Какво е ден, какво е нощ...

12.06.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на сляпородения, 6 юни 2021, храм „Св. Николай Чудотворец“, гр. Варна

Днешното дълго повествование за сляпородения, когото Христос изцели по чуден начин, е повествование, в което се разкрива лутането на човека в неговото неверие относно това, къде е светлината и Кой е светлината на света, и как е възможно човек да прогледа. Защото от това недоверие към чудото, което се случило, от неверието в това, че някой може да прогледа дори ако е сляпороден, от неверието в силата Божия, от незнанието за това, че Христос като Син Божий е светлината на света, от непознаването на самия Бог се случва подобно лутане. И ние виждаме, че това не е само в древността, но и днес.

Човекът се чуди какъв е пътят на неговия живот, къде е животът и къде е светлината. И поради тази причина, в търсенето на живота ние се опитваме да напуснем земята и да търсим живота на други планети. Опитваме се да видим своя живот в своя прогрес, но в своята прогресивност виждаме как отново се натъкваме на камъка, в който се чупят всички представи за живот и за това, какъв може да е животът на човека. В невиждането на светлината ние се опитваме да търсим светлината къде ли не, в какви ли не учения, философии, и отново и отново се опитваме да се доверим на своята сила и на своите познания.

Светите отци, разсъждавайки за това, кои са основните човешки страсти, от които произлизат всички грехове, изтъкват страстта на неведението, на незнанието… Колко рядко ние разсъждаваме, че незнанието, невиждането на истината и на светлината може да е в основата на нашите грехове и дори на страстите, които могат да се породят от това незнание. Защото разумната сила на нашата душа, братя и сестри, затова ни е дадена – за да може да видим и познаем Кой е светлината на света.

И ако днес четохме за сляпородения в Евангелието, то и ние може да признаем, че сме духовно сляпородени. Едва ли някой може да се похвали, че от майчината утроба е познал светлината на света и е бил научен относно това, Кой е светлината на света. Не е лъжа, че всеки един от нас, по един или друг начин, в неистово търсене на светлината се опитва да пробие път към тази светлина, в която да бъде просветен и осветен. (…) И спорът тогава продължава и днес – ние все още не можем да открием в Христос светлината на света…

Ако погледнем духовно на това, което се е случило тогава, ние ще усетим нужда, поне малко да бъдем просветени, поне малко да ни се отворят духовните очи, за да можем да насочим своя ум – прозореца на нашето сърце, тоест нашите духовни очи – към тази светлина, която извира от Христос. (...)

Цялата проповед виж в прикачения файл:

Още по темата
Още от Проповеди

Граждани на небето

06.08.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Преображението на Господа е най-радостното нещо, което може да ни се случи днес. Днес ние осъзнаваме, че Христос е Този, който държи цялата вселена, като Творец, като Господар, като Този, Който всичко притежава, като Вседържител...

Човешкото достойнство

24.07.2022 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Да простиш на някого, това не е просто да изразиш милост или да се смириш пред този, който е съгрешил пред тебе. Така и ние можем… Да простиш на някого греховете, означава да му дадеш възможност той да се изправи, като си готов да му подадеш ръка...

Вярвания или вяра?

20.07.2022 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

На хората им е много по-лесно, ако има един „видим“ бог, някакъв идол или нещо друго. Те много по-лесно възприемат суеверията. Но когато човек търси задълбочено, разбира, че всички тези външни неща са една голяма лъжа...

Какво се случва в центъра