Какво да направя, за да не ме накаже Бог

23.10.2018 г.
източник: Misha Maslennikov / Flickr
Автор: протойерей Андрей Лоргус

Какво представлява религиозността? Защо понякога тя бива невротична? И как неврозата изкривява религията? По тези въпроси разсъждава психологът, ректор на Института за християнска психология протойерей Андрей Лоргус. С него разговаря Дарья Рощеня.

- Какво е религиозността?

Религиозността е реализиране на една също толкова фундаментална потребност на личността, както и безопасността или себереализацията, любовта или свободата. Религиозността е потребност на човека от нещо Висше, духовно, свещено, от такова оправдание, утвърждаване и обосноваване на живота и ценностите, без което човек губи смисъла на живота.

Всеки човек търси Онова или Онзи, Който или Което стои над него и над света, над предметите и събитията, над страданията и щастието, над живота и смъртта. Човек търси Онзи или Онова, което има висш смисъл, защото смисълът ни е необходим за живота, както въздухът. Като зряла форма на духовност, а не като семейна традиция или социална среда, религиозността отговаря на най-дълбоките питания на човек.

Друг е въпросът, че тя може да бъде реализирана по най-различен начин: чрез магия или чрез определен мироглед, но най-разпространената реализация е чрез религия. Болшинството от човечеството (а по данни на ООН за разпространението на религията в света, това са от 85% до 92%) живее, избирайки за себе си една или друга форма на религиозност.

Впрочем, религиозността може да бъде както здрава, така и невротична.

- В другия човек търсим Бога

Здравата религиозност е такова отношение към Висшето, към Бога, в което човекът не преследва никакви други цели, освен самите отношения с Бога, освен своята вяра и освещаването на живота си с висши ценности. Човек търси в религията Висшето, за да стане животът му по-осмислен.

Здравата религиозност се реализира чрез вярата и принадлежащите на тази вяра традиция и обреди. Тя изисква учение. И колкото по-развито и обосновано е учението, колкото по-свързано е то с елементите на цялата култура на човека, колкото по-достъпно и устойчиво е, толкова повече то отговаря на религиозната потребност на човека. Ако учението носи случаен характер, ако е недомислено, маргинално, мрачно и объркано, то в много по-малка степен задоволява тази религиозна потребност.

Здравата религиозност винаги може да отговори на въпроса: в кого вярвам? как вярвам? как си представям отношенията между човека и Бога?

В здравата религиозност всичко е насочено към познанието и срещата, затова човек във всяко листенце, дума, усмивка търси Божественото. В другия човек той търси образа на Бога, но никога не го идеализира, защото носител на Висшето е само Господ.

Здравата религиозност претендира за максимална яснота и осъзнаване на собствения свят. В нея има вътрешен ред. Това е метафора на добрия стопанин, който знае, къде и какво има в дома му. Той помни какво е оставил в мазето и какво е прибрал на тавана. В неговия дома винаги е чисто и подредено, прозорците са измити и през тях се вижда Небето.

- Как религията ще ми помогне да манипулирам другите?

Нерядко обаче религиозността се използва за други цели. Те са много и нямат отношение към религията, а по-скоро изпълняват ролята на психологически компенсации при хора с неустойчива психика, които трудно се адаптират към бързо променящия се свят.

Такава религиозност се нарича невротична. В нея човек задоволява своята потребност от безопасност и компенсира онова, което не му достига. При това този недостиг може да бъде както действителен, така и мним. Субективно човек преживява в себе си дефицит на фундаментални устои, смисли, убеждения, правила, норми. Поради неумение да противостои на реалността в себе си, човек търси външна подкрепа, която би му осигурила стабилност и предсказуемост на живота, би заменила недостигащите личностни механизми. Такава подкрепа може да стане дадена идеология, мироглед, стереотипи, научна (и псевдонаучна) картина на света. Такава може да бъде и религията.

В този случай религията „решава” несвойствена за нея задача: психологическа компенсация или личностно удовлетворение. Религията вече не е връзка с Бога, не е съюз между Небето и човека, не е въздигане на човека и света (анафора), а се превръща в инструмент за приспособяване към неудовлетворяващата действителност.

Нездравата религиозност отговаря на съвсем други въпроси: как Бог може да ми помогне? как религията може да ми помогне да се освободя от страха? как може да ми помогне да манипулирам другите хора и да имам власт над тях? как може да ми помогне да си наредя живота, да ме защити от агресията, да ме избави от депресията?

