Духовно просветен център

Любовта не дири своето

03.07.2018 г.
Автор: протойерей Михаил Манев

Проповед на протойерей Михаил Манев в деня на Св. безсребреници Козма и Дамян, 01.07.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Обичани от мене народ Божий, вие, които съзиждате Тялото Христово,
В днешния ден слушаме това чудно Евангелие за поредната радост, която Христос ни носи – че дори бесовете Му се молят…

Според светите отци, страхът е единственото нещо, от което трябва да се страхуваме в своя живот. Той е онова състояние, в което човек пребивава, притеснен да не би да загуби нещо ценно, свое. Така и хората от този град, които дойдоха и видяха чудото с изцерените бесновати. По свидетелството на свинарите как бесовете са издавили цялото стадо свине, излязоха да видят този чуден човек, който им отвори пътя, та и по него да могат да минават вече, без да ги нападат бесноватите. И като дойдоха, Му казаха: Иди си от нас.

Не, те не са направили това от неблагодарност. Не са го направили и поради това, че искат да изгонят Бога да не бъде част от техния живот. А заради това, че те не искат да бъдат част от Него. Защото да бъдеш част от Бога, означава да промениш живота си. Да не правиш винаги това, което искаш, а да правиш, което е правилно. Да не живееш само за себе си, а и за другите хора. И твоето съществуване да не се измерва с богатствата, които имаш, а с това, което нямаш. Но тези хора разбраха това и Му казах, че не желаят да променят живота си. А искат да живеят в онази радост и безгрижие, когато всичко ценно за теб го виждаш пред очите си…

Такива бяха и апостолите в бурята. Страхуваха се да загубят нещо, което не е тяхно. Живота, който им е даден – живот за безсмъртие и слава – да не го загубят в морските дълбини… Защото нямаха вяра… То страхът не идва от знание, а от липса на вяра… Нашият живот не е да търсим какво да ядем и какво да облечем, а да се научим да обичаме. Да обичаме първо Бога. Да се научим след това да обичаме и себе си, пък и най-близките до нас. А като се научим да обичаме тях, да се научим да обичаме и тези, които ни мразят – да се смилим над тях, защото и те от бесове са обзети и в страх живеят, а ние – в любов… Тогава смъртта няма да е страшна за нас и ще можем да разберем живота на светете безсребреници Козма и Дамян, чиято памет честваме днес (…)

Още по темата
Още от Проповеди

Не бях планирал да умра

24.02.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Христос не говори за този съд като страшен - ние го схващаме като такъв. Страхът от изобличение е онова нещо, което ни кара да се чувстваме на съда като на страшен съд, защото там изведнъж ще се разкрият делата на нашия живот...

За съда на любовта и пътя на промяната

22.02.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Всичко мое е твое

17.02.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична... Защо разказва и за другия син? Този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни...

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)