„Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога” – митрополит Антоний Сурожки

Още една нова книга на издателство „Омофор” вече е на лавиците в книжарница Благослов – най-новият сборник с беседи на митрополит Антоний Сурожки. Те са изнесени пред негови енориаши в Лондон в периода септември-декември 1994 г. Беседите са посветени на пътя към вярата, на светото Кръщение и на нашите вътрешни основания, с които пристъпваме към това Тайнство. От една страна, книгата е насочена към онзи, който прави своите първи стъпки във вярата, но от друга – към всеки, който е отдавна в Църквата, но в житейските стихии е загубил хоризонта за това, че „нашата надежда и спасението се намират там, където е Христос”...

Митрополит Антоний (1914-2003) е почетен доктор по богословие на университетите в Кеймбридж и Абърдийн и на Киевската и Московската богословска академия. Издаденото от него първоначално се е родило като слово. Проповедите му са били записвани и разпространявани, за да стигнат и до тези, които не са могли да го чуят. (svet.bg)

„Има една стара поговорка, че не лишаването от тайнството, а през­рението към него ни отнема благодат­та. Човек, който е кръстен без каквото и да било намерение да се кръсти, който е кръстен едва ли не просто „защото не е куче”, не се променя от това. Може би, така в него се влага зрънцето на вечния живот, но точно както в Христовата притча за сеяча това зрънце пада или между тръни, или край пътя, или на камък и не принася никакъв плод (виж Мат. 13:1-23).

Може би за вас ще е изненада, че тази година искам да изследваме въпроса за това, как човек става вярващ и как влиза в Църквата. Вероятно за мнозина от нас това изглежда излишно, защото вече сме в Църквата, но от година на година аз се замислям за това по време на почти всяка литургия, на почти всяка служба: къде се намирам по отношение на Бога, по отношение на Христос, кой съм аз, в Църквата ли съм, или в нейната периферия, дали съм се потопил вече в нейните дълбини, или дори не съм направил и една стъпка? Това не са само думи, според мен, това е много сериозен въпрос. Мисля, че и за вас той може да е сериозен.

Всеки от нас трябва от време на време да се замисля къде се намира: на повърхността или в дълбините. Страхува ли се да се потопи надълбоко, или смело дерзае? През целия си живот трябва да се връщаме към тези въпроси. Освен това, сред вас, може би има хора, които още не са кръстени и се приближават към кръщението. Ако човек не е кръстен, такова разсъждение би трябвало постепенно да го доведе до осъзнаване на Бога и Спасителя Христос, на Евангелието и евангелския живот и да го доведе до кръщение. Ако вече сме кръстени, добре е да си зададем въпроса: били ли сме някога обърнати към Бога? Факт е, че сме кръстени, но били ли сме обърнати?
Как човек стига до вярата...”

Целия откъс от книгата може да прочетете в списание „Свет” – тук.

Какво мислят младите днес за християнството - попитахме ги на Ораторския форум миналата година. Струва си да ги чуем: