Господи, кажи ми коя е истинската вяра в Теб?

10.01.2016 г.
Автор: Десислава Неделчева

Свещеноиконом Любомир Казашки е завършил Богословски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2002 г. Секретар е на Ловчанска св. Митрополия. Служи в Катедралния храм “Света Троица” . Преподава СИП-Религия в ловешкото ОУ “Васил Левски” от 2003 г.

С него се срещнахме по време на тазгодишната Седмица на православната книга  и разговорът ни започна от филма за схиигумения Мария /Дохторова/, който той представи на форума.

- Има ли някаква причина схиигумения Мария да не е особено позната? Клисурският манастир не е далече от София, пък и страната ни е сравнително малка, всеки би могъл да отиде.

- Това, което знам от много хора, които са били близки на владика Гавриил в София е, че те са  чести поклонници в този манастир и специално ходят на гроба на матушка Мария. Възможно е в духовен план, ако кажа от себе си, да предстои изпълнението на това време, в което тя да стане по-позната, но в човешки план - не знам каква е причината. От книжката с нейното житиеописание, което дядо Гавриил е събрал като материали и която аз прочетох преди да стана свещеник и да се запозная лично с него, виждам една дивна вяра в Христос, една безприкословна вяра и доверие в Христос. Вярата е едно, а когато се довериш – това е свидетелството за живата вяра: това го има при схиигумения Мария от онова, което е разказвала и споделяла със своите близки. Много хора ходят и досега и получават помощ от нейното застъпничество. Наскоро в разговор с дядо Гавриил стана дума, че по време на опелото на матушка Мария е била сложена на гърдите й една икона, мисля, че ставаше дума за онази икона, която тя му е подарила, когато са се запознали. Слушателите на този разказ се учудваха как така иконата е отишла там и тогава дядо Гавриил каза: „Ще дойде време да открият гроба и иконата ще си е там, и ще намерят нетленни мощи.” Може би тепърва предстои нейната популярност. Но вие знаете, че популярността на светците е дотолкова, доколкото да привлече към Христос. И както и с житията на светците, има малки, има и големи, но всички са в Господа и някои наистина са много известни, други не съвсем, даже не си спомняме имената на някои, но така или иначе, те са просияли. Ето и животът на матушка Мария, ако се даде една по-голяма разгласа какво тя е преживяла, мисля, че само по себе си това ще привлече и повече хора да я призовават на молитвена помощ.

- Как Вие стигнахте до вярата, какъв е Вашият път?

- Аз съм свещенически внук, моята майка е дъщеря на свещеник.

- Значи сте в традицията, така да се каже.

- Оттук нататък обаче вече разчупваме традицията. Дядо ми е ръкоположен за свещеник във врачанско село, аз съм родом оттам. Майка ми и баща ми са от две съседни села. Ръкоположен е за свещеник в средата на 30-те. Служи в своето село, занимава се с просветна дейност сред деца. И когато идват на власт комунистите, арестуват дядо ми и Народният съд го осъжда на доживотен затвор и конфискация на половината къща и половината от имуществото, въобще всичко. Баба ми е трябвало в много несгоди сама да работи в стопанството, за да издържа двете си невръстни деца. Майка ми е родена през 39-та, леля ми през 42-ра. Аз съм с едно изключително уважение към тях. Те са преживели своите детски години, когато стават юноши – тогава вече отминават тези мътни кървави години и става малко по-добре. Дядо ми преживява 7 години и половина в различни затвори в страната с присъда "доживотен затвор" и след това идва някаква амнистия на Вълко Червенков. Дядо ми попада в нея. Той е бил първоначално при строг режим, но имал много добро и коректно поведение като затворник, заради което режимът му се облекчава.

- Все пак е имало някаква причина, поради което му налагат чак такова тежко наказание? Сигурно е извършвал дейност, която е подразнила новата власт?