И това са само някои от мотивите, които се срещат в нездравата, невротична религиозност.

Защо е нужно това на човека? И нима не може да види всичко това сам? Като имам предвид своя пастирски опит и практиката си на психолог, отговорът ми е отрицателен. Много често ми се налага да се сблъсквам с това, че до религията хората стигат именно от желание да използват своята вяра като средство за допълване на реалността или облекчаване на душевната болка.

Много често човек се обръща към Църквата, за да задоволи своите егоистични личностни потребности, свързани със страхове и болка. Предполага се, че религията може да поправя изкривявания на личността, да освобождава от невротични страхове, да се намесва в отношенията между хората, да умилостивява началници и да въвежда ред в света. Но религията е връзка с Бога, а не вълшебник. Религията възвежда човека към Небесата, а не въвежда ред в крайния квартал или в тоталитарната държава.

- Мотиви, или Как се реализира невротичната религиозност

Мотив първи: страх

Всеки път, когато религията се използва от личността като психологическо лекарство, възниква опасност, човекът да бъде разочарован от религията и да се окаже във властта на тревогата и страха. Точно това е религиозната невроза – противоречиво блуждаене в неизпълними надежди и агресивни опити да се пригоди религията спрямо собствените страхове.

Въобще, страхът като мотив е един от най-мощните двигатели. Но когато човек търси в религията спасение от страха и тревогите, то той търси такава система, учение, а главното – практика, която ще му даде усещането, че се намира в безопасност, че няма да бъде наказан, а Бог и духовете няма да му вредят и отмъщават.

Типичният страх от магичното е това: „ако не угодя на злия дух, той ще започне да ми отмъщава”. Оттук възниква желанието и необходимостта да се  извършват обреди за угаждане на този дух. Учудващо е, че хората пренасят тази архаична нагласа и в християнство. „Какво да направя, за да не ме накаже Бог и да не навреди на живота ми?” Това е пример за невротична религиозност – движеща сила за човека е страхът, а не желанието за връзка с Бога.

Мотив втори: власт

Мотивът на властта е не по-малко силен. Религията дава правила и канони. В системата от традиции и обреди, във вероучението хората търсят такива правила и положения, които ще им позволят да манипулират, да управляват, да се издигнат над другите, тоест търсят начин да се защитят поради страх, че в противен случай ще бъдат управлявани те самите.

В невротичния стремеж към властта лежи страхът да бъдеш покорен от властта на другия. Затова мъжът с инфантилна личност търси в религията правила за своето господство в семейството и обществото. Поради неумение да изгради добри отношения, без да използва властта, страхувайки се да не се провали, той идва в християнството с цел да намери патриархални религиозни устои и с тях да замести своя комплекс на неувереност.

Или жена, която от детството си отхвърля своята женственост и страда от сексуалното внимание на съпруга си, търси в религията потвърждение на своето отвращение към секса, като го оправдава с монашески наставления и библейски цитати.

Жадуващ предсказуемост и стабилност в брака мъж води на изповед своята избраница. Той предупреждава свещеника, че иска бъдещата му съпруга да изповяда всички свои пороци, нещо повече – дали тя е имала интимни отношения с други мъже. Заявява, че иска „ да встъпят в брак при пълна искреност, да я вземе чиста, което без изповед е невъзможно”. С други думи, такъв мъж се опитва да манипулира и свещеника, и жената, и даже правилата, като ги използва за себе си. Но в действителност той се страхува да бъде измамен и така се опитва да се избави от страховете си.

Същото се случва, когато при свещеника най-редовно ходи на изповед жена, чиято изповед винаги следва една и съща схема – „съгреших с обиди, злоба, наговорих много излишни неща, гневих се…”. И в този момент винаги започва разказ, обикновено предварително написан на една-две страници, в който подробно е изложено обяснение на кого и защо се е гневила. Такива разкази завършват със стандартното резюме: „те са виновни, аз съм тяхна жертва, правят така, че да съм нещастна, въобще опитват се да ме унизят и дори да ме унищожат, а всичко е заради това, че идвам при Бога”. С други думи, в своята невротична религиозност тя използва религията за свои безсъзнателни и личностни цели, като начин да снеме от себе си отговорността и да я прехвърли на другите.

