Съгласие за реформи в културата на Варна

24.10.2014 г.
Автор: Архангел.бг

Любомир Кутин завършва философия в Софийския университет (1981 - 1986). Работи в Община Варна като началник "Култура" (1992 – 2000). Инициатор е на Летни научни срещи в рамките на фестивала „Варненско лято“, първата от които е на тема „Източното православие в европейската култура““ (1993). Изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество – Варна (2002-2009), експерт в Центъра за изследване на демокрацията (2011 – 2012), а в момента е зам. директор на Държавна опера - Русе. Доктор е по социология. Публикувал е изданията “Фестивалът като феномен на художествената култура" (2004), «История на културата» (учебник за студентите от Колежа по туризъм – Варна - 2007), "Европейски столици на културата" (2010) и „Българските фестивали: категории и система за оценка“ (2014).

Какви процеси в културните политики протичат през последните 25 години?

През последните години държавата постепенно се оттегля от ангажимента си към културата и изкуствата, предоставяйки все повече възможности на общините да решават какви културни и артистични дейности ще се развиват. Подобна децентрализация би била оправдана при условие, че съществува национална стратегия за развитие на културата и при наличието на обществен консенсус как да изглежда културният живот по места. За съжаление, подобно нещо няма. Съществуваме в пълна безпътица, хаос и безпорядък. То е като вярата и молитвата. Не можеш да накараш един човек да изпълнява определени духовни дейности без напътствието на наставника и търпеливото отглеждане на дълбоко вътрешно убеждение. В нашия случай държавата, като наставник, отсъства. Не знае и как да се държи.

В по-общ план няма цялостна визия и план как да формира творческите способности. Поведението на държавата спрямо творците във всички сфери граничи с купища абсурди. Затова бягат от тук – не само художествени творци, а учени, експерти, предприемачи...
Държавата не е наясно и как да интегрира миналото в опита на днешните поколения, за да знаем откъде сме, защо сме, кое ни събира и разделя. Младото поколение живее в отсъствие на жизнени перспективи. Затова сме свидетели на екстремни форми на публични изяви, в които лекомислено са зачертани основополагащи принципи на човешкото съществуване. Не се отглежда активна и отговорна гражданска позиция, затова се сблъскваме с недостойни прояви на конформизъм и намаляваща активност на изборите. Тези процеси подкопават основите не само на демократичното съжителство, а на човешкото съществуване като цяло.

При зейналия вакуум се появяват хора с власт, плод на конюнктурни обстоятелства. Не че преди не ги е имало, но сега пораженията са много по-големи, защото управляват при липса на компетентен публичен контрол. В съчетание с отсъствието на респект пред исконните християнски добродетели, системно се насажда пагубното разбиране, че „всичко е позволено”. Артистите са реално заплашени да деградират до слуги и скитници, каквито са били в предмодерната епоха. Тяхното оцеляване минава през поредната „сделка с дявола”. Преди, когато е имало добре образовани и искрено вярващи меценати, са се налагали и съответните стандарти в културните и артистични дейности. Днес представителите на различните изкуства са принудени да се съобразяват с полуграмотни новобогаташи. Те със своя начин на живот не подхранват високи добродетели. Напротив, внушават циничното чувство на недосегаемост на хора, натрупали богатства не благодарение на обществено полезни способности, а чрез престъпления, за които държавните органи волно или неволно не могат да намерят доказателства...

А обществото, като цяло и културата, в частност, е изправена пред ред прeдизвикателства, на които не търсим системно и целенасочено решения. Днес те изглеждат така: как да бъдат разпределени усилията между грижата към културното наследство и традиции, от една страна, и галопиращите нови технологии, от друга страна; как да интегрираме художественото производство и културните ценности към безкомпромисните икономически закономерности; как да се постигне по-добро сплотяване и укрепване на локалната идентичност на фона на глобализиращия се свят; как да се грижим за „своето“ и как да се отнасяме към „чуждото“. Дали е по-добре да „нахраним с малко, но от сърце” местните артисти или да стимулираме любопитство и срещи с примера на големи творци по света; къде да се фокусират ограничените публични ресурси: в регулярния културен живот или във върховите му изяви чрез художествените фестивали; как да създадем компетенции и механизъм за „отделяне на зърното от плявата“?

