Избирам вечния живот!

Проповед на иконом Василий Шаган в 12-та Неделя след Петдесетница – 30 август 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец“, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днешното Евангелие е за този благочестив момък, който живо се интересува какво трябва, какво може да направи, за да унаследи живот вечен (вж. Мат. 19:16-26). Живо се интересува!… Защото това е главният въпрос на човека – как да живее. Какво трябва да направим, за да живеем, особено когато виждаме, че смъртта и нейното тление ни преследват отвсякъде? И в отговор на това, всъщност какво е животът – дали този, който ние сме си устроили, или който искаме да си устроим тук и сега, или нещо друго – Христос на този въпрос отговаря по един много категоричен начин. След като си спазил заповедите още от младини, нататък – казва – трябва целия си живот, самия себе си, всичко да посветиш на Бога. Раздай всичко и върви след Мене. Тоест направи този решителен избор, направи го, ако искаш да живееш… И тогава този младеж, въпреки че бил възпитан, благочестив, се натъжил – като че ли не е могъл да отговори на този призив, който Христос отправил към него, защото бил много богат.

Ние, братя и сестри, възможно, не сме много богати, но на призива, да оставим всичко и да посветим себе си и целия си живот на Бога, също мъчно отговаряме. Но има и хора, които намират сили да отговорят, защото възможно са повярвали, че животът е Христос. И той е възможен в Неговото блажено царство. В царството на благия Бог – защото Христос казва, че никой не е благ, освен Единия Бог. И ние, които търсим тази благост, или живота в благост, чувайки тези думи на Христос, че само Бог е благ, нали трябва да разберем, че в търсенето на благост нямаме друг избор освен Бога. Него трябва да изберем и да посветим целия си живот на Него, и да вървим след Него. И въпреки всички трудности, които могат да ни спират, да ни отчайват, да ни лишават от тази решителност, както този младеж, спасението е възможно. Но то е възможно за Този, Който спасява – за Бога. Бог спасява хората. Затова Христос казва на Своите ученици, които Го попитали: кой ще се спаси, щом е толкова трудно дори за благочестивите – казва, че за хората това е невъзможно.

Не е възможно ние да се спасим сами. Не е възможно да придобием живот. Не е възможно да влезем в рая без Бога. И затова не бива пак и пак да правим това, което направи навремето Адам – да вършим прародителския грях. Защото те си мислеха, че могат да бъдат като бог без Бога. Спасението е възможно, братя и сестри, и то е възможно ако се посветим и тръгнем след Бога – в изпълнението на Неговите заповеди най-напред, а после да се опитаме да усвоим даровете на Духа, за които ни каза апостолът преди малко в Посланието (вж. Гал. 5:22, 6:2). Благост, милост, любов, кротост… Това са даровете, които ние търсим, които ни правят радостни и които ни правят истински. Защо трябва да търсим нещо друго, отвличайки се по какви ли не неща, това вече е въпрос, който всеки един от нас трябва да си зададе на себе си…

Да избереш Христос, е необходима тази решителност, за която Той на друго място казва – че трябва да оставиш и баща си и майка си, и имането си, и всичко. Не бива да се страхуваме, защото това е препъникамък само за тези, които са се обвързали със земното и живеят така, че не виждат иззад всичко това колко по-възвишено и по-смислено е да ангажираш себе си и ума си и сърцето си с Бога. Затова, братя и сестри, нека да започнем от най-малките неща, ако ни се вижда, че е прекалено трудно да оставим всичко. От най-малките неща. Например, като идваме в храма, да дойдем навреме; като влезем в храма, да забравим за всичко отвън; и ако сме на Литургията, да разберем, че ние сме в събранието, в което може да присъства Христос. Ако сме искрени и знаем защо сме дошли (…), то какво става, ако ние в най-малките неща сме слаби, нерешителни, безотговорни?! Как ще се случат другите неща? Кой от нас смело и решително може да попита: Как да унаследя живот вечен?... Тези думи никога няма да докоснат сърцето ни, защото ние сме празни, абсолютно индиферентни за нашето спасение. А това е смърт, в буквалния смисъл. И живи ходим като мъртви, без дори да си задаваме въпроса „А как?”... А когато не търсим, няма как да намерим (…)
Цялата проповед чуйте в прикачения видеофайл: