Поощряване на децата за лична молитва

09.07.2014 г.
Автор: Монахиня Магдалена

Молитвата е най-творческата дейност на човека. Чрез молитвата ние влизаме в непосредствен контакт с Твореца си и доброволно се оставяме да бъдем пре-сътворени, за да станем, както е казал св. ап. Павел, ново творение (вж. Гал. 6:15), квас за останалото творение. Ние сме на път към истински личното, когато се молим „Отче наш”, защото признаваме, че всички сме едно човечество с един Небесен Отец.
Християнската молитва не е „духовно упражнение”; тя е винаги ипостасна, среща между личности, божествена и човешка. Молитвата включва цялото ни същество; дори без думи или още преди думите да са достъпни на децата, всеки може да срещне Бога. Молитвата лекува дори подсъзнанието.
Най-важният начин, по който едно дете може да бъде научено на молитва, е да се изпълни с молитвеност домът, в който то ще се роди. Тогава молитвата ще бъде толкова естествена, колкото и дишането. Бог и светците ще бъдат поканени в семейството. Другаде1 съм писала за молитвата в дома. Тук наб-лягаме на разговорите с деца, посветени на по-съзнателните форми на молитва.
Деца (на възраст 8–11 г.) разглеждат манастирския параклис. Попитахме ги какво мислят, че правим там, и последва разговор за молитвата, част от който е следното:
С. М.: Ако искате да разговаряте с приятелите си, но нямате телефонна връзка с тях, не можете да го направите. Но с Бога връзка винаги има и тя е действена. Можете да кажете на Бога всичко – дори тайните си.
Дете: А Бог може ли да отговаря?
С. М.: Да.
Дете: Но как Го чуваме?
Други добавят: Откъде да знаем, че не ни отговаря душата ни? Мога ли да чуя гласа Му?
С. М.: Бог може и наистина отговаря на всеки. На каквато и възраст да е. Как Го чуваме? Преди всичко ви е нужен добър приемник. Като радио, например. Човекът в студиото може да говори, но ако радиото е счупено или батериите са слаби, не можете да го чувате. Така че първо трябва да почистим и поправим радиоприемниците.
Последва дискусия за това, какво е необходимо за целта: беше спомената изповедта, това да изпълняваме Божията воля, доколкото знаем за нея, и пр. Както винаги, моят принос беше основно в слушането, за да определя кои отклонения от темата представляваха пречка, за да мога да стимулирам децата да разсъждават, за да могат всички, които искат, да изразят мнението си, за да окуража онези, които имаха желание, но се стесняваха.
С. М.: Поправката на радиоприемника може да отнеме време, освен ако Бог не направи чудо. Междувременно чуваме отговорите Му по други начини.
Дадените от мене и от децата примери включваха: духовния ни наставник, Писанието, родителите, съвестта, църковното богослужение.
Дете (към мене): Ти [като монахиня] сигурно си чувала гласа Му.
С. М.: Хората, които Го чуват ясно, са обикновено хора, които могат да запазят мълчание вътре в себе си и да оставят и Бог да помълчи, ако иска. Тогава Той може да говори дори с дете; монахините трябва да се подготвят да Го чуят, както и всички останали.
*
Дете (5 г.): Как ни чува Бог? Защото Той е невидим. (Има предвид: „Той няма уши”.)
С. М.: Той е сътворил всички ни. Съществувал е, преди да сътвори света. Създал ни е с уши и знае всичко за чуването, макар да няма уши от кожа и кости като нас. Всъщност не съм съвсем сигурна от какво са направени ушите! Но нали разбирате какво имам предвид? Когато дойде на земята, Той имаше уши като нашите; може да ги видите на иконите на Иисус Христос. Да, понякога косата Му ги скрива. Но на небето Бог и светците и ангелите нямат тела като нашите и нямат нужда от уши да чуват. Те чуват по небесен начин.
Когато разговаря с малки деца, човек трябва да е сигурен, че са го разбрали, защото при тях по-трудно се забелязва кога имат нужда от още обяснения. Объркването обикновено си личи, но когато от стеснителност или учтивост се опитват да изглеждат, сякаш разбират, може да се наложи да спрем и да попитаме, както стана нееднократно по време на по-горното разяснение.
*
Извадки от урок с деца на възраст 7–11 г. по време на църковен лагер.
Разказвах житието на св. Герман Аляски, а децата задаваха въпроси и вмъкваха свои идеи. Достигнахме момента в житието, когато св. Герман обсъждал какво е най-стойностно в живота ни. Идеите, изразени от събеседниците на св. Герман, били светски желания за богатство и пр.
С. М.: Това е, което те искали най-много.
Преди да бъде даден отговорът на св. Герман (който препоръчва любов към Бога преди всичко), се намесват децата.
Момче (9 г.): Може ли да си кажа моето [най-силно желание]?
С. М.: Да.
Момче: Искам да съм по-близо до Иисуса Христа и да ида на небето.
Други деца на различна възраст вмъкват също: „Искам всички войни да спрат. Искам всяко дете да си има мили мама и татко. Искам всички болни хора да оздравеят”.
Момче (10 г.): Когато си пожелаваш нещо, това като молитва ли е? Искам да кажа, Бог ще те чуе ли и ще го направи ли?

С. М.: Ако се обърнеш към Бога и помолиш за това, което искаш, Бог чува, винаги. И отговаря винаги. Дори когато понякога не прави това, което сме пожелали, това не означава, че не ни е чул. Той не отговаря често с думи, които можем да чуем. Но няма молитва, на която Бог да не обърне внимание. Няма молитва, която Бог да забрави. Ние може да я забравим, но не и Той 2.
Момче: Сякаш Бог си има секретарка, която записва всичко.
С. М.: Да. Но всъщност Неговото съзнание помни всичко.
Момче (9 г.): Да, ама какво става, ако просто си се помолил за количка, която си видял в някой магазин и си я пожелал? Мама ми е казвала, че не бива да молим Бога за играчки.
С. М.: Понякога, когато молим Бога за нещо, ние не знаем дали е редно, или не. Но това не е грях. Можем да молим Бога за абсолютно всичко, освен ако знаем, че то е зло. (Тогава ми казаха, че думата, която съм употребила за „зло”, в разговорния език означава и ‘чудесно’.) Ако някой ме е раздразнил, не трябва да моля Бога да му се случи нещо лошо само за да му отмъстя. Но дори за малки неща, като колички, можем да молим Бога. Погрешно е обаче да очакваме, че винаги ще получаваме това, което искаме. Достатъчно сме големи, за да разбираме, че отговорът на Бога може и да е „Не”.
Момче (9 г.): Не трябва да сме като разглезените деца.
С. М.: А и не винаги разбираме, докато не пораснем, че някои неща не са за добро. Познавам един епископ, който, когато бил на четири, наблюдавал как дядо му всяка вечер си свалял зъбната протеза. Смятал, че е много забавно, и помолил Бога да му даде зъби като на дядо му!3 Разбира се, когато станал голям колкото вас, се радвал, че Бог не е допуснал той да загуби всичките си зъби, за да има изкуствена протеза! Но това не е било грях. Трябва да помним, че Бог винаги ни отговаря, но ни отговаря или с „Да”, или с „Не”, или с „Почакай”. Освен това Божият отговор е винаги най-добрият за нас. Може да не ни е лесно да го приемем, но по-късно ще се радваме, че сме го направили.Представете си малко момиченце, чиято майка го води на зъболекар. Майката се тревожи за детето си, но то не я разбира. Мисли си, че майка му е лоша, като позволява на този ужасен човек да го нарани…
Момиче (9 г.): Всъщност лоши са майките, които не водят децата си на зъболекар.
С. М.: Да. Но то не може да разбере това, докато не порасне и майка му не успее да му обясни. Така става понякога и с нас и Бога. Той понякога ни дава точно това, което си пожелаваме.
Момче (10 г.): Аз помолих Бога за това [някакво] самолетче, но не го получих.
Момиче (10 г.): Аз пък помолих Бога за един моливник, който много исках, и три седмици по-късно чичо ми дойде и ми донесе точно такъв.
С. М.: Понякога Бог сякаш ни казва: „Аз не съм като вълшебна кутийка. Може да си спестите джобните”. Или: „Трябва да сте доволни, че вече имате едно самолетче, а има деца, които изобщо нямат играчки”. Но в случая на М. [момичето по-горе, което живееше в Съветска Русия] – тя не е имала изобщо моливник и дори да беше спестявала, нямаше да може да си купи такъв. Бог се е погрижил за нея и го е направил чрез чичо й.
Момче (10 г.): Да, но ако помолиш за нещо добро, което не е за тебе, Бог ще го направи ли? Като например, ако помолиш войните да спрат или болните деца да бъдат излекувани. Това ще стане ли?
С. М.: Понякога доброто става някъде. Всяка такава молитва помага на света. Бог прави нещо всеки път, когато се помолим за нещо такова. Понякога изведнъж някой оздравява или някоя война спира. Мога да ви разкажа много истински разкази, когато се е случило така, защото хората са се молили. (Някои подобни събития бяха по-късно разказани.) Но не винаги виждаме какво се случва. Защо е така? Има две причини. Ей сега ще ви обясня 4.
Когато се молите болните деца да оздравеят, някъде някое болно дете или деца ще оздравеят или няма така силно да ги боли, или ще се зарадват, ще се почувстват щастливи, а не нещастни, или ще дойде краят на болестта и те ще отидат на небето. Но ако знаехте какво прави Бог, бихте започнали да се хвалите и да казвате: „Вижте какво стана, като се помолих!” И ще си помислите, че сте светци или чудотворци. Ще се възгордеете и вече няма да сте близо до Бога.
А ето я и втората причина. Често се молим за мир. Но не виждаме веднага в новините на следващия ден, че войната в X. [държава, в която войната беше в разгара си тогава и новините за която вълнуваха децата] е спряла. Защо? Бог чува нашата молитва, а и Той иска мир. Може би е изпратил ангел да каже на военачалниците: „Спрете с това”. Но ако те не искат да чуят, дори Бог не може да ги накара насила. Вижте нас самите. Ние не винаги се покоряваме на Бога, нали? Но винаги си струва да се помолим, дори и да не виждаме резултата. Нещо добро се случва всеки път, когато някой се моли. Колкото повече молитви, толкова по-добре за света.
