Духовно просветен център

Христос се ражда, посрещнете Го!

27.12.2018 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган на Рождество Христово, 25.12.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честито Рождество Христово!

Христос се роди, братя и сестри, преди повече от две хиляди години, за да спаси народа Си от греховете… Да го спаси от греховната падналост, в която до такава степен сме се заблудили в своята самонадеяност, че дори си мислим, че можем да живеем без Бога. И отново, и отново извършваме Адамовия грях. Но Адам, който поради този грях загуби мястото, където Бог го носеше на ръце и общуваше всеки ден с него, отдавна се покая и Христос отново го върна в изгубения рай. И дойдоха дни, когато и ние плачем и не знаем къде да намерим рая.

И ето че Христос, като стана човек, понесе в Своята човечност цялата мъка на нашето грехопадение, дори смъртта, която е най-голямата язва и враг на човечеството, за да ни спаси от нея. И колко безразсъдно би било ние, които днес празнуваме Неговото раждане, да се радваме на повърхностните неща – на блясъка на гирляндите и елхите, а не на родилия се Богомладенец.

Бог, в Своя божествен промисъл за Неговото раждане, трябваше да Го покаже не като велик цар, облечен в злато, не като голям мъж, а чист, невинен Младенец, Който от една страна, може да бъде лесно уязвен, както се опитваше да направи Ирод, да Го убие, но от друга страна, братя и сестри, показа тази смирена чистота, дори да се роди в обора сред животните, да бъде положен в ясли… Да покаже в този Младенец тайнството на Божието раждане, в което човек се съединява с Бога. Колко са велики тези думи - човек се съединява с Бога! Нека да отворим днес своите умове и своите сърца, за да може наистина да проумеем и да почувстваме тази велика Божия тайна на Божието въплъщение.

И когато усещаме своята немощ в приемането на Христос, понеже сме закърмени с други културни стереотипи, светоусещания и възприемане на всичко около нас, в това число и на самите себе си, нека да приемем, че мирът, който възпяха ангелите, всъщност е мир, който трябва да постигнем със самите себе си. Обуреваеми от греха, се заблуждаваме не само по кой път да поемем, но сме ограбени и от най-висшата добродетел – да обичаме ближните си, един другиго и Бога от цялото си сърце. Помирявайки се със себе си, братя и сестри, може да започнем нашето покаяние. Защото, когато видим нашата немощ, когато видим своята неспособност да приемаме другите, да обичаме, да се радваме искрено, тогава ще дойде истинското покаяние и ще си кажем: Господи, как да намеря това, което ми липсва? Къде да намеря мира със себе си? Къде да намеря радостта? Как да се науча да обичам? (…)

ГАЛЕРИЯ от празника на енорията.

Още по темата
Още от Проповеди

Не бях планирал да умра

24.02.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Христос не говори за този съд като страшен - ние го схващаме като такъв. Страхът от изобличение е онова нещо, което ни кара да се чувстваме на съда като на страшен съд, защото там изведнъж ще се разкрият делата на нашия живот...

За съда на любовта и пътя на промяната

22.02.2020 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

В онзи ден всичко ще премине, дори вярата и надеждата, и ще остане само любовта. И изправени пред Божията любов, ние ще можем категорично да видим себе си – доколко сме разрушили вложеното в нас от Бога, доколко сме изгубили своята човечност.

Всичко мое е твое

17.02.2020 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична... Защо разказва и за другия син? Този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни...

Какво се случва в центъра

Семейство и възпитание

Защо ни е нужен баща? (ВИДЕО)