Митарят Закхей

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на Закхея (Лука 19:1-10). Храм „Св. Николай Мирликийски”, гр. Варна – 03.02.2019 г.

В днешният евангелски разказ, братя и сестри, който много пъти см чували, защото това е поредната неделя, в която Църквата ни подготвя към поста и покаянието, се разказва за Закхей. Този митар, грешен човек, живеел в Йерихон и като разбрал, че минава Христос, поискал да види Кой е Той. Затова се покачил на смоковницата. Христос го различил сред всички останали и поискал да отиде в дома му, където се случва покаянието му.

Това преображение в покаянието на Закхей, братя и сестри, Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?

Ние много често се грижим за външното, какво да ядем, какво да облечем, но също така знаем, че и душата ни, и вътрешният ни човек има нужда от храна. Тази храна ние много често се опитваме да я подбираме тук, внимаваме каква култура има около нас, как я възприемаме, опитваме се да водим някакъв културен, а и духовен, живот... Както внимаваме за храната, която може да ни увреди стомаха, така трябва да внимаваме и за храната, която може да ни увреди душата. И може би да навредиш на душата си, е много по тежко, отколкото на стомаха си, защото много трудно се лекуват духовните болести... И осъзнали своите духовни немощи, може да поискаме друго. Както Закхей е поискал да промени себе си. И не просто да поиска, а да направи всичко възможно, за да се сбъдне това, което иска... И без да се притеснява какво ще помислят за него хората, той е направил това. И ненапразно именно него Христос е различил сред множеството народ... Именно в желанието на Закхей Христос вероятно е различил това, което може да послужи за него като творческо начало за възраждането му... Защото и той, и ние сме деца на Авраама. Нашата принадлежност към корена, към традицията на Авраам, разбирайте към Божията правда и към завета, който Бог ни е оставил, е природна и естествена, но от нас се изисква и ние да я признаем тази правда, и ние да намерим и приемем този корен, и ние да поискаме да се върнем към корена – в това, което е истинското за нас, в дома на нашия Отец. (...) 

Още по темата - в АУДИО - Да се качим на смоковницата и да станем Христови - проповед на протойерей Михаил Манев