Молитвата отразява това, което сме; не бива да се задушава молитвата на децата. Те искат това, което обичат; не трябва да ги караме да се преструват, че желаят чистота на сърцето повече от кукла. Нека смело да молят Бога и нека оставим Светият Дух да действа. Нека молитвите, на които ги учим, да включват моления за прошка и очистване, и това е достатъчно. Молитвата, като връзка с Бога, е форма на любов, която оказва решаващо влияние върху нашата личност. Най-истинското „аз” е това „аз”, което се моли. Нашата човешка ипостас, нашето лице, намира израз в онова „мене”, което е в молитви като „Господи, Иисусе Христе, смили се над мене грешния”. Молитвата ни освобождава от страстите 5, които се появяват в живота ни и ни променят към лошо, които ни карат да приемаме лъжлива идентичност.
Ако връзката ни с нашия Творец и със светците е хладна, отново молитвата е тази, която ще ни сгрее. Старецът Назарий Валаамски се молел: „Разпали в мене любовта, Господи, за да мога да Те обичам така, както Ти желаеш”. Ако Бог им изглежда далечен или студен, децата, които не се страхуват да се молят, ще се стараят още повече, докато отново не усетят Неговите близост и любов. В православната традиция няма „специален метод” на молитва – и има относително малко конкретни моления – за миряните и за децата за разлика от съответно монасите и монахините или възрастните6 . Ние трябва да се молим за и с децата, но да им оставим свобода на молитвата.
Нито една детска молитва не трябва да бъде осмивана или пък на нея да се гледа с умилително възхищение7 . Не можем да премерим стойността на коя да е молитва, а и много молитви се изричат скрито. Срещаме великолепен пример за детска молитва в житието на св. Симеон Стълпник. „Бил на седем, когато Господ му се явил, а той веднага Го познал и попитал: „Господи, как беше разпнат?” Господ протегнал ръцете Си напред и казал: „Така Ме разпнаха; но Аз така пожелах. И ти разпъвай себе си с Мене всеки ден”8 .
Момче (12 г.): Не виждам смисъла от молитвата. Тя с нищо не ми помага.
С. М.: Дай възможност на Бога да действа. Той дава щедро, но не дава евтино; вече не си бебе. Той иска истински взаимоотношения. Молитвата не е задължение, от което да бързаш да се отървеш колкото може по-скоро. Опитай се да опознаеш Бога и ако ти се струва, че Той сякаш не ти обръща внимание, питай Го какво не е наред. Но не се отказвай от молитвата – това е класическо изкушение, да се откаже човек бързо.
Момче: Да, ама ако не е искрено или смислено…
С. М.: Няма да стане по-искрено, ако въобще спреш! Дори и началото да е хладно, не забравяй, че се нуждаем от молитвата като от кислород за дишане, за да живеем.
Момче: Нима има полза от някакво „дрън-дрън”?
С. М.: Ако не искаш да използваш думи или твоите ти се струват по-истински, няма проблем. Но други неща в живота са ти показали, че ако по принцип избягваш всичко, което не ти се прави, твърде лесно попадаш под контрола на това, което ти се прави. Да, може би изричаме „Отче наш” хладно и съжаляваме, че е така, но не се отказваме, защото именно Христос ни е казал да използваме тези думи – Той е знаел кои думи най-добре ще ни помогнат да не загубим връзката си с Бога.
*
Разговарях с няколко момичета, които ходеха на църква и на които им предстоеше да отидат в гимназия. Споменах нуждата да се подготвим с молитва и да молим Бога за наставничество всеки ден.
Момиче: Когато бях в началното училище, се молех всеки ден по навик и наистина се молех за всичко. Спомням си дори един случай, когато бях във ваната и се молех. Сега често пропускам да се помоля.
С. М.: Отношението на Бога към тебе е вече като към по-голям човек. Той иска да се увери, че ти желаеш да поддържаш връзка с Него. А вероятно ти оказва влияние и фактът, че за повечето ти съученици молитвата е безполезно нещо. Можеш да започнеш да мислиш както всички и да се вълнуваш повече от това какво мислят приятелите ти.
Момиче: Не мисля, че е това, защото мога да държа на това, в което вярвам. Мисля, че просто ме домързява.
С. М.: Това е нещо, което ни е познато на всички… но внимавай да не загубиш вкуса на молитвата. Животът се изпълва с разни неща и за молитвата не остава място.
Момиче: Да, когато някоя книга ти е интересна, можеш да четеш до късно, но когато трябва да си кажеш молитвата, изведнъж усещаш колко много си уморен.
С. М.: Това се случва с всички ни, и с монахините…
Всяка детска молитва слага белег върху съдбата на детето, а тя от своя страна – върху целия свят.
 