Мотив трети: слабост и тревога

Така жената, която не е успяла да намери своята любов и да се омъжи, търси в религията или оправдание за отвращението си към брака, или реализация на своите надежди за брачна връзка в съответната религиозна общност.

Още по-ярък вариант на невротична религиозност са самобичуването и мазохизмът. Защо се случва това? По правило тази форма на невроза е свързана с психологическо насилие, преживяно в детството или юношеството, при което детето е било убедено, че е ужасен грешник или грешница, и наказанието му от Бога е сигурно.

Човек с такова силно емоционално изкривяване на личността, като страха от наказание, търси в религията преди всичко как да отмени това наказание, да се избави от него.

Например, една жена в моята енория в детството си била наплашена от майка си. Тя й казвала, че ако не споделя с всички своите неща: ябълки, сладкиши, играчки и т.н., ще претърпи такива митарства, като блажената Теодора. Майката четяла на дъщеря си книгата за въздушните митарства на блажената.

И затова тази наплашена жена търси в религията начин да отмени тази заплаха от наказание. Тези начини са много, но мазохизмът е най-лесният от тях. Той се състои в това, да наказваш себе си в този живот, за да изключиш напълно вероятността от Божие наказание в задгробния живот.

Човек безсъзнателно започва да си вреди. Слага си забрана за щастие, не си позволява никакви удоволствия, а се впряга в работата, рискува си здравето (простуди, цистити, гастрити – са нещо типични за такъв тип хора) или се занимава с дребно и неосъзнато самонараняване (разчесва си ръцете, скубе си косите), тоест съвсем пряко си вреди. И това рисково поведение има една главна задача – да претърпи някакво страдание, което да го избави от бъдещи наказания. Да страда тук, за да не страда на оня свят.

Мотив четвърти: очакване на чудо

Уви, не са малко такива жени, които идват в Църквата с надежда, че Бог ще уреди някак щастието им, брака, отношенията. Тази категория жени може да се класифицират в три групи.

В първия случай жената е уверена, че Бог ще й прати онзи, който ще бъде нейният принц. Затова тя вижда пред себе си една проста задача: да угоди на Бога, да проси, да се моли, да се изповядва, и да очаква, че чудото ще се случи и един ден щастието ще падне върху нея.

При това най-често такава жена няма дори потенциални отношения с някого, а и няма как да има, тъй като тя бяга от това, страхува се, уверена е, че Бог ще й прати и отношения, и любов.

Такава жена иска тези отношения да са от Бога. От Бога тя би приела всичко. Но обикновено така става, че на хоризонта се появява човек, който се представя за „пратеник на Господа Бога”, а в действителност вижда в тази жена потенциална жертва.

Жената лесно се подлъгва, вярва на този мит, страда, тъй като такъв мъж не само живее за нейна сметка, но дори я унижава, бие, често иска от нея невъзможното. И тя търпи този мъж, вярвайки, че именно него Бог й е пратил, с него я е наградил.

За втората група жени е характерна липсата на доверие към Бога. Те нямат молби към Него, но пък имат желание в църквата да срещнат вярващ мъж. Щом е вярващ, значи спазва някакви правила. А щом спазва правила, значи е добър и ще възпитава правилно децата, ще обича и ще се грижи за жена си. Вярващият мъж е нещо като гаранция за безопасност. Но това отново е капан.

Такива мъже наистина проявяват благочестивост, много се молят, стоя чинно, редовно се изповядват, даже плачат, преизпълнени с чувства. Те усърдно помагат в храма, угаждат на всеки във всичко. И когато накрая някоя жена, умилена от православните му достойнства, се омъжи за такъв човек, картината се повтаря. Започва експлоатация, манипулация, тирания, унижение, тунеядство.

Жената отново търпи, убедена, че така и трябва да бъде, нали мъжът е православен. Такива мъже се нуждаят от подкрепата на свещеници, монаси, спазват канони. Тоест мъжът винаги ще има възможност да манипулира жена с невротична религиозност, позовавайки се на правила и канони.

Капанът на невротичното очакване е състояние, при което човек не се доверява на своя разум и чувство. Макар да вижда другия, той има повече доверие на традиционните форми на поведение, отколкото на своята преценка и усещане.

Третият тип невротична религиозност, макар и да се среща рядко, е доста опасен. За жените от този тип е характерно, че идвайки в храма, те виждат в лицето на свещениците, църковнослужителите и който и да е мъж в храма своеобразен идеал: силни, волеви, непиещи, непушещи, неизневеряващи, мъже-аскети и труженици.

Идеализацията на православните сътрудници на храмовете води до това, че жените се влюбват, опитват се да създадат връзка, правят интриги с други подобни жени. И обикновено те биват експлоатирани в храма безплатно, принуждават ги да жертват пари и дори недвижима собственост. В тях живее невротичната надежда, при това абсолютно безсъзнателна, за съзнателно тук и дума не става, че служенето на Църквата и на Бога (а в действителност на мъжете) е истинската реализация на женското призвание.

В католическата литература е описана и друга невротична религиозност, по-точно нейна крайна форма, свързана с влюбване в свещеници, монаси и в Господа Бога. Тези текстове, уви, не са превеждани, макар темата да е широко застъпена в католическата пастирска практика в Германия и Австрия.

Впрочем, аз също съм виждал такива примери, докато бях семинарист в Лаврата. Там има много жени, които се въртят около монасите, шият, готвят, плетат, изпълнявайки ролята на майки, сестри и бавачки. Това са жени с голяма вътрешна жажда за служене, която не винаги, но много често е проява на невротична религиозност.

Тяхната потребност от Висше се реализира в такова служене.

- Колко са невротиците в храма?

Няма такава статистика. Никой не е правил, а и не е възможно да се направи. Всеки свещеник има своя представа за тези неща, така че данните може да не съответстват. Хората с неврози си избират и съответни свещеници. Преди всичко такива, които са готови да слушат, да пригласят, да оказват допълнително внимание и да отделят време. С други думи, „каквато главата, такава и шапката”, „какъвто попът, такава и енорията”.

В началото на моето служение също имаше такива случаи. Самият аз съм невротик, зная кои са невротичните мотиви и постоянно ги откривам в себе си. И хората с невротична религиозност ги теглеше към мен.

Във всеки случай не по-малко от половината от тези, които идват в храма, са хора със здрава религиозност. Сред втората половина една част са невротици, а друга част – просто психически болни хора. Но дори и тази четвърт се дели на две половини. На такива, които са наистина тежко и сериозно болни, и такива, които са в гранично състояние, както е прието да се казва при психиатрите. Тоест няма изразен психиатричен случай, но има колебание на границата, има склонност. С други думи, в храма около една четвърт от хората са невротици, но аз все пак се надявам, че са по-малко.

Някой търси в религията страдания, в оправдание на своя мазохизъм, друг намира сила и увереност, стигайки до фанатизъм, трети преживява някаква своя фантастична митология. Във всеки случай невротизмът се проявява в изкривяване на религиозността на душата.

Невротикът прави религията невротична за себе си, а не обратното.

Религията може да даде на човека смисъл и изцеление на душата, ако това е действително религия, т.е. връзка с Бога. Но ако човек в религията търси изцеление на своите травми и комплекси, той ще открие единствено своята невроза.

За съвременното православие неврозата е опасна заради митологизирането и психологизирането. Неврозата винаги е източник на лъжи. Тя се нуждае от лъжата. Неврозата завлича в лабиринт от душевен смут и личностни самозаблуди. Тя изкривява религията и носи болка. Рано или късно неврозата прогонва човека от религията и той напуска общността и Църквата. И това е наистина тъжно.

Превод: Румяна Рашкова 
Източник:pravmir.ru

Още от Интервю

Мисията на църквата е да направи вярата жива в живота на хората

13.10.2018 г. | Архангел.бг | Интервю

Пълнотата на вярата е в Православната църква и всеки човек може да получи тази пълнота, без да бъде грък, българин, румънец и т.н. Нашата мисия е със своя личен пример да поканим хората да станат част от тази жива общност и също да получат даровете…

На Атон всеки намира това, за което е тръгнал

10.10.2018 г. | Архангел.бг | Интервю

Младите днес обвързват всичко с кариерния си план, а към вярата изобщо не поглеждат. Не виждат с какво може да им е полезна в живота. Според тях ползата идва от четене на различни науки... Обаче това няма да развие духа им...

Климентина Иванова: Делото на Константин Преславски е чудо

16.09.2018 г. | Тони Николов | Интервю

Не ние, човеците, въздаваме справедливост тук. За мен е чудо, че Божественото откровение позволи след толкова векове да се открият всички тези възхвали на писмеността, която е дадена на славяните, за да запазят своята духовна сила...

Какво се случва в центъра