Коледа без грим (+Видео)

Запис на беседата с доц. Ивайло Найденов от Богословския факултет на Софийския университет, провела се във Варна на 21.12.2018 г. в храм „Св. Атанасий” в рамките на Рождественските четения.

Това, което смятам да ви кажа, ще бъде малко тъжно. Тази тема – Коледа без грим – не е избрана случайно, не е избран случайно и терминът Коледа, който не е християнски, не е избрана случайно и думата грим… В наше време, когато на Бъдни вечер трудно различаваме Витлеемската звезда от всички други светила по града, по къщи и по тераси, е редно и задължително да се замислим за това, какво всъщност представлява Рождество, и къде сме мръднали ние в тази цялата картина, какво разбираме днес под Рождество, какво сме забравили, какво сме пренебрегнали, какво не помним, какво може би не искаме да помним?

Когато четем разказа за Рождество Христово, както е отразен от евангелист Лука, правят впечатление няколко основни неща. На първо място, естествено, ние винаги четем този разказ с едно приповдигнато настроение и винаги на преден план изпъква радостта. Радостта от събитието, че се роди Христос, нашият Бог. Същевременно обаче, ако проследите целия разказ и персонажите, които участват в събитието – от една страна, пастирите, които са на полето, на работа, от друга страна, изстрадалата Мария с още по-изстрадалия Йосиф, който на тази възраст е трябвало да извърви такова разстояние, групата животни, които присъстват на раждането на Христос и малко по късно онази цялата история, свързана с поклонението на мъдреците, стремежа на Ирод да намери младия Христос, убийството на всички младенци и бягството на светото семейство в Египет – всичко това е Рождество. Ние не можем от това Рождество да вземем само раждането и да кажем: това е, всичко е много хубаво, много весело, много щастливо, имаме си нашия Бог, Той дойде, както беше обещано в Стария Завет, и всички сме щастливи и доволни… Дали всички участници обаче са доволни, дали всички са очаквали, че това ще се случи по този начин? Всички те изпитват някакво неудобство и страдание… Така и днес – също има хора, които са на работа на Рождество, има и пътуващи, има страдащи по някаква причина.... Те също го празнуват, макар и не по начина, по който го идеализираме в главите си… И Църквата като общност трябва да се научи да подарява, да вземе пример от небесната Църква и да се научи да подарява утеха (…)