Милост или жертва?

13.03.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя Месопустна, на Страшния съд – 7 март 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна

Братя и сестри,

В поредната подготвителна неделя срещу Великия пост чухме притчата за Страшния съд, която Христос разказа на Своите ученици – за това, как Той ще дойде в последния ден в Своята божествена слава, за да съди всички народи. Миналата неделя ние бяхме свидетели на Божията милост, на милостта на нашия небесен Отец, която Той показа, посрещайки Своя заблуден син, който „беше изгубен и се намери, мъртъв беше и оживя”, и го прие отново в истинското му достойнство. (…) Божият съд е справедлив съд, и Той съди със Своята божествена правда, не по буквата на закона, а гледа на човешкото сърце. Затова категорично заяви на всички нас, особено когато учениците го следваха и питаха как трябва да живеят: „Оттук нататък искам от вас милост – не жертва”.

Най-големите дарове, които Бог ни е дал, това са нашият ум и нашето сърце. И ако сърцето е нашата душа, която чрез ума съзерцава Бога и винаги ни влече към Него, към неговата божествена правда и към Неговата благост, то това предполага, че ние сме длъжни да запазим този дар в себе си и дори да го усъвършенстваме. Да опазим сърцето си чисто и умът винаги да ни води към Бога. И ето, застанали пред Бога в очакване на съда, в който ще се реши нашата вечна участ, ние трябва да сме подготвени, а за това – казва Христос – е необходимо да бъдем такива, както Той описа в днешната притча, внимателни към всички хора и най-вече към най-малките.(…) Казва: „Това, което сте сторили на най-малките, на Мене сте го сторили”. И това предполага, че нашето внимание към хората около нас, към нашите ближни и към най-малките, разбирайте хората, които са в притеснение и нужда, онеправдани, гонени и дори презирани в този свят, нашето човешко внимание към тях, протегнатата ръка, нашата грижа, нашето състрадание и нашата милост към тези хора, всъщност го правим на самия Господ.

Защо? Защото Христос дойде първия път на земята като скромен човек, Той живя бедно в този свят и макар че имаше възможност да притежава богатството на целия свят и да покаже Себе си в слава, Той показа Себе си като най-скромен човек. Дори гонен и убит от богатите и силните на света. И ето че този Христос, показвайки Себе си като такъв, при второто пришествие ще Се покаже в пълнотата на Своята божествена слава, и хиляди ангели ще дойдат с Него. И тогава ще ни съди по един много интересен начин, ще изисква от нас това, което Той направи в Своето земно житие тук, сред нас – милост и благост.

Св. Григорий Палама много категорично свидетелства за пътят към вечността, като казва, че най-напред трябва да видим своя грях, да го осъзнаем, да се покаем в нето и да се изповядаме. И тези четири стъпки, които можем да направим, оттук нататък Църквата ни призовава, с внимание към себе си да ги приемем като път към Бога, като път към своето усъвършенстване.

Много често Страшния съд ние, християните, го отъждествяваме, и това сигурно е правилно, с идването на антихриста. И може би е редно сега да кажем, че през последната година ние много често си говорим за това. Че идват последните времена, че антихристът настъпва явно с гибелни крачки за цялото човечество. И трябва да си дадем сметка, че тези разсъждения, от една страна, може да са съществени, но, от друга страна, не винаги полезни. Защото забелязваме, че мнозина от нас в суетата и притесненията да разсъждават за ерата на антихриста, забравят, че в ерата на антихриста Христос ще присъства с най-голяма сила. Той именно тогава ще действа по най-силния начин за спасение на Своите, и Неговата благост и Неговата правда най-ярко ще се отразяват във всичко и особено в живота на тези, които са повярвали в Христос и са посветили целия си живот на Него. (…)

Белезите за края на света и неправдата винаги ги е имало в този свят и ще ги има до края. Но един от най-явните белези, братя и сестри, това е човешкото неверие. Така, както сега човекът не вярва, така, както сега човекът е самонадеян, никога като че ли в историята на човечеството не е било… Никога християните, особено по нашите ширини, не са били толкова свободни в познанието на истината… И няма да имаме никакво оправдание. Може да ни оправдае само Христос. А за да се случи това, трябва да види милостта в нашите сърца. Затова трябва да се опитаме Христос да стане център на нашия живот във всичко, и целият ни живот да бъде христоцентричен. Защото ако Той е на първо място, ако на първо място е Неговата правда и целта ни е царството небесно, всичко останало ще застане на своето място. (…)
Цялата проповед чуйте в прикачения видеофайл:

Още по темата
Още от Проповеди

Граждани на небето

06.08.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Преображението на Господа е най-радостното нещо, което може да ни се случи днес. Днес ние осъзнаваме, че Христос е Този, който държи цялата вселена, като Творец, като Господар, като Този, Който всичко притежава, като Вседържител...

Човешкото достойнство

24.07.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Да простиш на някого, това не е просто да изразиш милост или да се смириш пред този, който е съгрешил пред тебе. Така и ние можем… Да простиш на някого греховете, означава да му дадеш възможност той да се изправи, като си готов да му подадеш ръка...

Вярвания или вяра?

20.07.2022 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

На хората им е много по-лесно, ако има един „видим“ бог, някакъв идол или нещо друго. Те много по-лесно възприемат суеверията. Но когато човек търси задълбочено, разбира, че всички тези външни неща са една голяма лъжа...

Какво се случва в центъра