Изброените въпроси са пределно общи. На пръв поглед изброяването им може да продължи безкрайно, но не е съвсем така. Всяко културно самоопределяне си има координатна система, която съществува откак свят светува: време (минало - настояще - бъдеще); пространство (свое - чуждо); дейности и призвание; оценка и възпитание.

Какви са основните проблеми на общинската политика в областта на културата за Варна?

Ако се съсредоточим върху местните културни реалности, ще се натъкнем на куп диспропорции, които смущават съвместното ни съществуване. Така например, в общинския културен календар не е вложена ясна мисъл за това какво се цели с него, как се разпределят различните дейности във времето и пространството, съществуват ли групи и места, лишени от достъп до културни събития и възможности за проява на творчески способности?

Или един друг, според мен, основен проблем: не сме описали и дефинирали участниците в културното производство - творците, администраторите и мениджърите. Дейности и компетентности се смесват, за да се стигне до деформацията едни и същи хора едновременно да битуват в качеството си на творци, продуценти и експерти и да оценяват себе си по незнайно какви критерии. Така закономерно се стига до формален контрол върху резултатите от работата, защото го няма добросъвестният и професионален анализ на потребностите, очакванията и ползите.

Още един проблем: невъзможно е перспективно програмиране, а оттук се появява отсъствието на елементарна координация между участниците в различни културни и артистични дейности. Това лято във Варна се нагледахме на подобни, често екзотични съжителства. На едно и също място едновременно се провеждат събития на фолклорен фестивал, алея на книгата, панаир на занаятите и изкуствата, салса фестивал... Всички си пречат, но това не е пречка за усвояване на публични средства. Не е нужно да си експерт, за да оцениш резултатите от събития, организирани по подобен начин. Цитираният случай е израз на неуважение, освен спрямо участниците, също в не по-малка степен спрямо гражданите, защото в голямата си част се финансират от техните данъци.

Или да вземем липсата на стандарти за събиране на статистическа информация, които да отразяват съвременната културна активност. Варна е фестивален град,  но много от културните активности са една черна кутия. Смислените отговори на въпроса защо се финансират фестивалите и какви ефекти се търсят от тях висят нелепо във въздуха. Така е, защото се губи органичната връзка на фестивалите с регулярния художествен, културен и обществен живот в града. Вместо това се правят кампании. Вдига се малко пушилка, обикновено посред лятото, и после всичко утихва – до следващия път. Затова в повечето случаи фестивалите във Варна имат по-скоро репрезентативен характер, отколкото съществуват като територия за популяризиране и приобщаване към определени тенденции и процеси в съвременното художествено творчество. Така закономерно не се стимулира създаването на ново творчество в различните изкуства. Изпълняват се по-лесни и бързооборотни дейности, защото другото се нуждае от инструментите на посвещението и дълга. Вместо фестивалните програми да представят новото и необичайното, услужливо удовлетворяват безкритично приети стандарти и клишета. Различното се свежда до поредната звезда, която идва и си заминава от града, понякога така и не разбрала къде се намира.

Да навлезем в територията на културните и творчески индустрии. Във Варна се провеждат все повече филмови фестивали. Някой да е инвентаризирал дейностите, свързани с филмовия бизнес и да се опитва да привлича стратегически инвеститори в сферата на филмовото производство? Или да се организират търговски изложения за съвременни аудиовизуални продукти, както е в Кан? Вместо това идват кинодейци от цял свят, потупват ни като малки деца по рамото и си заминават, до следващия път. А ние сме нещо като прислуга, чиято намеса в цялостния процес е силно лимитирана.

