Крайъгълният камък на нашата вяра

30.06.2018 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Честит празник, братя и сестри,
Божието благословение и Неговата милост да дойдат върху вас!

Днес, като празнуваме паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, чухме Евангелието, което в своята категоричност казва чрез устата на ап. Петър, че Христос е Синът на живия Бог. Христос му отговаря, че върху тази твърда скала, това твърдо изповядване, че Той е Синът на живия Бог, ще съгради Своята Църква

Църквата Божия, братя и сестри, за която свидетелства Христос, е този нов живот на хората в единство, което няма нищо общо с живота им преди идването Му. Защото Христос със Своето Слово и с откриването на пълнотата, на цялата пълнота на самия Бог, на Неговото Божествено царство, на Божието единство в Троица, засвидетелства и чрез Своя личен живот, и чрез Евангелието, как ние трябва да живеем. Но не само на слова, а и на дело, в което Той най-накрая, след като извърши много чудеса, основа Своята Църква като събрание на вярващите в Него.

Трудно им беше на Неговите ученици да осмислят цялата пълнота на тази Божествена истина както за Църквата, така и за живота, който Той проповядваше – в Бога. Но това знание, което Той откри на Своите ученици и утвърди вярата им в Него, им даде възможност безрезервно и без страх след Неговото възнесение и след Петдесетница да тръгнат и да проповядват Евангелието, макар и смятани за безумни, отхвърляни и подигравани, гонени и убивани. Но можеха ли да постъпят по друг начин, след като от Христос разбраха, че животът е възможен само в единство с Бога и само като сме стъпили на тази твърда скала на истината за живота, за света, за хората и за Бога, която изцяло осмисля както битието на света, така и живота на всеки един от нас поотделно…

Днес мнозина от младите хора живеят без знание откъде сме произлезли и към какво сме призвани. И почти на сто процента са сигурни, че няма такова знание, или че човек на може да го владее. Но точно това е препъникамъкът на съвременния човек, който живее в тази заблуда, приемайки, че няма знание… Акцентирам на тези два въпроса, защото, когато човек знае откъде е произлязъл и към какво е призван, съвсем по друг начин живее... И истината вече не е въпрос на гледна точка, а Истината е самият Този, Който ти отваря вечността и в Своята вечност ти показва истината не просто като определение или формула, а като любов, в която единствено човек се чувства истински и има радостта, за която жадуваме днес (...)

Още по темата
Още от Проповеди

Слово на празника Покров на Пресвета Богородица

01.10.2022 г. | Св. Лука (Войно-Ясенецки) | Проповеди

Пресвета Богородица никога повече не се явила в такава велика слава, с такова множество Ангели, апостоли, пророци и светци. Такава огромна и преславна свита, каквато видели Андрей и Епифаний, можела да съпровожда единствено Най-Святата сред Светите - Усърдна Застъпница за нашия свят.

По Твоята дума ще хвърля мрежата (Лука 5:1-11)

25.09.2022 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

За доверието и недоверието в Божия промисъл според Евангелския разказ (Лука 5:1-11) и Апостолското четиво (Гал. 4:22-31) в Неделя първа след Неделя подир Въздвижение. 23.09.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна...

За лозето и благото на Стопанина

11.09.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Мислим си, че без Бога сме свободни, че така живеем по-лесно, присвоили Неговото имане… Но когато прогоним Бога на тишината, с какво ще я запълним в себе си? Кой ще отговори на нашите вътрешни чувства и копнежи… Без Бога губим всичко!

Какво се случва в центъра