„Изкуството да живееш със себе си” - Лимасолски митрополит Атанасий

В книжарница „Благослов” получихме сборника „Изкуството да живееш със себе си”, третия том с беседи на Лимасолския митрополит Атанасий, издание на „Двери”. Книгата съдържа осемнадесет беседи, които в по-голямата си част не са публикувани досега. Преводач е Константин Константинов, а редактори – Златина Каравълчева и Борис Маринов. В текстовете е събран опитът на митрополит Атанасий по темата за себепознанието, така важна за изграждането на отношенията ни с Бога и с другите.

„Третият том с проповеди на популярния кипърски духовник се очакваше дълго време от читателите на Двери и затова за нас е радост, че книгата вече е факт и ще стигне до своите читатели”, споделят издателите. Сигурни сме, че трудът им ще бъде достойно оценен.

В книжарница „Благослов” са налични и първите два тома от поредицата – „Изкуството да живееш с Бога” (2015 г.) и „Изкуството да живееш с другия” (2017 г.).

Откъс от първата беседа в книгата:

„Азът” е най-добрият ни приятел

Ако човек свикне да изпитва доволство в греха, ако обикне своите страсти, след това ще трябва да положи труд, за да промени този навик на душата си. Някой например, който е свикнал да яде твърде солено, не може да приема останалите храни – те все му се струват напълно безвкусни, макар и да са по-здравословни. по-природни и да са му препоръчани от лекарите. За да свикне с тях, такъв човек трябва да положи усилие. Така е с всяка страст. Пияният вижда бутилката вино и за него това е най-любимото нещо на света. Знаете вица, в който един пиян отишъл да се изповядва и духовникът му казал:

— Трябва да разбереш, че алкохолът е най-големият ти враг!

На другия ден пак го намерили пиян. Духовникът го запитал:

— Не ти ли казах да не пиеш?

— Да, но казахте и да обичаме врагове си.

Ето, виждате как човек се сродява с греха – след като това е моят най-голям враг, аз ще трябва да го обичам още повече... Сетне, за да се върнем в добродетелта, е нужен труд.

И, обратно на това, светият човек, чиято душа се е сродила с благодатта на Светия Дух и чувства доволство, радост, голяма сладост и духовна наслада, бидейки близо до Бога, ще бъде нещастен, ако го караме да живее по друг начин. Той просто няма да може да живее различно. С други думи, ако ние го принудим да извърши грях, който в очите на другите е привлекателен и значим, душата на този свят човек няма да може да приеме греха, ще се погнуси, защото тя има друга нагласа, различно усещане за нещата. Човек с чист ум, дори ако някой го накара да има лош помисъл, или сам си каже – „сега ще си представя нещо лошо!”, и си представи най-сладостното или привлекателно нещо, няма да почувства наслада, нито удоволствие, а отвращение. А причината е, че неговите душа и сърце са привикнали на чистотата в мислите, и когато се насили да помисли неща противно на това си състояние, ще почувства погнуса.

Онзи пък, който се е сродил с греха, не желае да слуша Божието сово, отвращава се, гнуси се от него, то му се струва смешно, не може да го разбере. Всяко слово за Бога му изглежда безумно. Всичко. което върши един Божи човек, му е странно и неразбираемо. Когато обаче такъв човек познае Бога и се доближи към Него, състоянието му се променя: – той извършва своя личен подвиг. Вижда старото си „аз” и се пита: „Как съм вършил тези неща и как съм ги издържал!?”. И предишното му състояние поражда в сърцето му голяма болка и скръб.

Ето защо, темата за страстите и добродетелите засяга на просто живота след смъртта, т.е. вечния живот, а и самите нас още сега. Както човек свикне, така и ще постъпва. (...)

„Изкуството да живееш със себе си” - „Двери”, 2021