- Да. Имало е. Подразнила я е, защото той е осъществявал просветната си дейност чрез движението „Бранник”. Това движение е набедено за фашистко идеологическо движение. Но той специално в своите записки, които ние сме чели, казва, че това му е било чуждо и всъщност е учел децата на родолюбие и христолюбие. „Бранник” тогава е било официално движение. Баща ми ходи след 90-та година да изважда документи от затворите, че е бил съден и за реабилитация и т.н. и каза: „Отваряме затворническите книги, търсим името на дядо ти, тук пише „ликвидиран”, „ликвидиран”, „ликвидиран”, „ликвидиран” и тук-там някой, който не е „ликвидиран” . Дядо ми е всъщност от тези малко останали имена, срещу които не е било написано „ликвидиран”.  Той беше един изключително благ човек и заради него аз имах респект към духовниците. След 7 години и половина дядо ми се прибира вкъщи. Няколко години не е могъл да работи, след това му разрешават да работи в ТКЗС-то и чак някъде към края на 50-те години Партията му разрешава да се върне като свещеник във Врачанска епархия и да служи на старото си място.

В нашата къща и в нашето семейство християнските традиции бяха червени яйца на Великден и когато се служеха панихиди, годишнини и когато баща ми правеше курбан, тогава се палеха свещи и се къдеше. Понеже майка ми е преживяла тежки детски години и те бяха дали отпечатък. Когато тръгнах във вярата, тя беше много против. Не беше съгласна, казваше ми: „Ще се подиграват на теб, на жена ти, на децата ти”. Аз съм роден през 69-та.

- Обяснимо е.

- Но заради благостта на моя дядо аз имах едно изключително уважение към духовниците и към църквата и полека-полека се развиха моите стъпки, бяха като някакви етапи. Дядо ми вече беше починал, когато започнах да се интересувам от духовни неща. Когато търсех свещеника в моето село, него все го нямаше, после отваряше само по големи празници, по Великден, понякога с уговорки -  ама как така, ама защо…

- Имаше ли някакъв ключов момент за Вас, който окончателно определи Вашия път?

- Да, имаше един ключов момент. Казвах си, ето, църквата е тук, а свещеникът не служи, нехае, пие, ходим да го уговаряме да служи на Цветница, а той имал работа - трябвало да си сади картофите. В същото време имаше една протестантска общност в нашето село и аз виждах жени, вече пенсионерки да ходят там. Ходих и аз 2-3 пъти в една къща, в която се събираха и казвах: „Добре, виждам, че имате вяра, но защо се събирате тук, а не ходите там в църквата?” И те казаха: „Ами ние искахме там, но там беше заключено.” Това нещо много ме терзаеше. Виждам, че при тях има едни високопарни молитви. Аз попаднах на една такава група, която изпадаше в екстаз. Бил съм свидетел как бръщолевеха в несвяст разни езици. Това ми беше толкова чуждо, а иначе виждах вярата и търсенията на тези хора. По това време излезе един филм, суперпродукцията „Исус” по св. евангелист Лука. Ходеха гастрольори, прожектираха го навсякъде. И идват да го прожектират и в нашия киносалон. Гледам го и после питам тези, които са дошли да го прожектират: „Добре, защо сте се отделили от църквата?” „Ние сега бързаме и не можем да ти кажем, ела утре и ще ти обясним.” Ама аз утре съм на работа и започва една дилема при мен, дали пък да взема да не ида на работа и да говоря с тези хора. И си тръгвам, аз вече бях женен и имах деца. Тръгвам си, хората също излизат от киносалона и аз изведнъж застанах, обърнах се на изток, паднах на колене и се разплаках, вдигнах ръце и казах: „Господи, кажи ми коя е истината, коя е истинската вяра в теб?” И ридая като дете. Минават хора на улицата около мен, а това е в едно село, в което всички се познават. Толкова спонтанно беше. На другия ден по едни неизразими стечения на обстоятелствата и някакви навързани неща, Господ ме срещна с един духовник, който ме утвърди в православната вяра и оттук нататък вече нямах абсолютно никакво колебание за вярата. На него дължа това. Започнах да се интересувам само от православна вяра, изгорих сектантските си книги, прекъснах всички връзки с такива личности, включително и един много добър мой приятел, заради когото кървеше сърцето ми. Ние двамата тръгнахме във вярата, той все още е при протестантите, за жалост. Тогава реших да следвам богословие, за да изясня за себе си онези въпроси, които ме вълнуват. Следвах, без да имам намерение да ставам свещеник. Работата ми беше хубава, не съм мислил да я сменям. При напредването на следването ми, ми казваха: „Ето ти, когато станеш свещеник…” „Но аз не искам да ставам, аз просто си уча, защото има неща, които ме терзаят и искам да си ги изясня.” В момента, в който беше последният ми изпит, аз разбрах, че е въпрос на време да стана свещеник.

- Как реагира на това Вашата съпруга?

- Тя не беше съгласна в началото. Полека-полека обаче нещата се промениха по Божия промисъл и по Божия милост. Изпратих писмо на дядо Гавриил, помолих го за среща, обясних му, че искам да ставам свещеник и искам при него. Между другото, отец Иван Добрев, който е отец на Крит, заедно учехме, ми каза: „Иди при дядо Гавриил, или при дядо Натанаил”. Аз не ги познавах и двамата. Но дядо Натанаил ми е далече, а Враца - Ловеч са сто километра. И дядо Гавриил ме взе.

- Какво е Вашето служение в Ловеч?

- Служа в настоящия катедрален храм „Св. Троица”. Този храм е катедрален от края на 19 и началото на 20 век на екзарх Йосиф I и на другите митрополити, включително и на покойния патриарх Максим, когато той е бил десет години Ловчански митрополит. Това, че съм там е по милост Божия и по снизхождение на дядо Гавриил, защото моите достойнства не са чак такива, но аз благодаря на него. Сега се строи нов катедрален храм в центъра на Ловеч и ще носи името на светите братя Кирил и Методий. Така, както вървят нещата с набавянето на средства и с изпълнението на задачите, очакваме, че може би в края на лятото и есента на другата година, дай Боже, ако всичко върви така нормално, е реалистично неговото освещаване и тогава вече той ще бъде катедрален. В момента в приземния етаж е осветен храм, който е посветен на Въведение Богородично. Там има обособена зала за лекции, тя се явява и наос на храма, богомолците присъстват в нея и се провеждат по-значими богослужения за града. Всяка седмица има богословски курсове за възрастни, беседи и лекции. Тези беседи се провеждаха няколко години поред по същия начин в Регионалната библиотека. В момента ги води свещеник Михаил Ковачев, който служи в притвора на новостроящата се катедрала. Помага му Христо, преди това Радомир, сега послушник в Чекотинския манастир. Много често лекциите ги води и дядо Гавриил. Всяка неделя след литургията, може би от 7-8 години и в учебно време, в салона на митрополията се провеждат занятия с ученици, така наречено Неделно училище. Откакто се освети храма, това Неделно училище се осъществява в приземния храм в центъра на града от отец Михаил и неговата съпруга, понякога се включват и други. За сайта също се грижи отец Михаил, той е придобивка за нашата епархия и много голям помощник на дядо Гавриил в неговите идеи и в неговия труд за тази богопросветна дейност.

Още от Интервю

На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко

05.01.2022 г. | Марияна Валентинова, д-р Дарин Алексиев | Интервю

Този празник всъщност ни напомня, че трябва да се осветим отново. Не просто да отидем да запалим свещичка... И да не се ограничаваме само с някакво външно религиозно почитание, а да пристъпим към този Христос, към въплътеното Слово, като се очистим от всички лоши мисли...

Младите хора са прекрасни

24.11.2021 г. | Архангел.бг | Интервю

Тази вечер в болницата е починал ставрофорен иконом Ангел Ангелов, предстоятел на столичния храм "Света София" и един от организаторите на поклонническия път "Рилския Чудотворец"... Ще ни липсвате, отче! Ще ни липсват и Вашите проповеди при гроба на св. Йоан Рилски... Вечная память!

Защо му е на съвременния човек Православието?

12.11.2021 г. | проф. Алексей Осипов | Интервю

За разлика от всички идеални образи на човека, създавани в литературата, философията и психологията, християнството предлага реалния и съвършен негов образ.Това е Христос. Историята показва, че този Образ е оказал Своето благотворно влияние на огромно количество хора, които са решили да Го последват в своя живот...

Какво се случва в центъра