Книги на Оливие Клеман в книжарница „Благослов”

В книжарница „Благослов” са налични двете книги на Оливие Клеман, преведени и издадени на български език от фондация „Комунитас” - „Малък духовен компас на нашето време” (2018) и „Христос възкръсна” (2022).

Оливие Клеман (1921-2009) е известен френски православен богослов, дългогодишен професор по сравнително и нравствено богословие в Православния богословски институт „Св. Сергий” в Париж. Роден е в Аниан, Южна Франция. Сред предците му е имало католици и протестанти, но самият той израства в атеистичното семейство на учители социалисти. На тридесетгодишна възраст приема свето кръщение и влиза в Православната църква, след като прочита книгата на Владимир Лоски „Мистическото богословие на Източната църква”.

Книгата „Малък духовен компас на нашето време” е последната книга на Оливие Клеман, излиза през 2008 г., година преди смъртта му. Тя е своеобразен духовен завет на автора, размисъл върху „пътните знаци” в живота на съвременните християни. Преводът на български е на Юлия Талева.

Още за автора и откъс от книгата:
-Компас, сочещ към светлината – вж. ТУК
-Оливие Клеман – вечният обръщенец към светлината – вж. ТУК

Втората книга – „Христос възкръсна” – е сборник с есета, посветени на християнските празници. Авторът разсъждава върху дълбинното значение на „силните времена” на вярата: Рождеството, молението в сърцето по време на зимната нощ, Пасхата и Възкресението, огъня на Петдесетницата и светлината на преобразения Христос, която струи от иконите, за да се стигне до Спасението.  Преводът на български език е на Тони Николов.

Времето на природата (цикличното) и времето на Завета (историческото) се свиват, или за да използваме термина на ап. Павел, „се съединяват” в Христа. „Всичко чрез Него стана”, както казва св. Иоан (Иоан. 1:3). (...)
Ако Христос съединява човешката история, Той придава и на космическите цикли пълнотата на техния смисъл.
Нека препрочетем така годишния цикъл: Рождеството, зимното равноденствие, е измолването в мрака, в мига, в който светлината започва да нараства. Възкресението съвпада с пролетта. То би трябвало символично да ситуира мига, в който животът възтържествува – не за едно краткотрайно лято, а за вечното лято на Царството.
Още от книгата – вж. ТУК