Мистиката на св. Йоан Лествичник

Докато не се научи човек да вижда невидимия свят зад видимия, да чувствува реалността на първия и нереалността на втория – бледо отражение на онова, което е невидимо и вечно – до тогава не може да става дума за някакво мистическо религиозно съзерцание.

Също така, както е обратно на видимата действителност, че земята се движи, а слънцето стои на едно място, тъй е обратно за духовното зрение, че видимият свят е реалният, а невидимият е нереалният. И както е нужен изострен разум, за да се докаже и разбере, че не слънцето пътешествува около земята, а обратното, тъй също трябва изострено мистично чувство, за да се постигне и види невидимото от видимото. Вярващите всякога трябва да помнят думите на ангела, отправени към преподобния Макарий Александрийски, когато му показал митарствата, през които неминуемо преминава душата след като смъртта я отърве от веригите на плътта:

„Възприемай земните неща като най-слабо изображение на небесните.”

И понеже нашият език е създаден и разработен в областта на нереалната реалност, която ние наричаме свят и живот, трудно бива с помощта на тоя език да се изясняват мистичните преживявания на истински религиозния човек, който чрез крилата на молитвата по пътя на вярата и с духовен взор към висините навлиза и живее в реалната реалност, недостъпна за слепците на неверието и маловерието. Те не я виждат и я отричат. Откъде тогава да се вземат думи за изясняване и предаване на мистичните видения, които посещават издигнатата човешка душа?

Не ще и дума, че безмълвието е най-прекият път за истинска мистична беседа в царството на Духа. Това най-добре разбират истинските отшелници, отдадени всецяло на мистично-религиозен живот, намиращи се в постоянна борба за преодоляване на земната „видимост” и добиване на скритата ядка, която се таи във всяка черупка, обвиваща тази ядка.

Но думите, създадени за изясняване на „видимото”, могат да послужат за нуждите на „невидимото”, стига само слухът, който чува тия думи да не е лишен от мистичен усет. Тоя усет в зародишна форма съществува във всяка жива човешка душа и следователно всяка такава душа има дадена възможност да счупи черупката на словесния орех и да вкуси ядката му.

И затова ние ще поговорим за мистиката на св. Йоан Лествичник – синайският духовидец – с надежда, че зад видимото в думите живата душа на читателя ще почувствува невидимото; че взорът му ще види невидимата лествица (стълба) от тридесет стъпъла, издигната пред всеки грешник за възхождение по нея докато е дадена на човека воля и свобода за спасение и докато не е настъпило времето на митарствата, когато грешната му душа ще бъде терзана за последен път от безплътните духове – светли и тъмни – за да вземе всякой от тях принадлежащата му част...

Лествицата на синайския пустиножител Йоан, който, съгласно преданието, намери своето призвание по неизповедимите пътища на Провидението след страшна буря в Средиземно море, спасен върху отломка от разбития кораб – тая лествица е невидима, съградена е от „материята”, от която е направена самата душа със стъпала толкова, колкото бяха земните години на Господа нашего Иисуса Христа до началото на проповедта Му, като на всяко стъпало стоят светли ангели, срещащи и помагащи тая душа да възхожда по тия стъпала и да преодолява тежките вериги на съблазните и греха, които ѝ турят на нозете прислужниците на тъмната и губителна сила. Тая лествица била видяна от свети Йоан по пътя на неговия мистичен опит, след като възнесъл той тялото си на огнедишащата планина Синай (където някога Бог открил Лицето Си и говорил на Моисея), а душата си устремил към подножието на преукрасения Чертог във висините. Тоя мистичен опит, изтъкан от съзерцания и действия, открил пред духовния му взор небесната стълба и той разказал на света за нея с езика, очистен и преобразен.

Всяко стъпало от тая лествица било завоювано от свети Йоан Лествичник с напрегнато усърдие и постоянно възпламеняваща се вяра. С подобно усърдие и вяра всеки търсещ спасение и живот вечен трябва да се приближава към тая указана от него мистична лествица и да се издига по нея далеч от бездните на страстите и пороците.

Първото стъпало, което свети Йоан намерил на тая стълба, зовяло към отречение от себе си като потомък на стария Адам, към отречение от света, заразен от микробите на греха и давещ се във вълните на гордостта и сладострастието. Преди нозете да стъпят върху нежната тъкан на първото стъпало, петите им трябва да смачкат главата на змията, чиетот име е гордост и честолюбие.

Свети Йоан Лествичник притежавал обширна ученост и голям ум; в жилите му течала кръвта на богати и знатни цариградски велможи; но първата стъпка, която направил той с желание да види небето, била отказът му от себе си, от своята гордост и любомъдрие, приемане простотата и жертвеността на спасителното Христово учение.

„Да не се възгордее пшеничното зърно даже и тогава, когато влезе в хляба Господен. Да умре безшумно, за да даде много плод.”

В продължение на 19 години преподобни Йоан изучавал тайната на християнската мистика: да убиеш злото с добро; да видиш невидимото зад и във видимото; да се родиш духовно след като умреш като плът; да постигнеш истините чрез добродетели; да се увеличаваш чрез умаляване и да богатееш чрез обедняване. И тая своя тайна той постигнал чрез послушание към своя духовен отец Макарий, който го научил да гледа на килията си като на отвор към небето и като място, където трябва да бъде победен в страстите и изкушенията многоликият дявол с многобройните му пълчища.

