Любовта като усъвършенстване

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в Неделята след Рождество Христово. 29 декември 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Братя и сестри,
Обърнахте ли внимание на Апостолското четиво (Гал. 1:1-19), което чухме днес? За това, че ап. Павел е бил призван от Христос да стане апостол. Светите Отци са определили именно тези две четива да се четат днес – Евангелието след Рождество Христово (Мат. 2:13-23) и този Апостолски текст. Защото тези два текста са свързани – те показват две противоположни личности.

От едната страна е Ирод, за когото не само от Евангелията се знае, че бил жесток човек, има и други писмени извори. Дори императорът, чувайки за жестокостта му, казвал: По-добре да съм свиня при Ирод, отколкото негов син. Наистина в този човек имало голяма жестокост. Но това, което той чул от тримата мъдреци, го кара да стане и първият гонител на Христос.

Много хора, и тогава, и сега, възприемат Господ Иисус Христос като един обикновен човек, мъдрец или учител, а други казват, че Неговото учение е просто една гледна точка, тоест всеки човек може да избере каквото иска – Христос, Буда, Аллах. Ей така разсъждават, по човешки. Има и други – воинстващи, с омраза, като Ирод – които по някаква причина искат да унищожат всичко, което Той проповядва, докато е тук на земята, и дори не осъзнават своята жестокост.

Има много изображения на това първо гонение – избиването на всички тези малки деца, които нищо лошо не са направили на този свят. А после и избиването на мъчениците... Жестокост. Жестокост. Жестокост... Как да го приеме човек?!

Моят син, когато разбра как апостолите завършват мъченически своя живот, каза нещо, за което аз не бях мислил. Като виждаше как те с радост поемат тези мъчения и как мъчителите дори не могат да ги убият по какви ли не начини, той каза: „Всъщност те помагат на апостолите да отидат в рая, при Бога". И той е много прав. Всъщност мъчителите помагат на мъчениците да преминат от този свят в Божието царство. И ако се зачетете в житията на мъчениците от първите векове, ще видите наистина, че у тях няма мъка, а радост да пострадат за Христос, така те приемали този Божи промисъл за тях. Така че и тези малки дечица, които Ирод мислел, че ще унищожи, всъщност той ги изпраща при Бога.

Но защо от друга страна, срещу Ирод, е апостол Павел? Защото той също отначало e бил гонител на християните. Но там се случи нещо напълно различно. Той прие Христос и се преобърна. И забележете колко малко е бил с апостолите – т.е. Евангелието, което проповядва, той го е възприел не от тях, а направо от Бога, както и сам казва: нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. Това само показва, че какъвто и да е бил човек, ако той се обърне искрено към Бога – търси, иска да научи повече, да си изясни – Бог му го открива и му го дава в пълнота. И всъщност това доказва, че учението на Христос не е земна, човешка мъдрост.

Посланията на ап. Павел за мен са много важна част от Новия Завет. Много често, когато човек търси отговор на своите въпроси за Църквата, той ги открива точно там. Това е така, защото тези послания той ги е изпращал до хората, които посещават храмовете, до енориите – с конкретни съвети и насоки. Например на въпроса: Как да изпълним закона Христов? – той казва така: Като понасяме теготите един другиму. Някои млади хора може би не знаят значението на тази дума теготи. Това е тежестта в човешките взаимоотношения, тежестта от нашите различия – нашето мислене, нашето поведение… Много хора не могат да понесат тази тежест и отхвърлят ближния си, отхвърлят своето семейство, приятелите или колегите си… Но ап. Павел казва, че именно понасяйки тези теготи във взаимоотношенията си, ние изпълняваме закона Христов. Защото когато подходим към любовта като усъвършенстване, тогава Бог чува молитвите ни.
Едно нещо съм разбрал за всички тези години – Бог помага, когато се стремим към любовта. Амин!