Бележки
1. Reflections…, 8–16
2. Молитвата е среща с вечния Бог, в Когото нищо, което става във времето, не се губи в забрава. Бог е личностен, а не абстрактен. Любовта помни и любовта прощава и дори забравя. Точно затова само Той може да заличи греховете ни – и когато греховете ни са „развързани на небето”, това е събитие с космически измерения.
3. Митрополит Антоний Блум разказваше тази история от детството си.
4. Ако това, което децата правят, не пречи, оставям ги да се занимават с други неща, докато разказвам „историята”, като от време на време прив-личам вниманието им към нещо, за да съм сигурна, че поне частично са проследили разказа. Моментите, когато разказваме за Бога, не трябва да са по-малко забавни от други подобни моменти. Понякога, когато на някоя група деца разказът не им допада, най-добре се оказва да им кажа направо: „Виждам, че предпочитате да събирате кестени. Хайде тогава да спрем засега и да помолим св. Рут да благослови събирането ни следващата седмица”. Принципът е следният: опитваме се да направим събирането интересно, но не очарованието от разказа е критерий за детската любов към Бога. Ако непрекъснато се налага да „шъткаме”, то значи е време да кажем нещо ново, да сменим дейността. Читателите ще забележат, че често е шумно по време на моите сбирки с децата, и това се дължи на усилията ми да не приличам на строга учителка в училище.
5. Това са естествените човешки чувства, които след грехопадението са получили грешна посока. Светите отци често ги изреждат накратко: гняв, похот, ревност, алчност и други грехове. В езика на отците думата, превеждана като ‘страстен’, се отнася до отрицателните чувства.
6. Въпросът, как децата да използват традиционните молитви и литургичните правила, се разглежда в глава 2.
7. За съжаление, това е често срещано отношение към децата. Ако се смеем или се възхищаваме, трябва да внимаваме отношението ни към детето да е все пак като към личност, която е действително пред нас. Неразумно е да се говори за децата пред тях, освен ако те не „участват” по някакъв начин, т. е. дори само да присъстват мълчаливо или да са просто свидетели.
8. Софроний, архим. Свети Силуан Атонски. С., Омофор, 2008, с. 449.

 

Превод: Людмила Митева

Откъс от книгата на монахиня Магдалена “Разговори с децата. Споделянето на вярата”, ИК “Омофор”

Православие.бг

Още от Семейство и възпитание

Най-важното условие за щастието на детето

17.05.2019 г. | Дмитрий Семеник | Семейство и възпитание

Желаете ли щастие за децата си? Разбира се, всички родители желаят най-доброто за своите деца. Но тъкмо това добро всеки родител го разбира по своему. Или поне има различно виждане за постигането му на практика...

Защо работохолизмът е болест, а не достойнство

09.02.2019 г. | Олга Красникова, Даря Рощеня | Семейство и възпитание

Ние самите, съгласявайки се с такива условия, потвърждаваме, че може да бъдем третирани по този начин. Което означава, че проблемът не е само в общественото съзнание, но и в самия човек, в неговото чувство за собствено достойнство...

Семейството като рай за детето (+Видео)

19.12.2018 г. | доц. д-р Бойчо Бойчев | Семейство и възпитание

Когато се появи на този свят, детето няма никакъв друг опит в своя живот. Първият му опит е в семейството. То е фундамент за него. Първо там то започва да живее. След това идват всички други приобщавания на човека, всякакви групи, общности...

Какво се случва в центъра