къде ходихте там?

Веселин: Нашата група първо беше във Великата Лавра, след това във Ватопед и от Ватопед пеша до Зограф. Там се срещнахме вече двете групи и заедно пътувахме до „Св.Пантелеймон”.

Какво ви е впечатлението от Великата Лавра?

Веселин: Там усетих атмосферата на IX век, самата архитектура някак си създава това усещане, някакъв дух от това време. Там участвахме в бдението, до 2 часа през нощта, много ми харесаха песнопенията. И като цяло с всички места, където ни настаняваха, беше така – това усещане... И храната, колкото и да е проста, беше много вкусна, защото явно с благословение я готвят…

Антон: Великата Лавра е най-отдалеченият манастир и се усеща наистина една древна атмосфера. Там имаше много малко външни хора и като че ли там се почувствах най-добре, усетих тази благодат…

Веселин: Когато пристигнахме първия ден на Атон, имах много важни въпроси, за които исках да поговоря с някого, и нямах търпение да стигнем до нашия манастир. Но се оказа, че още там, във Великата Лавра, се запознах с един гръцки монах, който 20 години беше живял в България и говореше много добре български. Интересно е как всеки намира това, за което е тръгнал. По някакъв начин по Божи промисъл намира отговорите, които търси.

А как стигнахте до Ватопед и какво ви впечатли там?

Веселин: Първо ни превозиха до Карея и оттам също с транспорт – до Ватопед. Мен лично ме впечатли колко мощи има там, на различни светци, и особено една икона на св. Богородица. Един човек я пробол с нож и тя започнала да кърви, а той ослепял. Молил се седем години, да му прости Бог прегрешението, и тогава му се явил ангел, който му казал, че му е простено, но ръката, с която е пробол иконата, не може да бъде в Божието царство и ще остане нетленна за назидание. И след смъртта му тя така си останала, само потъмняла и миришела неприятно. Запазили я в едно ковчеже. Преди години обаче някой помислил, че това са мощи, и се опитал да я открадне, останали са само два пръста.

Антон: Мен, честно казано, Ватопед не ме впечатли много. Това, че имаше прекалено много хора, ме караше да гледам на него повече като на туристическа дестинация, отколкото духовна. Но храмът беше много красив. Интересно ми беше как всеки манастир има свой различен храм, със своя атмосфера, свой стил. Този храм вътре беше като че ли целият от злато.

А как продължи нататък пътуването?

Антон: Следващият манастир беше нашият, Заграфският. До там вървяхме пеша. Пътят беше тежък, но дали това, че бяхме сред природата, не знам, някак си чувствахме Божия Дух и всичко мина леко…

Какви бяха първите ви впечатления от Зограф?

Антон: На мен ми направи впечатление тишината там. За разлика от другите манастири, които са по-близо до брега, той е навътре в полуострова и наоколо няма никакъв шум. Там усетих невероятно спокойствие. Чисто, подредено… И разбира се, предимството беше, че можем да разговаряме с монасите на български.

Как ви посрещнаха?

Веселин: Много добре, бяха много гостоприемни. Службата също много ми хареса – вече всичко разбирахме и ние също участвахме.

Антон: Аз, ако някога пак мога да отида на Атон, ще отида в Зографския манастир. Но вече по-подготвен, с въпроси. Знам, че там ще мога да получа нужните отговори.

Разбрах, че си имал среща с игумена на нашия манастир, как се случи?

Веселин: Аз много се надявах да намеря с кого да поговоря, независимо кой, как и кога. Опитвах се на всеки от монасите, с които разговарях, да споделя това, което търся. Но те ми казваха, че може би само игуменът може да ми отговори, че бил най-опитен и дори прозорлив човек. Разказаха ми как имало случаи, когато пътувал до България, а те нещо ако сгрешали в манастира, той го виждал, и после, като се върнел, им го казвал… Мен основното, което ме вълнуваше, беше да чуя съвет за професията си. Монасите, с които говорих, ми казаха, че е дяволска работа и не бива да се занимавам с това, въпреки че аз не практикувам магия, всичко е ловкост и остроумие… И така, докато говорех с един от послушниците, оттам мина дядо Амвросий и аз го настигнах и помолих да му споделя какво ме мъчи. И така се получи, че три пъти имах възможност да разговарям с него. Първия път го попитах дали е богоугодно това, с което се занимавам. Той ме изслуша, разбра за какво става дума и ми даде благословение, но с препоръката да чета много духовна литература. В следващия разговор му споделих за проекта си да участвам с реч в TED, и получих много ценни съвети. Третият разговор е много личен и ще го запазя за себе си. Смятам, че всеки, който е имал възможност да се докосне до мъдростта на този старец, и подходи с вяра и много смирение, ще може да прозре много истини.