След това започнал самостоятелният живот на свети Йоан, самостоятелното му издигане по лествицата, която духовните му очи съзерцавали. Срещу бесовете, които го обграждали и с всякакви средства теглели надолу, той бил изплел бича на волята, подпомаган от постоянен молитвен устрем и укрепяване духа си в неподражаемите страдания Христови на кръста.

Мистиката на преподобния Йоан Лествичник започнала с това постепенно – чрез труд, самоотвержена борба със себе си и усилени подвизи – преобразяване на външния свят чрез изменяване на вътрешния; сладкото почнало да става горчиво; горещото – студено; истинското – лъжовно. Това мистическо прозрение предполага премахване катаракса (възпалението) в духовните очи чрез очистване от греховни нечистоти, изкореняване пороците и страстите на греховния Адам и раждането на нов Адам – плът от плътта и кръв от кръвта на Спасителя.

Мистическите видения, изразени в лествицата на спасението преподобният Йоан Лествичник постигнал чрез мистични усилия: постоянни вопли за своята греховност и непрекъснато призоваване на Бога, и хваление във всяко свое дихание. И големият дял за постигане пълна душевна чистота, каквато дават сълзите, не бил чужд на него. Сам в своята „Лествица” той говори за очистителната сила на покаянието, доведено до сълзи:

„Както огънят изгаря и унищожава съчките, тъй и чистата сълза умива всички наши външни и вътрешни нечистотии.”

Съзерцателната мистика на преподобни Йоан е вървяла паралелно с неговата дейна мистика (вършене дела, противоположни на страстите) и затова той става не само автор на „Лествицата”, но и се обръща в човек, комуто стават достъпни видения: неговата душа в своите мистични прозрения започва да къса веригите на времето и пространството и да вижда далече във вечността и безкрайността...

За някои от тия видения смиреномъдрият Йоан е оставил сведения, но много от тях са останали като непоказано богатство в неговата духовна съкровищница: пестеливата душа не разходва онова, което принадлежи само на славата Господня.

Нека сега упоменем за стъпалата на лествицата на преподобния Йоан. „Аз въздигнах тая лествица за отиване по нея нагоре – пише той, - доколкото ми беше дадено да добия оскъдно знание за това.”. И действително, тая лествица, плод на мистика и действие, е напълно реална в своите християнски цели.

Тя е насочена да укаже пътя за постепенното възхождане към нравствено съвършенство, а в резултат на това – към мистично възприемане на света и на живота, към тяхната обнова и преображение.

Както се каза по-горе, лествицата на Йоана Лествичника се противопоставя на лествицата на митарствата. Св. Йоан Лествичник ни сочи, стъпало след стъпало, пътя на съвършенството. Най-напред: отричане от света, драговолно отричане от земните блага в името на небесния живот. След това: укротяване, облагородяване на страстите, съзнание за подвижничество като средство за усъвършенствуване; послушание и свързаната с него духовна кротост и търпение – послушание като най-ценна украса на човешката душа и като майка на всички добродетели; постоянно чистене на душата чрез пост, молитва и покаяние; плач духовен за греховете и очакване смъртта с готовност и без страх; кротост и незлобливост; прощаване и неосъждане на ближния; справедливост; мълчаливост, която е душа на молитвата; трудолюбие; въздържание; целомъдрие; безкористие; благоразумие; благоговейно бодърствуване; духовно и телесно бдение; страх Божи или свобода во Христе; простосърдечие и чистота; смиреномислие; смиреномъдрие; безмълвие като разговор с Бога; постоянна молитва, безпристрастие и – най-сетне: вяра, надежда и любов. Не изразяват ли казаните думи – взети в техния земен смисъл – онова, което св. Йоан Лествичник е влагал в тях? Разбира се, не! Който никога не е мирисал теменужка ще почувствува ли нейното благоухание само като чуе името „теменужка”?

Разбира се, не!

Който няма вяра, не се крепи от надежда и не гори от любов – как ще разбере онова блажено състояние на душата, когато тя се издигне до тридесетото стъпало на Йоановата лествица?

Думата вяра е изтъкана от слънчеви лъчи, надеждата е облечена в небесна коприна, а любовта, особено към Бога, е невъобразима!

Без мистично чувство всички тия понятия са земни. Те се преобразяват само под влияние на добитата с опитен духовен живот мистика. Нека, обаче, слепите не питат какви са цветовете на небесната дъга, щом нямат очи да ги видят.

Мистиката на св. Йоан Лествичник напомня тая на Василий Блажени: първият видял и показал лествицата на свободния възход, на личното спасение, вторият – лествицата на възмездията и митарствата, в които неминуемо ще премине не по своя воля грешната човешка душа: митарството на лъжите и беззаконията, с които е живяла тя на земята без подвизи и покаяние; митарството на злобата и клеветата; митарството на чревоугодието и пустоситната блуд. Митарствата на неправдата, завистта, гордостта, гнева и яростта... до митарствата на убийствата: със слово и с дело.

Тая противоположна градация на две лествици открива дуализма на човешкото поведение и тоя на възмездието, и сочи на духовно живите дилемата на земния живот: „Или – или!”

Или приживе, по лествицата на преподобния Йоан Лествичник, или след смъртта, по стълбата на митарствата! В духовния живот трети път, среден път няма. Или, ако някой го намери, тоя път е топъл и, по думите на свети Йоан Богослов, е най-лошият...

Нека свети пред всички нас нине и во веки мистичният светилник на преподобния Йоан Лествичник.

1938 г.

Из „Сборник”, ИК „Сиела”, 1998 г.

Източник: www.lestvitsa.org