Клуж и Киев в моето сърце

13.05.2016 г.
Автор: Митко Иванов

В началото на септември миналата година се поздравихме със започването на новата църковна година и зачакахме с нетърпение да минат няколко дни, за да тръгнем към Клуж в Румъния на международната среща на православни младежи, на която за втора година бяхме поканени.

Наистина, слава на Бога, че предишната година вече бях ходил и знаех, че трябва да отида и сега. За разлика от миналия път, бяхме много повече и аз вътрешно се радвах, че и други мои приятели ще станат свидетели на този неописуем празник.

Все пак, въпреки високите очаквания, ако някой ми беше казал, какво всъщност предстоеше да се случи и какви щяха да бъдат последствията в следващите шест-седем, сигурно нямаше да му повярвам.

***

На официалното откриване на четвърти септември се бяхме събрали на площад “Аврам Янку” пред катедралния храм на града. Попаднах сред двамата избрани от всяка страна, които трябваше да излязат на сцената пред храма и да приветстват на родния си език всички с “Христос посред нас!”

Бяха ни събрали в приземния етаж на храма и ни даваха инструкции. Тогава от украинската група изхвръкна едно момиче, дойде при нас и ни каза:

- Здравейте! Аз съм българка. Хайде да се снимаме!

Румънците бяха под напрежение и много държаха всички да спазят инструкциите. Но сред нас имаше и хора, които се наслаждаваха на момента и искрено се радваха на празника. Така се радваше и тази българка, и ние също с радост приехме предложението й, и си направихме няколко общи снимки.

Церемонията по откриването отмина и с българската група се отправихме към приготвената за нас вечеря. По-късно излязохме пред сграда номер 9 в студентските общежития, където бяхме настанени.

Аз нямах търпение да запозная българските си приятели с новите хора, с които вече се бях запознал предишната вечер и днес. Винаги усещам голямо удовлетворение, когато виждам как напълно непознати хора се сприятеляват и впоследствие някои от тях продължават да общуват и да се виждат.

Отново се появи същата бесарабска българка, чието име най-накрая успях да запомня - Анна. За фамилията й обаче ми трябваха още няколко месеца. Запознахме се и с приятелите на Анна от Украйна. Оказа се, че тяхната група е дошла с епископ, който отговаря за православните младежи в Киев.

По-късно разбрах, че става дума за епископ Иона от манастир “Св. Иона” в Киев. С него се запознах в началото на тази година, точно на Рождество Христово (по стария календар) в храма на манастира.

С две думи, срещата в Румъния мина прекрасно и ние с много спомени се прибрахме. Дълго след това си спомняхме и разказвахме какво сме преживели.

Тези украинци ми се сториха много интересни и реших да им отида на гости още следващия месец. За първи път се озовах в Украйна в средата на октомври. Участвах в срещите на православните младежи в Ионинския манастир и, разбира се, виждах се с всички приятели, с които се запознах в Румъния.

Една вечер, след младежка среща в манастира, се събрахме в дома на Анна. Беше много весело и аз постоянно се шегувах. Говорихме, че и те трябва да дойдат в България, за да не се забравим. Понеже Анна беше певица, в един момент ми хрумна, че може да направи концерт в София.

Веднага споделих идеята си и Анна бързо се съгласи, че това може да се случи.

Върнах се в София и животът си продължи, макар че аз често споделях с много приятели интересните моменти, които преживях в Киев. Усетих, че май наистина си струва да отида за втори път там.

Отложих датата няколко пъти и накрая реших да отида за Рождество Христово, което те посрещат на 6 януари.

Рождество Христово в Ионинския манастир беше наистина уникално преживяване за мен. Успях да се изповядам и да се причастя.

Идеята за концерта на Анна в София отново стана актуална и аз окончателно реших да се свържа с бесарабските българи в София за съдействие. За щастие, те с радост и ентусиазъм приеха новината и се превърнаха в ключов елемент за успеха на концерта. Това в особено голяма степен важеше за Райна Манджукова, чието призвание в живота се оказа създаването на мост между българите в чужбина и техните сънародници от България.

В същото време аз изживявах нещо неповторимо: изведнъж започнах да се изповядвам и причастявам с тялото и кръвта Христови много по-често от преди и по-необясним за мен начин започнах да намирам сили за непосилни доскоро подвизи. Разбира се, това са неща от ежедневието на всеки съзнателен православен християнин, но за мен бяха истинско чудо и неочакван подарък.

Ако е Божията воля, концертът на Анна ще бъде на 15 май 2016. Наред с песните на три езика, под звуците на арфа, тя трябва да разкаже на сцената и част от нейните вълнуващи истории. Не знам какво е подготвила, но ще чакам да го чуя с голям интерес.

Акцентът на събитието е върху семейните ценности и автентичния дух на нашия народ, все още добре запазен сред земите на Бесарабия.

Ето по един такъв необичаен начин продължава да се строи невидим мост между православните младежи от България и Украйна.

 

 

Още от Моята история

Благотворителна инициатива

30.11.2017 г. | Галина Станева | Моята история

за събиране на детски книги за бесарабските българчета в гр. Тараклия и гр. Твърдица, Молдова.

8 часа молитва, 8 часа труд и 8 часа за всичко останало

24.08.2017 г. | професор Александър Дворкин | Моята история

Има хора, върху които се държи нашата Църква. Да, разбира се, оглавява я Сам Господ, но понякога ние срещаме мъже и жени, които са Го възлюбили с цялото си сърце, целия си разум и цялата си душа, и виждаме, че чрез тази любов Той Сам се отразява в тях. Такъв човек беше Неврокопският митрополит Натанаил.

Бог много те обича!

09.12.2016 г. | Габриела Гаврилова | Моята история

Възможно ли е човек да получи изгаряне 90 процента и да оцелее, и то не само да е жив, но да няма видими следи от това? Е, това се случва с Николай Митев. Мъж на средна възраст, който 24 години е работил като водолазен инструктор. При поредно пътуване край бреговете на Америка на яхтата става взрив, той е сам, успява да скочи в...

Какво се случва в центъра