Духовно просветен център

Кой трябва да проповядва в Църквата?

28.05.2019 г.
Автор: свещеник Илия Попов

Проповед на свещеник Илия Попов в Петата  неделя след Пасха – на Самарянката, 26 май 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Възлюбени в Господа братя и сестри,
Може да изглежда странно на пръв поглед защо Църквата е подредила така тези Евангелски четива в неделите, когато ние все още отбелязваме Христовото възкресение, когато все още не е дошло Възнесение, не е минала и Петдесетница. Какво отношение има тук този текст на разговора на Спасителя със Самарянката именно към празника Пасха?

Има два откъса от Евангелието, които човек, когато чете нелицемерно, може наистина да съотнесе към себе си. Първият – това е притчата за блудния син... а тук, тук виждаме отново един текст, в който няма как да не видим себе си в образа на самарянката. Някои биха попитали как точно?

Какво е, братя и сестри, Пасха? От еврейски означава избавление, но също така означава и промяна. Бог използва този 40-годишен преход през пустинята, за да може да излекува древния Израил от спомена му за всичко онова, което имаха в Египет и се насищаха. Това мистично е образът на човека, живеещ без Бога. Подобно на блудния син, който отиде в онази страна и живя там, както намери за необходимо. Тук именно е връзката с Пасха, събитието, което означава промяна на човека, което ни провокира да погледнем по един различен начин, реално да преценим нашето състояние и нашата отдалеченост от Бога.

До Якововия кладенец край Сихар в образа на самарянката виждаме себе си. Христос и Неговото благовестие, което ни възвестява истината и вечния живот, и ние, потъналите в грехове хора, които носим само името християни, а живеем по стария начин...

Самарянката не останала равнодушна. Въпреки че живеела в грях, тя живеела и с надеждата за идването на Спасителя, на избрания месия, който ще изкупи човечеството от греха и смъртта. „Да не би това да е Христос” – си мислела тя и отишла в града, и проповядвала на всички...

Можем ли и ние да променим живота си? Да станем проводници на тази благодат, да стенем живи извори на това благовестие, което не да пазим само за себе си, а да го разгласяме на всички онези, които имат нужда (...)

Още по темата
Още от Проповеди

С живот пред Бога просияла между човеците

14.10.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците…

Гледната точка на Бога

29.09.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каква е гледната точка на Бога за нас, докато ние смятаме себе си за недостойни? Как се ловят човеци? И ако силата е у Бога, то какво зависи от нас? Кой е нашият контрапункт?

За лозето и благото на Стопанина

06.09.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Мислим си, че без Бога сме свободни, че така живеем по-лесно, присвоили Неговото имане… Но когато прогоним Бога на тишината, с какво ще я запълним в себе си? Кой ще отговори на нашите вътрешни чувства и копнежи… Без Бога губим всичко!

Какво се случва в центъра