Къде са вашите мебели?

Проповед на отец Илия Попов по притчата за безумния богаташ (Лука 12:16-21) , 18.11.2018 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога...
В какво е сгрешил богаташът? В това, че нивата му се беше много обродила? Не. В това, че мъдруваше как ще построи по-големи житници? Не. А в това, че сам си каза: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се...

В Евангелието има много откъси, които коментират това състояние на човека – нашата отдалеченост от Бога, нашата немощ, нашата отдаденост не на онова, за което сме тук, което осмисля и оправдава нашето битие в този свят, а именно придобиването на Божията благодат. Вместо това богаташът се отдал на стремежа към материално благосъстояние. Желанието му било да намери точката си на покой, някак си да намери мир, но не в Бога и Неговия Дух, а в това, че има блага за много години. Но кой от нас може да потвърди със сигурност, че животът ни е гарантиран, че няма да се случи това, което Бог казва на безумния богаташ: Нощес ще поискам душата ти... И тогава? Всичко това на кого бихме го оставили?

Спомням си един разказ на нашия преподавател в Шуменския университет, архимандрит Павел Стефанов, който споделяше от своите пътувания случки, които са го впечатлили и може да са поучителни и за нас. Разказа ни една история, на която станал свидетел.

В Полша, при един полски професор богослов, дошъл на гости един американец - протестант. Той навярно си представял, че кабинетът на професора е голям, с рафтове, пълни с ценни книги, с мебели с кожена тапицерия... Но когато бил поканен в този кабинет, с учудване установил, че там няма почти нищо. Имало едно старо бюро, един стол и няколко тома книги на лавицата до бюрото. Тогава той попитал: Професоре, къде са Вашите мебели? И професорът, който бил мъдър човек, му отговорил също с въпрос: Господине, а къде са Вашите мебели? В недоумение американецът попитал: Как да имам мебели, когато съм пътник? Аз съм гост при Вас. А професорът отговорил: Брате, всички ние сме гости на този свят. И трябва да живеем така, като че ли не притежаваме нищо.

Възлюбени в Господа братя и сестри, всичко онова, което ние бихме придобили в този свят, което е свързано с дрехи, имот, храна – всичко това е временно и суетно. Ала онова, което е придобито с пост, с молитва, с покаяние, със сълзи – то именно може да ни направи сънаследници на обещаната блажена вечност, която Бог е приготвил за всички нас, които вярваме в Него и не богатеем за себе си, а за ближните и за Бога. Благата сами по себе си не са нещо лошо. Яденето, питието, също не са нещо лошо. Но тогава, когато ние в тях намерим утеха и покой, това, братя и сестри, е духовна смърт. Затова нека бягаме от такова състояние като от огън и във всичко и преди всичко да търсим как да живеем за Господа и за Неговото благовестие, за Негова слава и за наше спасение. Амин.