Какво бихте казали на вашите приятели за Света Гора?

Веселин: Че това е най-святото място на света. Че ако си православен християнин и искаш да си живял добре като такъв, трябва поне веднъж в живота си да отидеш там.

Антон: Бих им казал, че ако са православни и имат вяра, поне веднъж трябва да отидат там, за да усетят Светия Дух. Аз, когато се върнах, всичко тук в града някак си ме отблъскваше. Пуснах телевизора, но нищо там не ме вълнуваше, а точно обратното. Още бях с този дух оттам.

А може ли да се запази този дух в света?

Веселин: С много труд и много постоянство. Молитва най-вече и ходене на църква. Но и средата, в която се движа… да бъдат духовни хора, вярващи.

Антон: За да придобием и запазим този дух, който го има в Света Гора, трябва да се откажем от много светски неща, от страстите си – определена музика, филми, риалити предавания, такива теми, които ни блазнят…

Достатъчно ли е човек да се откаже – да не прави, да се лиши от разни неща? Има ли нещо, което трябва да направи? Защото Света Гора не е само липсата на нещо, тя е и нещо, което го има там.

Веселин: Според мен трябва да внимаваме за мислите си. Но най-трудно е да опазиш мислите си. Трябва да се учим да го правим, защото човек, който може да организира и управлява себе си, може да е полезен и за другите.

Какво друго искате да кажете на читателите на Архангел.бг

Веселин: Да се замислят над тези думи, че ако имаме вяра, колкото едно синапово зърно, може да повдигаме планини.

Антон: Аз бих казал на младите хора да спрат да мислят логично за нещата, които се случват в живота им, а малко да отворят сърцето си и да се обърнат към вярата.

Лошо ли е да се мисли логично?

Антон: Казвам това, защото те винаги обвързват всичко с кариерния си план, с това, което ще последва в живота им, а към вярата изобщо не поглеждат – един вид, тя не може да им донесе нищо полезно в живота. Според тях ползата идва от четене на различни науки, от такива познания. Обаче това няма да развие духа им.

Веселин: Хората днес много осъждат. В света, в който живеем, всеки осъжда някого. Ако малко се смирим и се опитаме да се докоснем до духовното, да се поставяме на мястото на другия, да бъдем съпричастни, да забравим за егоизма и да обичаме ближния като себе си, животът на всички ще тръгне по много по-добър път. Нали девизът на България е такъв – съединението прави силата.

Може би си мислят, че така показват колко са умни, като откриват недостатъците на другите?

Веселин: Човек много често си мисли, че е открил недостатъците на другия, а всъщност вижда своите недостатъци в него, като в огледало… Много по-полезно е да откриваме положителните качества на хората, защото никой не е перфектен, всеки има несъвършенства и слаби страни в характера си. Няма безгрешни хора, но Господ обича всички.

Антон: Много млади хора искат да помъдреят, докато са млади, и си мислят, че са помъдрели докато са на 20-30 г. А това просто няма как да стане. Както видяхме и на Атон – колкото по-възрастен е човекът, толкова по-почитан е и като старец… Човек е ученик в живота, той израства постепенно с възрастта. Това, че можеш да прочетеш всякаква информация в Интернет, не те прави учител и мъдрец на 25. Първо себе си трябва да опознаем, да разбираме какво се случва в нас, а не да се водим по импулси.

Благодарим за споделеното!  (Снимки - в ГАЛЕРИЯ)

Още по темата
Още от Интервю

Мисията на църквата е да направи вярата жива в живота на хората

13.10.2018 г. | Архангел.бг | Интервю

Пълнотата на вярата е в Православната църква и всеки човек може да получи тази пълнота, без да бъде грък, българин, румънец и т.н. Нашата мисия е със своя личен пример да поканим хората да станат част от тази жива общност и също да получат даровете…

Климентина Иванова: Делото на Константин Преславски е чудо

16.09.2018 г. | Тони Николов | Интервю

Не ние, човеците, въздаваме справедливост тук. За мен е чудо, че Божественото откровение позволи след толкова векове да се открият всички тези възхвали на писмеността, която е дадена на славяните, за да запазят своята духовна сила...

Митрополит Йоан за новите издания на Варненска и Великопреславска св. митрополия

10.09.2018 г. | Елеонора Чолакова | Интервю

Интервю с Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за сутрешния блок „Добро утро, България” на радио „Фокус” по повод ХХ издание на Седмицата на православната книга...

Какво се случва в центъра