„Лицето Му е весело и хубаво”

На 9 август в Духовно-просветния център започна второто издание на интензивния курс по иконопис за деца под ръководството на иконописците Диян и Илка Димитрови. 19 момичета и едно момче са участниците тази година и задачата им е да изработят икона с образа на Иисус Христос. За десет дни те последователно ще се запознаят с етапите и техниките, използвани в иконописта, като ги прилагат на практика в изработването на своята икона.

Но как се изписва Христос, Сина на живия Бог, след като никъде в Библията няма Негово описание? Въвеждащата беседа на иконописците в първия ден запозна децата по достъпен начин с учението на Църквата за иконопочитанието и коя е първата икона на нашия Спасител. Позната е под името „Неръкотворен образ” или „Убрус”, а преданието за нейния произход се пази в богослужебните текстове: „Като си изобразил Твоя пречист образ, Ти си го изпратил на верния Авгар, копнеещ да Те види, Тебе – невидимия по божество и за херувимите...” (стихира гл. 8, на вечернята). По-подробно изложение на преданието, свързано това събитие, може да намерим в Чети-минеите (вж. ТУК), но и там не откриваме конкретно описание на самото изображение. Разказът на ръководителите на курса продължи и за децата беше интересно да научат, че най-подробно описание на Богочовека Иисус Христос намираме в историческите документи, доказващи Неговото съществуване и живот сред нас. Например в писмото на управителя на Иудея Пилат Понтийски до римския император Тиберий:

„...Този човек, наричан Иисус Христос, само с една дума мъртвите възкресява, болните оздравява; със среден ръст и до такава степен приятен, щото които го видят, принуждават се или да го обичат, или да му се боят; косата до ушите му е като орехов цвят жълта и от ушите до рамената му като цвета на земята, но още по-хубава... лицето му е весело и хубаво; носът, устата му са по един начин, с една дума - изобщо не могат се описа, брадата му е рядка, погледът му е много приятен; очите му са хубави и синкави; това е за чудене, че светлината, която изтича от очите и лицето му, начинът на блескавостта прави невъзможно да го гледа човек; изобличенията му докарват страх, а наставленията му плач; никой не го е видял да се смее, а да плаче много пъти са го виждали, ръцете много нежни, повечето от хората са благодарни от отговорите му, между хората много не се явява и когато се яви, явява се с нравствено предпазване. Както майка му по тия страни е без пример хубава, и той е до неизречена степен хубавец...”

След беседата всеки участник получи грундирана дъска и започна подготовката за изписването на иконата – излъскване на грунда, очертаване и гравиране на образа и покриване на останалата част от дъската с байц и лак.

Вторият ден беше зает с нещо много важно за всяка икона и доста сложно в същото време – позлатяването на фона и на ореола. За да се избегне проблемът с вятъра на двора, където се провежда майсторският клас, в този ден заниманието протече в учебната зала на Духовно-просветния център. А за да не се повредят до завършването на иконите, позлатените участъци бяха лакирани.

Едва на третия ден започна полагането на цветовете върху иконите. Както и в първите дни, в началото на заниманието децата прочетоха молитвата преди учене и с Божията помощ и следвайки съветите на своите ръководители, нанесоха основните цветове на дрехите и лицето на Христос. Разбира се, първо добре си изясниха символното значение на тези цветове – синьо, червено, охра и златно, а след това се научиха как да разбъркват и нанасят различните нюанси, добавяйки светлина във всеки следващ слой и детайл.

И така, след изписването на всичко друго, се стига до лицето. Най-сетне, казват по-нетърпеливите, но неслучайно канонът е такъв. Малките иконописци сами вече знаят защо в иконописта последно се изобразява лицето. От една страна, подражаваме на Твореца, Който първо сътвори всичко друго и чак тогава човека, но от друга, има значение и какво целим, като изписваме иконите. Иконата няма за цел само да пресъздаде външния образ. Както при нанасянето на цветовете се тръгва от най-тъмния цвят и се стига до светлината, така и при създаването на образа се тръгва от материята, от земното, за да се стигне до духовното и божественото, а това най-вече се изразява с лицето.

В понеделник участниците в курса ще имат възможност да посетят експозицията с икони в Археологическия музей и ще посетят и храм „Св. Марина” в местност „Пчелина”, където имат възможност да разгледат стенописите, изпълнени от ръководителите на курса – Диян и Илка Димитрови, да разберат по какъв начин става изписването на един храм, кои образи къде следва да бъдат изобразени и каква е технологията на фреските за разлика от иконописта върху грундирана дъска.

Предстоят още пет дни от майсторския клас. А когато младите иконописци довършат своите икони, ще може да ги видите и вие. Следете новините на нашия сайт и за нови снимки в ГАЛЕРИЯТА.