Духовно просветен център

Кой трябва да проповядва в Църквата?

28.05.2019 г.
Автор: свещеник Илия Попов

Проповед на свещеник Илия Попов в Петата  неделя след Пасха – на Самарянката, 26 май 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Възлюбени в Господа братя и сестри,
Може да изглежда странно на пръв поглед защо Църквата е подредила така тези Евангелски четива в неделите, когато ние все още отбелязваме Христовото възкресение, когато все още не е дошло Възнесение, не е минала и Петдесетница. Какво отношение има тук този текст на разговора на Спасителя със Самарянката именно към празника Пасха?

Има два откъса от Евангелието, които човек, когато чете нелицемерно, може наистина да съотнесе към себе си. Първият – това е притчата за блудния син... а тук, тук виждаме отново един текст, в който няма как да не видим себе си в образа на самарянката. Някои биха попитали как точно?

Какво е, братя и сестри, Пасха? От еврейски означава избавление, но също така означава и промяна. Бог използва този 40-годишен преход през пустинята, за да може да излекува древния Израил от спомена му за всичко онова, което имаха в Египет и се насищаха. Това мистично е образът на човека, живеещ без Бога. Подобно на блудния син, който отиде в онази страна и живя там, както намери за необходимо. Тук именно е връзката с Пасха, събитието, което означава промяна на човека, което ни провокира да погледнем по един различен начин, реално да преценим нашето състояние и нашата отдалеченост от Бога.

До Якововия кладенец край Сихар в образа на самарянката виждаме себе си. Христос и Неговото благовестие, което ни възвестява истината и вечния живот, и ние, потъналите в грехове хора, които носим само името християни, а живеем по стария начин...

Самарянката не останала равнодушна. Въпреки че живеела в грях, тя живеела и с надеждата за идването на Спасителя, на избрания месия, който ще изкупи човечеството от греха и смъртта. „Да не би това да е Христос” – си мислела тя и отишла в града, и проповядвала на всички...

Можем ли и ние да променим живота си? Да станем проводници на тази благодат, да стенем живи извори на това благовестие, което не да пазим само за себе си, а да го разгласяме на всички онези, които имат нужда (...)

Още по темата
Още от Проповеди

Познавайки Бога, постигаме вечността

31.05.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В седмата неделя след Пасха Църквата почита светите Отци от Първия вселенски събор, в Никея през 325 г. Тогава била утвърдена истината за нашия Господ Иисус Христос, за да имаме истинско отношение към Спасителя и да го приемем като свои изкупител....

Нашата храна е волята Божия

18.05.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Ние много често се опитваме да снишим Бога до нашите разбирания... Да изпълняваш волята на Бога, не е просто духовна храна, а храна, която осмисля цялото ти битие – не само земното, а във вечна перспектива...

Божият дух и жаждата за правдата

17.05.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Срещата при Якововия кладенец е ключов момент в Светото Евангелие... Среща на старозаветното мислене за Бога с Истината, т.е. със самия Христос, Който дойде и разкри цялата пълнота на Бога...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори