За изборите и Вип брадър

03.10.2014 г.
Автор: Борислав Аврамов

Разбира се, че е грешно да се пише така (разни чужди думи с български букви), но днешните реалита (разни чужди думи с български букви) се издигнаха до нивото на метафори на нашия живот. Разбира се, най-правилната метафора би трябвало да е парламентът, защото там би трябвало да има мини представителство на цялото общество, но за съжаление, не е така. Аз съм много млад, за да правя оценки, да давам обяснение и може би решения, но ще споделя какво ме смущава в нашето реалити, т.е. в общото ни живеене в къщата, наречена Република България.

Най-лесно и разбираемо за всички е сравнението с къщата на Големия Вип брат, която сега може би гледат всички. Там са събрани нашите випове. Разбира се, всички са готови да спорят дали това са „нашите” випове и дали са най-виповете. Пък защо точно тези хора са вътре - това е друга много дълга история, която ние не знаем.

Някой от тях са звезди от комунистическата ера, други са звезди на мутренския, чалга, манекенско-плеймейтски преход (който няма край), трети са от света на спорта, а други се опитват да изгреят покрай тях. Естествено, сред всички випове ярко изпъква със своята арогантност един гей човек (така се казва сега), ватман, който влезе в ролята на председател на народното събрание, коли и беси. Може би това е прословутата гей толерантност.

Тази смес поразително прилича на парламента. И там не знаем кой за какви заслуги е влязъл и какво прави, но най ни впечатляват кресливите и арогантни типове. А дали не знаем? Знаем, разбира се. Но не искаме да знаем. Дистанцирали сме се благочестиво от цялата тази врява, да не си цапаме ръцете. И така, кучетата си лаят, керванът си върви - ние си ги нареждаме, ненавиждаме и осъждаме за всичките им простащини, те продължават да си живеят като вип персони. Няма контакт. И за това не са виновни те. Те се постараха да изпразнят думите, идеите и техните институции (на думите и идеите) от всякакво съдържание, постараха се да напъдят по-учените и по-амбициозните далече в чужбина или поне далече от политиката, но ние се съгласихме. Предадохме властта да решаваме собствения си живот, само и само да не си цапаме ръцете, да не носим отговорност за себе си и да не изпитваме вина от погрешните си решения впоследствие.

Тази социална пасивност е много упойваща. Хем си невинен, хем си жертва на лошите (в собствените си очи си страдалец и мъченик), хем всеки ден правиш велики усилия да оцелееш, въпреки тях. Така има две Българии, между които няма контакт. България от вип риалито, което гледаме всеки ден по новините от Парламента, Президентството и Министерския съвет, и нашите невип домове, където си гледаме вип реалито – другата България. Контактът е само по кабела от тях към нас. И за да не бъде това твърде нагло, все пак има номинации за елиминиране и гласуване от зрителите.

Така политиците вече цял месец се номинират и ни убеждават кого да изгоним и кого да вкараме във вип къщата. От нас зависи. Те ни дават шанс веднъж на четири и дори на две години да кажем какво искаме. Но тук се иска честност от двете страни. Ние да помислим и да поемем отговорност за своето бъдеще, а те да изпълнят каквото са обещали и за каквото сме ги избрали. Взаимното ни презрение е трудно да се прикрие. Ниската избирателна активност и всеобщата бедност би трябвало да накарат всички политици да си признаят некадърността и да подадат оставка. А ние от своя страна е крайно време да се заемем с политика, а не да се гнусим от нея. Политиката е всъщност всичко, което засяга нашия общ живот в нашия общ дом. Не моят личен, а нашия общ. Този общ живот обаче вече не съществува. Общият живот има нужда от споделяне и съгласие, а ние всички сме се скрили и несъгласили с всички. Така този „общ” политически дом придобива отвратителните черти на лицемерие и измама и става още по-отблъскващ. Само виповете дръзват да стоят под светлините на прожекторите, да говорят на глас и да претендират, че знаят  и могат да управляват общия дом, но ние знаем защо…

Може би е така… може би сме само зрители на реалността?
Ако председателят на политбюрото е обратен ватман, може би и цялата държава е обратна и наистина не трябва да участваме в това шоу?
А трябва ли да го гледаме?
А има ли какво друго да покажем?  

 

 

Още от Събития

Богоявление - Йордановден

06.01.2018 г. | отец Ясен Шинев | Събития

Нека не оставаме на нивото на формата, а да се помолим, да заведем най-близките си на светата Литургия, да вземем от осветената вода, но най-вече да потопим душата си и сърцето си в това Бого-явление. Да приемем пълнотата на Бога в своето макар и несъвършено сърце!

Още ли мислим, че не ни засяга

13.12.2017 г. | Архангел.бг | Събития

На 14 декември от 18.00 ч. Центърът за проучване на нови религиозни движения съвместно с йеромонах Константин , игумен на манастира „Св. Великомъченик Пантелеймон”, организира беседа по проблемни теми от нашето съвремие.

Финален кръг на Младежкия ораторски форум - 2017

09.12.2017 г. | Архангел.бг | Събития

Скоро е финалът на Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски”. На 11 и 12 декември ще премерят своето майсторство в речите най-добрите млади оратори от пет варненски гимназии.

Какво се случва в центъра