Когато светителят Николай хваща меча

05.12.2018 г.
източник - eikonografos.com
Автор: архимандрит Сава Мажуко

Светителят Николай бе първият светец, за когото чух в детството си. По онова време не осъзнавах особено добре разликата между светец и Бог. Навярно това би могло да се обясни с абсолютната неспособност за обобщаване, типична за тази възраст. Нещата от този свят все още не бяха придобили свойството да се групират по видове и родове. Всеки беше специален, различен и неповторим.

Николай-чудотворец, обаче, беше не просто неповторим. Той беше близък, разбираем и свой. „Николай-угодник“ – така казваше мама. Думата „угодник“ не предизвикваше в детския ми ум никакви асоциации от светско естество. Не долавях нищо укорително, достойно за презрение или иронично в този израз и то благодарение на това, че най-напред тази дума се свързваше с образа на светителя Николай – побелелият старец от древната икона. Чист. Добър. Благонадежден. Не някой немощен дядко – белобрадко, сбръчкан като спаружена ябълка, който мрънка и се оплаква от живота.

Николай - угодник е много специален старец! Погледът му е смел и прям. Веднага се вижда, че е силен и мъдър човек. Невероятно е колко доброта излъчва неговият образ!

Но не някаква вяла, сълзлива и уморена доброта. Светителят гледа с решителен и бодър поглед, от който веднага ти става ясно, че е силен и мъжествен човек, способен да се застъпи за теб. Точно това съчетание ме изуми повече от всичко останало: как е възможно такъв добър човек в същото време да бъде толкова силен и мъжествен?

По-късно ми обясниха, че най-важната част от иконата са очите. Можеха и да не ми го казват. Той те гледа по такъв начин от иконата, че без да искаш се изправяш, опъваш гърба си. Родният ми град Гомел още от ΧVII век  предоставя убежище на бягащите и преследвани от властите староверци. Наблизо се намира Ветка - малко градче, прославило се навремето със своите тайнствени староверски скитове, църкви и брадати иконописци. Най-любимият образ на ветковчани е образът на Свети Николай Извърнат – светецът не те гледа право в очите, а някак встрани. „Отвежда бедите настрана“ – поясняват познавачите.

Староверците обичат Николай-угодник. Никонианците, към които спадам и аз самият, го почитат. Образът му се рисува в Сърбия и България, споменават го в Германия, Франция и далечна Америка, а той е умрял хиляди години преди тя да бъде открита. Запленен съм от мисълта, че се молим на човек, който, освен че не е знаел и дума на руски, но дори не е и подозирал, че след няколко столетия, далече на север, неочаквано ще се появи държава, която ще бъде християнска от самото си зараждане и ще обикне именно него – провинциалния гръцки епископ, като роден баща и единоплеменик.

В облика на този човек имало нещо такова, което накарало русите да му повярват незабавно и безрезервно. Защо, обаче, ми се струва, че сърцата на предците ни са били покорени не толкова от житието на светеца, колкото от образа на неговата икона?

Мъдрият старец с открито лице - правдолюбец, защитник на истината и неин ревностен свидетел.

Широко отворените му добри очи са отражение на сърцето, в което има място за всекиго, бащинската му доброта е весела, сигурна и силна.

От добротата му струи спокойна сила и безстрашна решителност, готовност да се бори за правдата, да я отстоява „дори до кръв”.

Зад гърба на такъв светец не изпитваш страх. Такъв светец ще се застъпи за теб. Можеш да го молиш смело, без излишни думи. И хората му се молили. И били чути. Далечният и тайнствен гръцки епископ слуша и разбира руската реч не по-зле от английската, сръбската, грузинската. Отзивчивата му доброта и неговото правдолюбие не му дават да „абдикира от делата“, да се оттегли в заслужено забвение в небесните селения.

Колко по-лесно щеше да бъде, ако той беше просто един добряк и мил старец или пък наказващ правдолюбец, меч в Божиите ръце. Но в образа на Николай–угодник добротата и правдолюбието не се разграничават, те се сливат и стават едно, както следва да бъде в живота на всеки Христов ученик. Именно поради тази причина толкова се срамуваме да мислим за него, затова така ни обезоръжава светият му образ на твърд и завършен - и при това невероятно жив човек. Дори само да се намираш пред погледа на този старец вече е изпитание и укор.

Когато станах свещеник, започнах да гледам с други очи на иконата на светителя. В старинните иконописни изображения и сред житийните клейма на иконите непременно ще се натъкнете на изображение, където Николай-чудотворец спасява от смърт невинно осъдени. Гениалният Репин дори е нарисувал една от знаменитите си картини върху този сюжет. Работил дълго върху платното, търсил подходящите жестове, но в крайна сметка повторил онзи свещен жест, запазен в древните икони – спасявайки затворниците, светецът хваща меча. Но не както войн би го хванал. Великият правдолюбец хваща само острието на меча, възпирайки вече замахналия да сече палач. С голи ръце светителят хваща наточеното острие.

Сърцето ми замира, само като си представя това. Да се бориш за правдата като свети Николай – хващайки с голи ръце острието на меча, да застанеш с кожата си, с кръвта си между меча и жертвата. Бил е готов да загуби ръката си, само и само да защити невинните.

Ето такава доброта проповядвал свети Николай, светият правдолюбец. Ако някога решат да изпишат икона с истински пастир, няма нужда да търсят нови образи - премъдри и преумни. Образът вече е намерен. Той винаги е бил пред очите на нашите предци. Те сверявали с него целия си живот. Правдолюбивият старец, хващащ острието на меча с голи ръце, старецът, презрял болката и опасността, когато ставало дума за истината – това е чудотворецът Николай, угодил на Бога с безстрашната си доброта и благословеното си правдолюбие.

Превод: Радослава Нейкова

Източник: pravmir.ru

Още по темата
Още от Православни светии

Строгата Любов и обидчивите християни

24.06.2019 г. | протойерей Андрей Ткачов | Православни празници

Йоан Кръстител, Илия, Йеремия. И тримата били със силен дух, строги в думите, гонени от хората. Това, което напълно отсъствало у тях, било духът на лъстивото ласкателство и човекоугодничеството. За тях по-скоро важи казаното: „Аз ги поразявах чрез пророците и биех ги с думи на устата Си .” (Ос.6:5)

Сърцето като орган на висшето познание

11.06.2019 г. | св. Лука Архиепископ Кримски и Симферополски | Православни празници

За сърцето се говори едва ли не на всяка страница на Библията. От пръв поглед читателят не може да не забележи, че на сърцето се придава значение не само на централен орган на чувствата, но и на най-важен орган на познанието...

Св. Константин Велики в историята на Църквата

21.05.2019 г. | протопрезвитер Тадеуш Харденбрук | Православни празници

Свeти равноапостолен Константин Велики е първият християнски император на Рим, основател на Константинопол и родоначалник на Византийската империя. Неговият принос за световната история и за историята на Православната църква е действително забележителен...

Какво се случва в центъра

Въздигане на Светия Кръст Господен

Какво е Кръстът за нас?