И тук стигаме до по-общия въпрос, който също е добре да се дебатира: как фестивалите да бъдат управлявани така, че да се трансформират в източник на икономическо развитие? Преди дни на международната конференция на Българската фестивална асоциация във Варна видяхме на живо как го правят в Единбург, но за съжаление, участниците от Варна бяха малцина.

Какви други пътища да търсим за решаване на проблемите?

Пътищата минават преди всичко през общественото съгласие за реформи. Добре е да се обсъди и приеме стратегически документ, който да регламентира участниците, целите, отговорностите, показателите, индикаторите и последствията от специфичните културни и художествени дейности.
За да се организира професионално културния живот в града е добре и съществуващите институти и организации да получат ясни и конкретни задачи, да планират дългосрочно и с общинския бюджет да се финансира онова, от което града има нужда. Специално внимание следва да се отделя на независимите културни оператори чрез инструментите на проектното финансиране. На първо време, според мен, те имат нужда от създаване на капацитет, който да им позволи да участват по-активно и равноправно в регионалния, национален и международен културен и творчески обмен. Заданието и посоките е нормално да се дават след задълбочен анализ на администрацията, дебатиран с останалите публични органи, като общински съвет, консултативни съвети и, естествено, с всички останали заинтересовани страни.    

В тази връзка неуспешната кандидатура на Варна за европейска столица на културата трябва също да бъде предмет на анализ. С всички произтичащи последици е добре да се организират серия от дискусии, на които да се дебатират допуснатите слабости, но и да се представят и възможните дългосрочни ползи. А те са налице. Трябва само да бъдат адекватно употребени Няма нищо лошо и дори да се изрепчим, образно казано, на европейските институции. Така например, когато писах книгата си за европейските столици на културата, направих забележка на Европейската комисия, че не са публикувани отчетите на всички градове, домакинствали инциативата. В резултат на това, получих любезни извинения от експерта, отговарящ за това. Та нима сега не можем да се включим активно в европейския дебат как да изглежда европейската столица на културата след 2019 година, когато трябва да се случва по нови правила. Според мен, с всички добри страни и ползи, породени от престижната титла, съществуват много смущаващи изисквания в регламента, процедурите на състезание, начинът по който е организирана комуникацията между кандидатите и министерство на културата, между кандидатите и оценяващото международно жури... И това е нормално. Ако критикуваме компетентно, аргументирано и ангажирано, ще бъдем не само забелязани, а и уважавани.  

Какво е мястото на центрове като Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” в културния профил на град като Варна?

Мястото на подобни духовни центрове е да приобщават гражданите към високите добродетели и ценности и да напомнят за миналото, за да се осъществява приемственост на поколенията. Те доближават религиозната вяра до хората, без да задължават нейното канонично изпълнение. Така се помага на българската провославна църква да се отвори не само към онези, които упражняват всекидневно вярата. Чрез подобни центрове се дава и достоен отговор на критиките, че българската православна църква отсъства от социалния живот.

 

Още от Интервю

Новите издания на Варненска и Великопреславска митрополия на Седмицата на православната книга

10.09.2018 г. | Елеонора Чолакова | Интервю

Интервю с Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за сутрешния блок „Добро утро, България” на радио „Фокус” по повод ХХ издание на Седмицата на православната книга...

Актьорът Благой Бойчев: „Няма професия, която един християнин да не може да освети”

21.08.2018 г. | Сандра Керелезова | Интервю

Театърът е място и за споделяне на човешки истории и съдби, за изследване на най-дълбоките въжделения на човека. Една мини лаборатория на човешката душевност, където може безопасно за личността да се провокират и проследяват душевните движения...

Какво ще правим в четвъртък, ако умрем в сряда?

16.03.2018 г. | Пьотър Мамонов | Интервю

Интервю с руския музикант, изиграл главната роля във филма „Остров”: Господ е ревнив. Той иска човека изцяло: цялото му сърце, цялото му същество, цялото му тяло, всичките му мисли, всичките му чувства. Всичко добро, всичко истинско, всичко неподправено, всичко истинно, всичко прекрасно и възвишено – е само там, стига обаче някой да повярва.

Какво се случва в центъра