Можем ли да преместваме планини?

28.08.2019 г.
Източник: Free-Photos_pixabay.com
Автор: свещеник Илия Попов

Проповед на свещеник Илия Попов в Десетата неделя след Петдесетница – изцелението на бесноватото момче (Мат. 17:14-23) – 25 август 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец” Варна.

В името на Отца и Сина и светия Дух!

Братя и сестри, с всяко литургийно Евангелие виждаме как с помощта на Свещеното Писание Господ, чрез Църквата, мъдро насочва нашето внимание, за да може ние да вникваме в същността на Христовото учение. Запознава ни с правилата и истините на духовния живот, за да можем уверено да вървим по пътя към спасението.

Евангелският откъс, който чухме, разказва за събитие, станало непосредствено след преобразяването на Христос на планината Тавор. За същото събитие може да прочетем и в Евангелието от ап. Марк (9:14-32), там то е разказано още по-подробно и ясно. Слизайки заедно с Петър, Йоан и Яков от планината Тавор, Христос намира учениците си да се препират с книжниците. Когато Той пита какво е станало, пристъпва бащата на бесноватото момче и Го моли за помощ, обяснявайки, че учениците Му не могли да изгонят беса, та ако може, Той да помогне.

Думите, с които реагира Спасителят, ни дават да разберем как всъщност Той оценява нашето духовно състояние в лицето на апостолите и бащата на момчето: „О роде неверен и развратèн!” (Мат. 17:17) А когато апостолите Го питат: „защо не можахме ние да го изгоним?”, Иисус подчертава: „поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” – и добавя – „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.” (вж. Мат. 17:19-21)

От този кратък Евангелски откъс разбираме много неща. Първо – че заради непокаяните грехове на родителите, децата макар и чисти също биват застигнати от нелеката участ да станат подвластни, частично или напълно, на падналите духове. Странно е, как все още има хора, които смятат, че врагът на човешкото спасение, дяволът, е някаква измислица, някакъв мит, с който плашим децата или малограмотните, че така църквата се опитва да постави в някакво подчинение народа. Но духовният свят е една обективна реалност, към която ние, искаме или не искаме, ставаме съпричастни и заради нашите зли или добри дела може да наследим или вечното Божие царство, или пък вечно осъждане. И е много важно как живеем, какво мислим, как се отнасяме в своето сърце към заобикалящия ни свят.

Второ – виждаме, че причината за неуспеха на апостолите е тяхното маловерие... Колко често ние се опитваме да се избавим от някакъв наш порок, някакъв наш духовен недостатък, от нещо, което разваля отношенията помежду ни, и въпреки това не успяваме. Защото „тоя род не излиза, освен с молитва и пост”, и то не молитва по молитвеника, а осъзната, която излиза от сърцето ни, в която ние искрено, подобно на този баща, осъзнавайки своето маловерие, да кажем: „Вярвам, Господи! Помогни на моето маловерие!”

Постът и молитвата са двете оръжия, чрез които ние стъпваме на едно качествено ново ниво. Правим нова стъпка в духовната стълбица по пътя към нашето спасение. Чрез тях ние се борим, за да се освободим от вредното външно въздействие. Защо са толкова важни постът и молитвата? Спасителят казва, че каквото поискаме в молитва, ще ни се даде; който хлопа, ще му се отвори и който иска, ще му се даде. Как бихме могли да получим, ако не искаме? И не случайно светите Отци наричат молитвата „майка на всички добродетели”. Защото, когато тя е осъзната, когато сме разбрали кое е най-важното, за което се молим – ако по думите на Спасителя първо търсим царството Божие – тогава всичко идва на своето място.

А постът? Постът всъщност е средство, чрез което освобождаваме нашата воля. Ако волята ни, подобно на това момче, е свързана, тя няма никакво съпротивление срещу падналите духове. И отново трябва да кажем, че тази степен на пълна обладаност, каквато виждаме у този евангелски герой, е абсолютно реална, не е просто мит. Подчертавам го! Всеки един вид зависимост, било то към цигари, към алкохол, към ядене, към определен тип отношения – всичко това пленява нашата воля и ни прави подвластни на тези страсти. За да се отървем от това, именно е необходим постът, необходима ни е и молитвата. Според светите Отци, постът е средство, чрез което обуздаваме тялото си. Те сравняват тялото с работен кон – трябва да му даваме толкова, колкото да ни служи, и да го ограничаваме от излишното, за да може да ни се подчинява. Няма как човек да се моли съкрушено и да се бори със своите страсти, ако той е прехранен обилно и излишно. Точно обратно, тогава е нормално в него да бушуват всякакви страсти.

И така, дали ние можем да преместим планини, братя и сестри? Едва ли е нужно, за да проверяваме вярата си. Но трябва да кажем, че в нашия живот и по-скоро в нашето сърце има достатъчно такива. Всеки един порок, всеки един недостатък в нас всъщност се явява една планина, с която ние дотолкова сме свикнали, че я приемаме за някаква даденост, и с която ние си мислим, че не можем да се справим, която не можем да преместим. Много добър пример в този случай е пушенето. Колко много хора пушат и казват, че не могат да се справят, че нямат сили да спрат, че това е невъзможно! И само това ли?! Мнозина пият, други страдат от чревоугодие, други от блудство, трети от лъжа, някои пък завиждат или са сребролюбиви... И всичко това ни води далече от Бога и от нашето спасение.

И тогава идва въпросът: А какво конкретно правим, за да се освободим? Освен да изповядваме греховете си, трябва и активно да се борим с тях - с нещо конкретно, според силите и здравословното си състояние, с което да покажем, че искаме да се преборим с тях. Защото постът не е само в храната, а бдителност и ограничаване спрямо всичко, което отслабва нашето духовно състояние (а при някои от нас то дори клони към нулата)... Освен словесните битки за вярата, по повод и без повод, са нужни и реални дела на нашата вяра.

И нека, когато стоим на молитва и чуем думите на Христос: „Ти вярваш ли, че Аз мога да ти помогна?”, подобно на бащата на бесноватото момче, да кажем: „Вярвам, Господи! Помогни на моето маловерие!”, и да се доверим изцяло на Бога. Защото тази планина, която стои в нас, ще се измести само тогава, когато искаме с цялото си сърце, с всичкия си разум и всичката си сила. Тогава наистина ще се случи чудото и ние ще се освободим и ще живеем за слава на нашия Господ и за наше спасение. Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

С живот пред Бога просияла между човеците

14.10.2019 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, в угода на тяхното човешко и светско мислене и норми, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците…

Защо живеем?

07.10.2019 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Много хора не искат и да чуят за смъртта, но всъщност тя е за всички. Но това, което се случва след смъртта, надеждата за нас християните, за която говори и апостол Павел, е възкресението...

Не по Адамовски

30.09.2019 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Как да бъдем милосърдни като Него? Как да бъдем съвършени, както и Той е съвършен? И изобщо в нашите духовни трудове ние за това усъвършенстване ли се трудим, или за да бъдем опазени от болести, от притеснения, от смъртта?...

Какво се случва в центъра

Въздигане на Светия Кръст Господен

Какво е Кръстът за нас?