Кръстът Христов е нашият ориентир в тези дни

27.03.2022 г.
снимка: Милена Мирта
Автор: отец Святослав Сьомак

Проповед на отец Святослав Сьомак от Киев, в Неделя Кръстопоклонна – 27 март 2022 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Братя и сестри,

Аз не мислех, че ще имам възможност да проповядвам днес, затова моля за извинение тези от вас, които може би няма да разберат добре моите думи, но се надявам, че повечето от вас разбират руски.

Днес е вече третата неделя от Великия пост, почти средата на поста. В този ден във всички храмове – и в Украйна, и тук, и по целия свят – се изнася кръстът. Той се изнася като ориентир, за да може, стигнали до средата на поста, ние да не забравяме каква е неговата цел.

Навярно никога досега началото на Великия пост не е било толкова… ярко. Всяка година ние се готвим за него, знаем, че в храма ще сменим светлите одежди с тъмни, ще започнат великопостните богослужения с особен напев, ще четем молитвата на св. Ефрем Сирин, ще има много земни поклони… Но дори не сме и предполагали, че тази година постът за нас ще се окаже съвсем различен. Че може да нямаме достатъчно хляб и овесени ядки, но пък ще има много болка и осъзнаване на това, че когато няма на кого да се надяваме, ние може с цялата сила на своята вяра да се надяваме на Бога.

И ето, може би едно от главните преживявания сега, откакто се водят тези военни действия, е усещането, че Бог не ни остави излишни варианти. И ако преди често се случваше да ни е трудно да вземем решение – какво да правим, какво да изберем, то сега не ни останаха излишни варианти. И макар да боли и да ни е трудно, но сега е наистина постно. И всеки разбира много ясно – или си с Бога, или се отделяш от Него. И ако се отделиш от Него, ти нямаш шанс. А ако си с Него, Той ще те отведе там, където е нужно. Дори може да се окажеш някъде, защото е било нужно на някой друг. И тогава не те измъчват съмнение – твоят път е ясен. Малко е страшно, но в това има и радост. Защото усещаш как външната обвивка се свлича от тебе, и ако поискаш, можеш да станеш инструмент в ръката на Бога. И Той да работи с тебе. А когато с тебе работи Бог, ти ставаш част от тази голяма Божия ръка.

В началото на ХХ век, знаете, много хора напуснаха нашите земи и заминаха по целия свят. И сега, когато влезем в православен храм в Америка, във Франция, във Великобритания или други страни в Европа, ние чуваме там едни и същи напеви, като тези, които звучат в руските, украинските или белоруските храмове. Тази православна традиция тогава, преди сто години, се разпространи по целия свят. И ето че и днес се случва почти същото за втори път. И на нас наистина ни е тежко, но може би в това има някакъв Божи план, и то се случва по Неговия промисъл. Затова не трябва да губим надежда. Ако ние не разбираме, то Бог много добре разбира всичко. Той е в течение на всичко. Той знае какво и защо се случва, от какво има нужда сега светът. А за нас най-важното сега е, че почувствахме любовта.

Ето ние, моето семейство и всички, които пристигнахме сега в България, видяхме какви прекрасни и добри хората живеят тук, и те сега ни оказват всевъзможна подкрепа. И мисля, че нашата задача сега, нещо като дълг на благодарност, е да се молим за тези добри хора, да ги обичаме, да се стараем да правим и ние добро на околните. Още повече, че това е много по-лесно – да правиш добро, когато и с тебе са добри. Много по-трудно е, когато на тебе ти правят зло, да отговориш с добро. Така е по евангелски, но е много трудно.Така че може да кажем, че Господ прояви над нас едно снизхождение. Защото е по-лесно да преминем през всичко това, правейки добро.

Има и нещо друго. Мнозина от нас напуснаха домовете си почти без нищо, дори без най-нужните неща. По този начин привързаността към вещите, към материалното също отпадна за нас. Защото, когато нямаш нищо, отпадат и грижите за това, да не го изгубиш, да не ти го откраднат. И когато се освободихме от вещите, на преден план за нас излязоха хората, които винаги за били по-важни. Освен това за много хора, за които преди не беше толкова важен Христос, сега Той също стана важен. Защото ние изведнъж разбрахме, че без Него сме за никъде. Чували сме Евангелието на Йоан, където се казва: „без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5), и ето, сега разбрахме, че ние без Него нищо не можем и нищо не струваме. Но ако сме с Него, може да направим много, можем да бъдем Негови ръце и да вършим Неговите дела, да вършим Неговата воля.

Днешният ден е важен с това, че се покланяме на Кръста Христов. Ние, хората, които сега пострадахме в някаква степен, видяхме страданието, за нас донякъде е по-лесно да се докоснем и вътрешно да съпреживеем страданията на Христос. Но човешките страдания като правило не са доброволни, те са принудителни. А Христос дойде да направи това по Своя воля, доброволно. И днешният ден, всичко, което се случва с нас, ни помага да възложим всичките си сили и цялата си надежда на Христа Спасителя. И, разбрали всичко това, укрепнали духом и изменени към по-добро, да стигнем до дните на Страстната седмица и да посрещнем Светата Пасха.

Всяка година този Велик пост ни се дава като време за промяна, като период, в който можем да започнем всичко отначало. Да направим онова, което отдавна сме искали да направим – да ставаме по-рано, да правим гимнастика, да четем молитви всеки ден, или да направим нещо, за което все не са ни стигали сили, или рутината и ежедневните грижи са ни пречели. Но постът ни дава възможност да спрем и да започнем отново, за да може до Пасха да достигнем до някакъв резултат, да видим, че този пост не е бил напразен.

За тези от нас, които сега сме тук заради войната, всичко това, честно казано, е по-лесно. Защото ние получихме огромен тласък за промяна. Това е много важно. Всичко това може да стане за нас повод за истинско покаяние. Явно в по-спокойно време Бог не успя да достигне до нас, и затова се налагат сега такива „хирургически” мерки. Но Неговата цел, разбира се, е нашата промяна – да ни насочи към доброто, за да може всички да влезем в Неговото царство, към което Той призовава всеки от нас. А с тези събития Той дори облекчава нашата задача, затова можем само да сме Му благодарни.
Бог да пази всички нас! Амин. 

Превод от руски: Румяна Рашкова

Още по темата
Още от Проповеди

Граждани на небето

06.08.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Преображението на Господа е най-радостното нещо, което може да ни се случи днес. Днес ние осъзнаваме, че Христос е Този, който държи цялата вселена, като Творец, като Господар, като Този, Който всичко притежава, като Вседържител...

Човешкото достойнство

24.07.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Да простиш на някого, това не е просто да изразиш милост или да се смириш пред този, който е съгрешил пред тебе. Така и ние можем… Да простиш на някого греховете, означава да му дадеш възможност той да се изправи, като си готов да му подадеш ръка...

Вярвания или вяра?

20.07.2022 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

На хората им е много по-лесно, ако има един „видим“ бог, някакъв идол или нещо друго. Те много по-лесно възприемат суеверията. Но когато човек търси задълбочено, разбира, че всички тези външни неща са една голяма лъжа...

Какво се случва в центъра